Вре­ме е да се обе­ди­ним око­ло фи­ло­со­фи­я­та Бъл­га­рия

• Йор­дан Ръ­син е таз­го­диш­ни­ят но­си­тел на наг­ра­да­та "Ан­д­рей Ба­та­шов" за ак­тьор­с­ко майс­тор­с­т­во и хрис­ти­ян­с­ки доб­ро­де­те­ли
• Гор­де­ем се със съз­да­ва­не­то на при­о­рат Се­вер­на Ма­ке­до­ния, каз­ва Ве­ли­ки­ят при­ор на там­п­ли­е­ри­те у нас ген. Ру­мен Рал­чев

Н.Пр. ген. (о.р.) акад. Ру­мен Рал­чев е Ве­лик при­ор на Ор­де­на на там­п­ли­е­ри­те у нас - Ве­лик при­о­рат Бъл­га­рия. В на­ве­че­ри­е­то на есен­ния кон­вент на неп­ра­ви­тел­с­т­ве­на­та ор­га­ни­за­ция "Стан­дарт" раз­го­ва­ря с не­го за це­ли­те на ор­де­на и ра­бо­та­та му за де­ца­та на Бъл­га­рия.

- Ген. Рал­чев, в съ­бо­та Ве­лик при­о­рат Бъл­га­рия про­веж­да своя 29-и кон­вент. Как­ви ре­ше­ния се очак­ва да бъ­дат взе­ти?

- Вся­ка про­лет и вся­ка есен Ве­лик при­о­рат Бъл­га­рия про­веж­да Кон­вент, на кой­то пра­ви от­чет за из­ми­на­лия пе­ри­од и на­бе­ляз­ва прог­ра­ма­та за след­ва­щия. Пре­ди все­ки Кон­вент се про­веж­да Ве­лик съ­вет. Той ще от­че­те дей­нос­ти­те, свър­за­ни с чес­т­ва­ни­я­та на 900-го­диш­ни­на­та от ос­но­ва­ва­не­то на Ор­де­на на ри­ца­ри­те там­п­ли­е­ри.

Ця­ла­та из­ми­на­ла го­ди­на бе пос­ве­те­на на юби­лея. В не­го­ва чест всич­ки Ве­ли­ки при­о­ра­ти про­ве­до­ха сто­ти­ци съ­би­тия по све­та. Чес­т­ва­ни­я­та прик­лю­чи­ха пре­ди ме­сец в град То­мар, Пор­ту­га­лия с ма­щаб­на про­я­ва - там­п­ли­ер­с­ки фес­ти­вал, на кой­то при­със­т­ва­ха 2 хи­ля­ди ри­ца­ри и да­ми. Гран­ди­оз­но шес­т­вие пре­ми­на през це­лия град и за­вър­ши пред кос­т­ни­ца­та на там­п­ли­е­ри­те. След раз­би­ва­не­то на Ор­де­на през 1307 г. го­ля­ма част от оце­ле­ли­те ри­ца­ри са из­бя­га­ли в Пор­ту­га­лия и са се за­се­ли­ли в То­мар.

- Как­ва бе ат­мос­фе­ра­та по вре­ме на фес­ти­ва­ла?

- Ве­ли­чес­т­ве­на. То­ва е ве­ко­вен фес­ти­вал, но та­зи го­ди­на, във връз­ка с чес­т­ва­ни­я­та на 900-го­диш­ни­на­та, тър­жес­т­ва­та бя­ха още по-пищ­ни. Це­ли­ят град бе­ше по ули­ци­те. Има­ше мно­го пос­та­нов­ки. Шес­т­ви­е­то за­поч­ва в 22 ча­са и про­дъл­жи до 24 ча­са, ко­га­то за­вър­ши с не­ве­ро­ят­на за­ря.

- На как­во ще ак­цен­ти­ра Ве­лик при­о­рат Бъл­га­рия в ра­бо­та­та си до­го­ди­на?

