Рим. Днес в живописна къща в Борго Бордзано, в сърцето на прекрасната Тоскана, ще се съберат меломани, за да си спомнят за Борис Христов. Представители на асоциацията "България-Флоренция" и нейната председателка Ива Цолова ще поставят паметна плоча - да се знае, че великият бас е творил там в определен период през живота си. А вечерта на площада ще звучат арии от опери - като реверанс пред маестрото. Борис Христов си отиде точно преди 20 години.
Две десетилетия след смъртта на Борис Христов покоите му в Рим провокират противоречиви емоции и анализи. Апартаментите на големия артист в прекрасната бяла сграда, която отдавна е български културен център, са в интересно състояние. В спалнята на световноизвестния певец е поставено легло, което няма как да отговаря на внушителния му ръст. В гардероба му висят няколко костюма. Прибори за бръснене са поставени върху дървена масичка. По стените са аранжирани негови живописни портрети, а в ъгъла са бастуните му. Върху пюпитър са разтворени архивни вестници, писали за славните му концерти и участия. Ордените му също са подредени в подобаващ ред. В съседното помещение, където се намира роялът, има запазени плочи, дискове, фотографии. В шкаф с малки чекмеджета са подредени перуки и мустаци от роли. До тях се намира жезълът на Борис Годунов. Навсякъде има по нещо, макар и малко, от България. Сред тях е и тефтерчето, в което имената са изписани на родния език. Прави впечатление, че Пенка Касабова, сестрата на Гео Милев и несъстояла се любов на Борис Христов, звучи като Пени Касабов. Вероятно предпазни мерки от съпружеска ревност въпреки давността на неизконсумираната страст. В архива има какви ли не писма - от приятели, от цар Борис, от Вълко Червенков.
Банята някога е била оборудвана с красиви плочки, изработени по дизайн в ателиетата на Джорджо Армани. Интериорите създават усещането за наложен строг и дистанциран от насладите на живота образ, маска, която няма нищо общо с разгула на гилдията. Няма съмнение, че диригентът на визуализацията чрез предмети е вече покойната госпожа Франка. Няма как обаче Борис Христов да е бил аскет. Тъкмо обратното - приятелите му винаги са го приемали като бохем, твърдят спецовете в неговата биография. Но това никога не е било изгодно за Франка. Всъщност от десетилетия се говори, че тя е командвала вкъщи. Може би тъкмо заради това въпросната дама, която почина на преклонна възраст, завещава имуществото си на своята терапевтка. Някои неща са прибрани от наследници, въпреки че нито Борис, нито Франка имат деца.
"Това, което виждате, е всичко, което успяхме да спасим и съхраним. Повечето от вещите бяха захвърлени на боклука. Много внимателно се отнасяме към всеки предмет, до който се е докосвал маестрото. Сериозна част от архива му се намира в Академията "Санта Чечилия". Догодина се навършват 100 години от рождението му. Ще направим всичко възможно, за да превърнем честванията в истински празник за България. Подготвям специална програма", коментира Жана Яковлева, директор на културния ни център.
Животът на Борис Христов е маркиран не само от световната слава, но и от обтегнатите му отношения с комунистическото правителство в България. На великия бас често е отказвана входна виза. Не му позволяват да се прибере за погребението на баща му. Идва си едва през 1967-а, за да изпрати майка си. Певецът иска да приюти поне болния си брат в Италия, за да го лекува там. Но и това не разрешават. Безкрайни са интригите, които създават между него и Николай Гяуров. След 1970-а участията на Христов все повече намаляват. Той приключва кариерата си с концерт в Българската академия в Рим на 22 юни 1986-а. Умира във Вечния град на 28 юни 1993-а, а тялото му е пренесено за поклонение в "Свети Александър Невски".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
