- Разделението е болест, която прави имунната система на гражданите по-силна
- Умът, който се стреми да потиска някого, изгнива
- Будителят има малко, но предоставя от времето и чувствата си
- Вярвам в мъдростта на народа ни
- Който остава в прегръдката на омразата, дълбае в собствената си плът и физически, и духовни рани, казва известната писателка Здравка Евтимова в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-жо Евтимова, по повод Деня на народните будители ми се иска да попитам точно един писател има ли какво да будим в народната свяст или сме заспали необратимо?
- Много съм си мислила за това и днес повече от всякога е необходимо всеки един от нас, не само хората, работещи в училища, учителите, университетските преподаватели, а всеки един от нас, който усеща в себе си способност да бъде по някакъв начин пътека към подобряване на състоянието на хората, живеещи в България, да го прави.
Като казвам "подобряване на състоянието", имам предвид да дадем смелост на хората. Да дадем желание да застават открито с лицето си пред всеки проблем, да говорят онова, което мислят, за да може по някакъв начин да се изчисти атмосферата в нашата страна.
Това е човекът, който днес би свършил много силно и мощно полезна работа. Да подкрепи човек, който смята, че гръбнакът му е пречупен било от това, че е пострадал от недоимък, от това, че не може да осъществи мечтата си, а цял живот е живял с нея. Такъв човек се нуждае от една дума, изпълнена с кураж. И ако бъде дадена на човека с пречупения духовен гръбнак, ще се направи много, за да бъдат излекувани и нервите, и мислите, и болката на слабия.
Будителят е не този, който има милиони и милиарди в банковата си сметка и мисли само как да ги увеличи, а този, който може да има и малко, но е готов да предостави от времето си, от средствата си, от чувствата си и мислите сина слабите, за да им внуши, че са човешки същества. Всяко човешко същество не е родено да бъде смазвано, потискано и унижавано. Човекът, който се бори срещу унижението, срещу гаврата с хората под него, който се стреми да внуши, че знанието е огромна сила, която нито връзките, нито спуснатите парашутисти или калинки могат да победят.
- Преди нас са живели много такива българи и са правили тези неща. Тогава защо днес се озовахме в такава ситуация на разделение, на омраза, на непоносимост?
- Според мен разделението и омразата са нещо много временно и не чак толкова вредно. Мисля така, защото в условия на такова разделение много ясно изпъкват не само различията, но и личностите, които са техни носители. Аз вярвам в мъдростта на българския народ. Не смятам, че ние сме изпаднали в положение да сме пред пропаст. Защото българинът дори да е пред пропаст, ще намери начин да я облагороди, да я превърне в място, привлекателно за останалите.
Така че народът ни, когото много често оплюваме, че бил неграмотен, но това не е вярно, може да отчете какви са силните пунктове и на едната, и на другата страна. Ако не открива такива пунктове, това говори много зле за самата страна. Тя сама е издълбала за себе си трап, в който е попаднала и от който едва ли ще излезе, след като хората под българското небе са й скроили шапката.
Затова си мисля, че в разделението няма нищо лошо. То е като една болест, която прави имунната система на гражданите под българското небе, на всички, които носят български паспорти, много по-силни.
- Казват, че в много отношения и бедността ни, и тази нескрита омраза помежду ни, и тези войнстващи отношения са плод именно на бездуховност. Споделяте ли това мнение?
- Понякога болката ражда омраза и това става в случаите, когато за тази болка все още не е намерено лекарство. От друга страна този, който е останал в прегръдката на омразата, дълбае в собствената си плът и физически, и духовни рани. Защото омразата това прави - тя заличава човека, който я изпитва. И пречи много на мразения човек, създава му проблеми и пречки. Но пречките и проблемите се преодоляват, а онзи, който питае омразата, отравя духовния си строй, усещанията си.
За мен тук изходът е натрупване на знания. Вместо да мразиш някого и да се чудиш какви схеми да правиш всеки ден, за да го провалиш в пропастта, по-добре издигни собственото си образователно, интелектуално ниво, прави упражнения, за да бъде тялото ти по-здраво, по-издръжливо.
Пътят, който заличава омразата, е собственото издигане. А това става с полагане на усилия. А омразата стеснява твоя кръгозор до мразения човек. Така че ти попадаш във верижна реакция. След това тя преминава дори в желание за физическа разправа, сетне дори - за духовно подтисничество, което убива човека, предизвикващ и разправата, и подтисничеството.
Умът, който се стреми да потиска някого, изгнива.
- А каква е рецептата да се излекуваме духом, защото всичко явно идва от душевността?