- Вър­ху раз­рас­т­ва­не­то на на­ци­о­нал­ния кон­курс за дет­с­ка ри­сун­ка "Ри­ца­рят в мен". Та­зи го­ди­на той ве­че ста­на меж­ду­на­ро­ден. Учас­т­ва­ха 6 дър­жа­ви - Бъл­га­рия, Ру­сия, Ук­рай­на, Сър­бия, Ав­с­т­рия и Ма­ке­до­ния. Цел­та ни до­го­ди­на е в но­во­то из­да­ние да се вклю­чат Ве­ли­ки­те при­о­ра­ти на още по­ве­че дър­жа­ви. На пос­лед­ния Ма­гис­т­ра­лен съ­вет - вър­хов­ния ор­ган на Све­тов­на­та ор­га­ни­за­ция на ри­ца­ри­те там­п­ли­е­ри от Йе­ру­са­лим (OSMTH), нап­ра­вих меж­ду­на­род­на пре­зен­та­ция на ини­ци­а­ти­ва­та и по­лу­чих ад­ми­ра­ции за из­к­лю­чи­тел­ния ни при­нос в по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то на це­ли­те на Ор­де­на сред мла­до­то по­ко­ле­ние.

- Как­ви дру­ги це­ли за след­ва­ща­та го­ди­на ще пос­та­ви Кон­вен­тът?

- Дей­ност­та на Ве­лик при­о­рат Бъл­га­рия ще бъ­де в три по­со­ки. Пър­ва­та - раз­ви­тие на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та с Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва, е на­ша пос­то­ян­на за­да­ча. Вто­ра­та е  раз­ши­ря­ва­не на дей­ност­та на Ве­лик при­о­рат Бъл­га­рия с дру­ги граж­дан­с­ки неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни ор­га­ни­за­ции в стра­на­та. Тре­та­та ни цел е раз­ши­ря­ва­не дей­ност­та на Ве­лик при­о­рат Бъл­га­рия в об­щес­т­во­то и ра­бо­та с пра­ви­тел­с­т­ве­ни­те и об­щин­с­ки­те ор­га­ни. Те­зи три ос­нов­ни те­ми ще бъ­дат об­съж­да­ни и на меж­ду­на­род­на­та на­уч­на кон­фе­рен­ция, ко­я­то ще нап­ра­вим на 8 ок­том­в­ри 2020 г. в Со­фия.

- Ос­нов­на цел на там­п­ли­е­ри­те в Бъл­га­рия е въз­пи­та­ни­е­то на де­ца­та в хрис­ти­ян­с­ки­те цен­нос­ти и доб­ро­де­те­ли. Мно­го от ини­ци­а­ти­ви­те на Ве­лик при­о­рат Бъл­га­рия са свър­за­ни имен­но с то­ва.

- Да, през из­ми­на­ла­та го­ди­на има­ме по­ве­че от 65 съ­би­тия на Ве­лик при­о­рат Бъл­га­рия и на от­дел­ни­те ко­ман­де­рии. Раз­лич­ни тур­ни­ри, със­те­за­ния ини­ци­а­ти­ви. Поч­ти вся­ка сед­ми­ца не­що се случ­ва. В Плов­див про­веж­да­ме със­те­за­ние по шах, на­ша­та гру­па по въз­с­та­нов­ки учас­т­ва в тър­жес­т­ва­та, свър­за­ни с Плов­див - ев­ро­пейс­ка сто­ли­ца на кул­ту­ра­та. В Па­зар­джик има­ме ня­кол­ко със­те­за­ния по та­е­ку­он­до и по бас­кет­бол. В Бур­гас про­веж­да­ме ри­цар­с­ки шес­то­бой. В не­го учас­т­ва­ха око­ло 300 де­ца. В Ру­се ор­га­ни­зи­ра­ме плу­ва­не в Ду­на­ва. В Сев­ли­е­во под­по­ма­га­ме раз­ви­ти­е­то на кре­пост­та "Хо­та­лич" и т.н.

