Злато освети Нощта на музеите

Злато освети Нощта на музеите | StandartNews.com

Кралски блясък заслепи късметлиите, които посетиха преди вечер безплатно Националната галерия. Бившият дворец откри реставрираната си бална зала в Нощта на музеите. Хиляди българи задръстиха изложбените и други артпространства в 15 града. Безспорно бившата царска обител бе сред водещите в културния тур. Посланикът на Франция Филип Отие и кметът на София Йорданка Фандъкова откриха и залата, и акцията с безплатния вход, която тръгна като идея от родината на Виктор Юго преди 9 години и се възприе в цяла Европа. Ремонтът за 130 000 лева от бюджета на Министерството на културата е върнал на 100 процента стария дворцов вид на красивата зала. Професионалните реставратори са възстановявали милиметър по милиметър орнаментите с 18-каратово злато. Паркетът също е нов и вече не скърца. Част от емоцията на събитието бе изложбата "Блясъкът на салона", която показва образи на Александър Батенберг и младата Мария Луиза, царица Елеонора, както и прочутата придворна дама Султана Рачо Петрова. Малки балерини танцуваха за първи път върху новия паркет, компания им правиха и по-големите им колеги от студио "Вая". В залите на галерията феновете разгледаха и богата ретроспекция на художника Георги Баев.


В София над 30 музеи и галерии отвориха вратите си за феновете. По традиция опашката пред Археологическия музей беше най-дълга. Импровизираният музей на бирата на пл. "Батенберг" също привлече много любители. Освен изложби в Нощта на музеите имаше и доста концерти. В залата на СГХГ ансамбъл "Софийски солисти" свири класика. В НАТФИЗ пък имаше 24-часов театрален маратон.

В Кърджали се дивят на златовезани одежди

Нощта на музеите в Кърджали започна с представяне на книгата на д-р Иван Чокоев "Архиерейски литургични одежди от средновизантийския период". Сред гостите бе и проф. Николай Овчаров. Именно той като ръководител на екипа, който разкопава гроб в средновековната църква на манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча" в кърджалийския кв. "Веселчане", попада на златовезаните одежди през 1998-а. "При реставрацията на одеждите, продължила пет години, бяха възстановени част от епатрахила с изображение на Божията майка и младенеца и голям кръст от омофора, показващ високия сан на религиозното лице. Находката вече е датирана с голяма точност към края на ХI и началото на ХII век. Везбата е с изключителна изработка, а значимостта й нараства и поради голямата рядкост на бродериите от средновизантийския период", обясни д-р Чокоев, който е експерт от лабораторията за консервация и реставрация във Велико Търново.

"Този великолепен текстил и златната везба върху коприна са били една от големите тайни на Византия. Ако някой дръзнел да ги изнесе и разкрие, падали глави", допълни проф. Овчаров.

До полунощ залите на музея в Кърджали бяха препълнени с народ. Семейства, студенти от София и Пловдив, туристи от Холандия разгледаха с интерес и изложбата "Дивият свят на Източните Родопи" в двора на музея. Приятната атмосфера на вечерта се допълваше с изпълненията на дуо "Съншай Мемори" и Емил Димов с акустична китара.

В Кърджали бе представено за първи път и златното монетно съкровище, открито на Древния град на траките.

Отличията на Вълкана Стоянова в Стралджа

Едни от най-високите отличия, които голямата и обичана народна певица Вълкана Стоянова получава през годините, вече са притежание на Стралджа. Изложени са в специален кът в Историческия музей, а сбирката бе официално открита в Нощта на музеите в събота. Докато първите посетители ги разглеждаха, в залата звучеше песента на Вълкана "Алтънлъ Стоян войвода" във великолепното изпълнение на Симо Петров, носител на голямата награда на името на певицата в съпровод на кавала на Добри Матев.
Чипровци се сдоби със своята икона - звезда

Чипровци с икона като на папата

Чипровци се сдоби с тъкано копие на икона, която е била закрилница на историческото селище. "Света Богородица Чипровска" влезе в музея точно в съботната вечер. За събитието на историческия хълм се събраха много хора - от деца до старци искаха да зърнат образа, за който знаят от своите предци. Иконата е била донесена в селището през 1366 г. от монаси католици. Въпреки това тя закриля и православните му жители, които също започнали да я почитат. През 1688-а е укрита и изнесена в Банат заедно с бежанците, които се спасили от погрома след потушаване на въстанието от същата година. През ХVIII век е изгоряла заедно с църквата, в която се е намирала. Възстановена е по спомени през 1938 година.

Това е второто тъкано копие на иконата. Първото е притежание на Ватикана, тъй като е подарено на папа Йоан Павел Втори при посещението му в България. Иконата е изтъкана от Сийка Тачева и е откупена и дарена на музея от доц. д-р Иван Гаврилов.

В Нощта на музеите чипровчани видяха и оригинален екземпляр на Софрониевото евангелие "Неделник". Издадено е през 1806-а във Влашко. Открито е преди години в църквата на село Бели мел от Ефросина Иванова. Тя, заедно с директорката на музея Анюта Каменова и архимандрит Антим, протосингел на Видинска епархия, го представиха пред публиката в музея.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай