Зоя Христова, журналист и тюрколог
- Г-жо Христова, предизвестена ли е победата на Ердоган на президентските избори?
- Социологическите проучвания показват, че Ердоган има всички шансове да стане президент на Турция още на първия тур на 10 август. Победата на сегашния турски премиер, чиято Партия на справедливостта и развитието управлява вече 11 г., няма да бъде изненада, като се има предвид, че формацията му, която самият той определя като консервативно-демократична, е спечелила убедително всички избори, организирани от идването й на власт през ноември 2002-ра, както и два референдума за конституционни промени. Ердоган отива на изборите със самочувствие от направеното през тези години, в които Турция постигна впечатляващо икономическо развитие и политическа стабилност, превърна се в регионален лидер и изпълни критериите, необходими за започване на преговори за членство в ЕС.
Въпреки критиките към усилията на Ердоган за по-голямо влияние на религията върху обществото и към авторитарния му стил на управление, довели до масовите протести миналата година, въпреки недоволството от злоупотребата с властта, най-вече на средно и местно ниво, на партийните му функционери, въпреки определяните от критиците му за мегаломански проекти като третия мост над Босфора, третото международно летище или подземния тунел, свързващ европейската с азиатската част на Истанбул, въпреки корупционния скандал през зимата, в който бе направен опит да бъде замесено и семейството на премиера, Ердоган има все още подкрепата на голяма част от традиционно консервативните турци.
До известна степен предизвестената победа на Ердоган се дължи и на избора на останалите двама претенденти за президентския пост. 70-годишният Екмеледин Ихсаноглу, университетски преподавател, дипломат и писател, който от 2005 до края на 2013 г. бе генерален секретар на Организацията за ислямско сътрудничество, не само не е много популярен в Турция, но ще трябва да разчита на подкрепата на привържениците на двете най-големи опозиционни формации, които обаче се намират в противостоящи точки на политическия спектър - социалдемократите и крайната десница. Третият кандидат - 41-годишният Селяхатин Демирташ, кюрдски политик, зад когото застанаха прокюрдски и леви партии, се очаква да отнеме 7-8% от вота за Ердоган в традиционно гласуващите за него райони със значително кюрдско население, но няма реални шансове за победа.
- Ще гласуват ли масово турците предвид факта, че за първи път ще избират пряко президент?
- Предполагам, че турците ще проявят традиционната си висока избирателна активност, още повече, че този път и привържениците на Ердоган, и противниците му ще имат възможността да гласуват директно за или против него, а не за или против партията му. Очаквам по-голяма активност и от диаспората, тъй като на тези избори турците, живеещи в чужбина, за първи път ще имат възможност да гласуват в държавите, в които живеят. Гласоподавателите в Турция са над 53 млн., а тези в чужбина почти 3 млн.
- Може ли вотът да се определи като избор между светското и религиозното?
- В известна степен, така както и всички избори след появата на Партията на справедливостта и развитието. Но по-скоро президентските избори ще бъдат допитване за бъдещето на Турция и тест за силата на Ердоган - най-влиятелната политическа фигура в новата турска история след Кемал Ататюрк.
- Какво е значението на тези избори за региона и за света?
- Избирането на Ердоган за президент ще затвърди позицията му на регионален лидер и ще поосвежи помрачения му от антиправителствените протести миналата година имидж на световен политик. В регионален план може да се очакват нови инициативи за уреждане на кризите в Близкия изток и по-специално в Сирия и Ирак, които пряко застрашават сигурността на Турция. Появата на ИДИЛ, опасността от разпадане на Ирак и Сирия, вероятността от създаване на кюрдска държава, са нови предизвикателства пред турската външна политика. Като единствена страна член на НАТО в района, Турция остава източник на стабилност, а успешното управление на Ердоган все още е пример за съчетаването на умерения ислям с демократичните норми.
В международен план най-спешно е стимулирането на процеса на преговори с ЕС. Ердоган продължава да заявява, че един от основните му приоритети е присъединяването на Турция към ЕС. Може да се очаква засилване на следваната и досега политика на сътрудничество и сближаване с държавите с бързо развиваща се икономика и стремеж към независимост от големите световни сили.
- Какво ще се промени в Турция, ако Ердоган стане президент?
