Путин - Украйна. Украйна - Путин. Евроатлантически ценности. Путин - Украйна. Украйна - Путин. САЩ - ЕС - Русия. Евроатлантически ценности.
До това се сведоха дебатите след и без това мижавата предизборна кампания след 4 гласувания през миналата и тази година, след 3 служебни правителства и едно редовно за 8 месеца и на прага на опита за съставяне на второ такова във свиканото вече 48-о Народно събрание.
Да се чуди и мае човек къде живее средностатистическият българин - в Москва ли, в Киев ли, в Брюксел ли, във Вашингтон ли? Или може би все пак на тази малка територия с огромни икономически и социални проблеми. Толкова огромни, че от много години все е последна в класацията като най-бедна в жадувания от нея Европейски съюз. Жадуван под мотото: "Ако влезем в клуба на богатите, ще станем като тях".
Влязохме, но не станахме. И не само не станахме, но се сдобихме с убийствен критерий, по който да бъдем сочени като най-бедната държава - именно в Европейския съюз.
Затова е изключително странно, че на фона на българското членство в Европейския съюз и НАТО родните политици продължават да скандират, сякаш мантри, стоим пред вратите им и чакаме да ни приемат.
И сякаш още не са осъзнали, че България е член на НАТО от 18 години (от 2004 г.) и член на ЕС от 15 години (2007 г.). Че въпросните евроатлантически ценности не са нещо, към което се стремим, а което ежедневно и ежечастно изповядваме (или поне би трябвало да е така, щом членуваме в тези клубове) и че техните общи решения, което означава - и наши, не са стремеж и желание, а принципи за начина ни на живот. Които подлежат на всякакви коментари, но в рамките им. И в никакъв случай на преразглеждане, защото преразглеждането означава само едно - напускане на тези клубове.
Затова въпросът Путин - Украйна - Русия - НАТО - САЩ, хеле пък евроатлантическите ценности не са на дневен ред в дебатите на родните политици. Държавата ни вече е направила този избор, а бунтовническата ревизионистична тръпка на "възрожденеца" Костадин Костадинов се сведе до пълния му провал на последните парламентарни избори, които той обави за "референдум" за членството ни в НАТО и САЩ. Той се изрази по друг начин, но кой иначе ще го чуе. Оказа се, че българите не оспорват своето членство в клубовете на богатите. А отказът им от тях се свежда до скромните 10% от скандално ниския брой гласували. Толкова по въпроса, товарищ Костадинов! Референдумът приключи и то не в полза на твоите щения.
Затова политиците ни незабавно да затворят темата +Путин - Украйна - Русия - НАТО - САЩ - европейските ценности, та на всичкото отгоре сега и руският посланик Елеонора Митрофанова като гост на старта на 48-я парламент, която им дойде дю шеш да продължат да разглаголства в тази посока, а не по същество.
А по същество означава да разглаголстват за хляба наш насъщен - за цените на горивата и отоплението през зимата, за галопиращата инфлация, за преспективите пред бизнеса, за реформирането на образованието, на здравеопазването, на социалната политика и на какво ли още не. Добре де, нека да е и за съдебната реформа, та Христо Иванов да не се чувства капо. За всичко, което засяга пряко българина в българската политика, а не в глобалната. За глобалната вече сме избрали. Вярно, ии там трябват реформи, но те не са по оста "Путин - Украйна - Русия - НАТО - САЩ", а по оста именно на евроатлантическите ценности, което означава общочовешки ценности - толкова простички и доспъни, колкото са 10-те Божи заповеди.
Затова на прага на откриването на 48-я парламент и на като че ли напълно забатачената възможност за съставяне на ново редовно правителство е крайно време политиците да изоставят вече решените за България и от българите въпроси (включително и на "референдум", според Костадинов) и да се захванат с нерешените - с хляба наш насъщен. Който впрочем е една от най-важните евроатлантически ценности.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