- Когато се знае - а много хора вече са го осъзнали - че ако работиш не само за собственото си благо, а за хората, което за мен е първата и много важна, но само първата стъпка, трябва да се замислиш за хората, които обичаш - децата, внуците, човека до нас, който означава много. Да си помислиш, че те трябва да растат щастливи, човекът до нас да се чувства необременен от мисли сега как ще плати тая сметка, как ще се оправи, как ще може да излезе от капаните на ежедневието.
След като мислим за тези хора, умът ни по съвсем естествен начин ще прескочи на друга траектория, ще осъзнае, че както ние обичаме и имаме любими същества, така и другият има. Болката е еднаква. Болката затова съществува - да звъни като камбана в съвестта ни, в мислите ни, в съзнанието ни, за да ни подсказва, че както те боли теб, така го боли и другият.
Щастието има различни измерения - един иска да стане нобелов лауреат по физика, друг иска да има милиони, трети иска да бъде обичан и ценен, всички искат да бъдат здрави. Но болката има едно страхотно смазващо измерение. Тя ни е дадена, за да осъзнаем, че ние сме част от огромен обществен организъм. И може би тя е онзи предупредителен знак, който ни казва: правиш ли зло на някого, ти ще му създадеш болка.
Самотата е другото име на болката. Болката я чувстваме физически, а самотата ни изяжда вътрешно, когато не е желана. Тя е синоним на духовната болка. Ние не сме родени да живеем в такава изяждаща самота. Нека не си я причиняваме. А омразата е първата, втората, третата и последната стъпка към изяждащата самота, към лошия холестерол на самотата.
- Познавате Америка и американската литература, имате преведени книги и разкази в учебниците им. Тъй като от дълго време смятаме, че САЩ са еталонът за благоденствието, там има ли понятие като будител, нуждаят ли се от него?
- Може би синоним на думата будител е смел човек. Който ще каже мнението си дори това да му донесе големи негативи. Благоразумието - казвам БЛАГОразумието - означава да кажеш мнението си, дори то да е пълна противоположност от това на опонента си. Но да го кажеш по такъв начин, че да не го уязвиш, да оставиш вратата отворена към бъдещо общо съвместно действие. Като не го обиждаш, като не наричаш човека заради това, че не приема твоята гледна точка, както съм чувала тук, "боклук", "простак".
Когато чуя такава дума, изречена някъде, не мисля добре за човека, който я изрича и много се стремя такъв човек да не се появи в кръга не само на познатите ми, но и на хората, с които дори се разминавам. Мисля, че и тук, и отвъд океана, в САЩ, само човек, който не е сигурен в собствените си знания, в собствените си качества и умения, нарича другия с тези грозни, обидни думи.
Защото, когато обидиш отсрещната страна, губиш една вселена. Човекът още от древна Гърция е определян като сплав от тиня и от злато. От противната страна зависи върху какво ще поставиш ударението, върху какво ще се фокусираш - дали върху тинята или върху златото в човека.
Покажи на децата си тези красиви места, покажи златото в отсрещния човек. Не забравяй, че самия ти имаш онзи компонент на тинята. Но когато искаш да отровиш опонента, ще бъдеш ли сигурен, че ще отровиш него, а не децата си? Как ще се чувстват децата ти, ако знаят, че сте убиец? Ще ви обичат ли, ще носят ли вашето фамилно име в бъдеще, ще го предадат ли на потомците си? Не. Те ще се срамуват от него.
Винаги, когато чуя такъв човек първо не искам да съм на негово място. И се замислям колко нещастен е такъв човек и колко е слаб, защото изтиква напред неграмотността си.
- Какъв е символът на будител за вас?
- Символът на будител за мен е онзи човек, независимо каква професия упражнява, независимо от неговия месечен доход, от неговите религиозни убеждения и етническа принадлежност, който помага да има здрави деца в България, който ще направи така, че тези деца да усетят таланта в себе си, който ще им каже: ти струваш, имаш стойност, работи, за да откриеш пред таланта си светла улица. Всеки човек, който смазва таланта си, който го поставя в услуга на кауза, която му е противна, съсипва най-ценното в себе си и полека-лека се превръща в престъпен елемент. Будител е този, който помага човекът да усети своята стойност. Всяко човешко същество има огромна стойност. Будителят ще му помогне да осъзнае, че има сили в себе си. И тъй като е роден човек, значи ще усети стойността си. За това помага будителят - да спре болката, разочарованието и да даде път на силното, на човешкото, на талантливото в човека.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