- Победата на Ердоган би означавала одобрение за неговото желание за основна промяна на системата. Досега турският президент се избираше от парламента и имаше главно церемониални функции. Ердоган не крие амбициите си за конституционни промени, които биха дали изпълнителска власт в ръцете на президента и биха превърнали Турция от парламентарна в президентска република. Смятам, че усилията му ще бъдат съсредоточени в тази посока. Много важни ще бъдат парламентарните избори през 2015 г., от чиито резултати ще зависи и пътят към конституционните промени. Амбициите на Ердоган и стремежът му за промяна на конституционния ред обаче може да предизвикат напрежение и да засилят разделението в Турция.
При представянето на кандидатурата си Ердоган заяви основната си цел - нова конституция по пътя към нова Турция, чиито приоритети до 2023 г., когато ще се чества 100-годишнината на републиката, той формулира по следния начин: развита демокрация, гарантиране на нормализирането на политическия живот, подобряване на социалното положение и място в първите 10 най-развити икономики в света. А Ердоган се надява да посрещне 100-годишнината в президентското кресло.
Ние отдавна загубихме руските пазари
Венцислав Върбанов - председател на Асоциацията на земеделските производители в България
Ние много отдавна сме загубили присъствието си на руските пазари. По принцип ние не изнасяме суровини за Русия. Почти не изнасяме, като изключим малко плодове. Изнасяме главно вино, някои видове консерви.
Бяхме свикнали, че едва ли не на руския пазар всичко може да се продаде. Оказа се в крайна сметка, че не е така. Руският пазар в момента няма нищо общо с този преди 25 години. Частният бизнес, а и отварянето на Русия към света даде възможност от целия свят там да присъстват селскостопански продукти и като се има предвид скромните ни постижения вследствие на забавените реформи и на катаклизмите, които се получиха в България, всъщност ние сами излязохме от пазара, но връщането ни е много трудно, защото конкуренцията е много сериозна.
Благоприятното е, че споменът за вкусните български продукти съществува все още в едно поколение руснаци.
Според мен не може да поискаме никакви компенсации, защото всички страни от ЕС са в ситуация, която е и България. Няма как от бюджета на ЕС да се дадат компенсации на всички страни, които ще пострадат, като имате предвид, че България най-малко ще пострада от това ембарго.
Дъмпингът ще убие фермерите
Васил Василев, основател на Съюза на работодателите в България
След руските санкции България може и трябва да действа. Тя трябва да даде на съюзниците си да разберат, че може да бъде мостът, посредникът, добрата връзка между ЕС, НАТО и Русия, тъй като е страната, която е най-близка до Русия. Нека да разберем, да погледнем и да видим как стоят нещата и с другите съюзници. Гърция веднага започна преговори с Москва за отмяна на контрасанкциите. Както съобщи "Катимерини", вече Гърция е получила уверения от руското правителство, че санкциите няма да се налагат върху гръцките продукти, а гръцкият износ е около 160 хиляди тона годишно. Турция веднага се зарадва, защото тя ще запълни мястото на европейските стоки. А за нас положението действително е много неприятно. България е страната, която може би най-много е пострадала в световен мащаб от режима на санкциите. Санкциите срещу Югославия родиха и създадоха българската мафия. Санкциите срещу Ирак ни костваха над 2 милиарда долара невърнат дълг от Ирак и около 1 милиард годишно нереализиран износ за тази страна. Санкциите срещу Иран също ни костваха немалко. Санкциите срещу Сирия наскоро доведоха до създаването на този ислямски халифат, който иска да включи България в своите граници и освен това ни докараха и немалко бежанци. Санкциите сега срещу Русия ще бъдат много тежък удар срещу България. Това е не толкова, защото ще засегнат нашия износ. Той не е чак толкова голям, но за мен по-голямата опасност е това, че всички тези европейски стоки и продукти, които трябваше да бъдат изнесени за Русия, които сега няма да заминат там, ще се търсят някъде другаде да бъдат продадени на половин цена. Сигурно ще влязат в България и ще унищожат и без това доста слабото ни, поставено на колене, селско стопанство. Този дъмпинг ще доведе до фалити и загуба на работни места.
Така че България трябва много внимателно да покаже на съюзниците си на САЩ и на ЕС, че тя не може да си позволи, това е вече въпрос на национална сигурност, да участва в поредните санкции, които се превръщат в санкции срещу нея. Да, трябва да бъде с тях, тя не може да приеме анексирането на Крим и сепаратизма в Украйна, но трябва да мисли предимно за собствените си интереси и трябва да ги защитава.
(Пред Агенция Фокус)
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
