Моряците казват, че корабът може да отплава без капитан, но без готвач си остава на кея. Веселин Шарков има късмета да започне кариерата си точно в морето. Тогава "Варна" е най-красивият български пасажер. 650 туристи и 250 души персонал всеки ден подлагат на изпит майсторството на младока. Провал няма. Напротив. Издигат го. Става главен майстор на кораба. Започват да споменават името му сред най-добрите. Печели конкурси. Работи на луксозни лайнери по Дунава. Варненецът не изневерява на любимата си работа. И така 38 години.
Кулинарията е като жената, трябва да се прегръща, казва Шарков със самочувствието на човек, който добре познава и двете. В колекцията му от снимки има прочути артисти, държавници, големи спортисти. Всяка от тях си има своя история, география и спомен. Срещата със Симеон Сакскобургготски например е в елитния швейцарски курорт Кранс Монтана. Веско е начело на екипа, който представя българската кухня в елитен петзвезден хотел. След като добре нагостил величеството с печено агнешко, сарми, кавърма, пълнени пиперки с боб главният готвач с усмивка му казал: Най после да нахраня истински цар. Защото всичките досега бяха фалшиви. Това обаче не им пречеше да си хапват добре. Смях.
В Алпите виртуозът е посрещал и Силвия Вартан. Три години от живота му минават в кухнята на посолството ни в Лондон. Някой още си спомнят кулинарната революция, която спретнал там. Седнат ли, дипломатите отказвали да станат от масите. Не е за вярване, но така поне твърдят свидетели.
Три години Шарков се вихри и в мисията ни в Япония. Мнозина от продавачите в ненадминатия по мащабите си рибен пазар в Токио бързо се сприятелили с българина. Той пък не можел да се нарадва на многото и уникалните риби с които бил пълен той. От ниската земя кулинарят донесъл странно съоръжение. Машина за 1600 долара, която прави от цвеклото и ряпата пайжина. С нея ястието се покрива като с нежен саван. Принципът е: Красиво, вкусно и всичко се яде.
На тази снимка е с Гена Димитрова в Япония. Голямата дама на операта дълго благодари на Шарков за удоволствието да хапне от неговите ястия. Принц Чарлз пък нагостил при посещението му в етнографския комплекс Чукурово. Престолонаследникът доста се впечатлил от това, което видя там, защото твърдо обещал да се върне пак. Още не го е направил, но там го чакат.
Мъката на всеки готвач е, че няма късмета на художника. А и единият, и другият правят едно и също - картини. Само че произведенията на кулинаря, върху което понякога работи с дни, се изяжда за часове. През 1991 година гравирах една диня, спомня си Веселин Шарков. Играх си много. Рисувах изящни фигури, разкрасих я с шоколадови рози и накрая един я насече като долнопробен касапин. Сърцето ме заболя. Все едно да нарежеш картина. Поне да бяха я погледали малко.
Хората, независимо дали са простосмъртни или богопомазани, си приличат по едно. Обичат да си похапват. Точно това прави добрият готвач толкова важна фигура. Някои са накичени с правителствени отличия. Държавни глави държат да се здрависат с тях. След един обяд в Лондон осем мениджъри на фирми с мащабите на "Дженерал мотърс" стават на крака, за да благодарят и поздравят с аплодисменти българина Веселин Шарков. А на третия ден от работата си в Гранд хотел "Мюлер" в Люксембург той бе провъзгласен за "Мистър главен готвач". Това, според тамошните представи, е по-високо дори от кмет.
По бащиния път
С няколко от своите ученици Веско Шарков истински се гордее. Пред очите му те израснаха до кулинарните върхове. Печелиха конкурси. Работят в чужбина. Майсторът смята, че за да станеш виртуоз в кухнята, трябва преди всичко талант. Нещо, което да ти е дал Господ. Само с труд не става. И дава пример с Павлина, дъщеря си. Тя е главен готвач в компанията, собственик на големите междуокеански лайнери. Представете си какво е да задоволиш вкусовете на поне четири хиляди капризни пътника. Не знам дали дъщеря ми ме е надминала. Тя си има свой почерк и успя да отиде доста напред, доволен е бащата.
Риба плакия
Според Веселин Шарков в националната ни кухня има 3200 рецепти. Дори голям професионал не може да запомни всичките. Основата обаче трябва да се знае. Българските ястия са много вкусни, но трудоемки, обяснява майсторът. Навсякъде по света те са желани и се ползват с голям успех. Като човек, който живее край морето, майсторът предпочете да ни научи как се прави вкусна риба плакия:
Взема се прясна риба без кости: за предпочитане чернокоп или кефал. Премахва се главата и опашката, а останалата част се нарязва на парчета, които се посоляват леко и се бланшират. От главата и опашката се приготвя лек бульон. Отделно се прави запръжка с лук, целина, домати, дафинов лист, бахар, чесън, лющен копър. За шест порции са нужни около 300 г лук и 100 г целина. Запръжката се гаси с бульона. Подредените в тава шайби риба се покриват всяка с филийки домати и лимон. Прибавя се запръжката, а по желание и картофи. После рибата се запича, като преди това се поръсва с магданоз.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