В Со­фия се­га има­ме със­те­за­ние по спор­т­на стрел­ба, пред­с­тои 5-и кон­курс за дет­с­ки ри­сун­ки на те­ма "Сир­ни За­го­вез­ни". Осо­бе­но се гор­де­ем и с меж­ду­на­род­ния ве­лик­ден­с­ки фес­ти­вал за хо­ро­во­то пе­е­не, с еже­год­ния ни Ду­хо­вен съ­вет в Ста­ра За­го­ра и на­уч­на­та кон­фе­рен­ция в Со­фия, ко­я­то до­го­ди­на ста­ва, как­то ка­зах меж­ду­на­род­на.

По­ка­за­тел­но за дей­ност­та ни е, че ве­че за­поч­нах­ме из­г­раж­да­не­то на хра­мо­ве в ня­кол­ко гра­да. Не­пос­ред­с­т­ве­но след кон­вен­та ще при­със­т­вам на ос­ве­ща­ва­не­то на храм в Ста­ра За­го­ра. Пос­т­ро­ен е от ко­ман­де­рия "Све­ти Иг­на­тий Ста­ро­за­гор­с­ки" и в не­го ри­ца­ри­те и да­ми­те ще про­веж­дат сво­и­те ри­ту­а­ли.

- Ми­на­ла­та го­ди­на Ве­лик при­о­рат Бъл­га­рия за­вър­ши и ос­ве­ти там­п­ли­ер­с­ка­та цър­к­ва в Со­фия. Очак­вах­те ви­зи­та от гръц­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва. Ко­га ще е тя?

- Все­ки мо­мент. Под­гот­вя се по­се­ще­ние на мит­ро­по­ли­та на Ати­на в Со­фия, кой­то да из­не­се служ­ба в на­шия храм "Йо­ан Кръс­ти­тел". Той па­зи мо­щи на се­дем свет­ци. Пет от ре­лик­ви­те са ни да­ре­ни от на­шия ду­хо­вен пок­ро­ви­тел - йе­ру­са­лим­с­кия мит­ро­по­лит Ата­лах Ха­на. Спе­ци­ал­но от Атон ни бя­ха да­ре­ни мо­щи на Св. Кип­ри­ян, ко­и­то са на прес­то­ла.

До­ку­мен­тът за съз­да­ва­не­то на там­п­ли­ер­с­ка­та цър­к­ва в Со­фия ни бе да­ден от Атин­с­кия мит­ро­по­лит с раз­ре­ше­ни­е­то на Все­лен­с­кия пат­ри­арх. Пос­лед­ния ме­сец бях на по­се­ще­ние при не­го и той ме прие. Всич­ки там­п­ли­е­ри в Бъл­га­рия по­лу­чих­ме не­го­ва­та бла­гос­ло­вия.

- Ми­на­ла­та го­ди­на уч­ре­дих­те наг­ра­да на име­то на Ан­д­рей Ба­та­шов. Кой ще е таз­го­диш­ни­ят ла­у­ре­ат?

- Да, съз­да­дох­ме тра­ди­ция да връч­ва­ме наг­ра­да на име­то на на­шия не­заб­ра­вим ве­лик це­ре­мо­ни­ал майс­тор. То­ва е наг­ра­да за ак­тьор­с­ко майс­тор­с­т­во и хрис­ти­ян­с­ки доб­ро­де­те­ли. Ми­на­ла­та го­ди­на с нея бе удос­то­ен бе­ше Вла­ди­мир Зом­бо­ри. Та­зи го­ди­на не­за­ви­си­мо­то от нас жу­ри, със­та­ве­но от пре­по­да­ва­те­ли в НАТ­ФИЗ, жур­на­лис­ти, ар­тис­ти и твор­ци, из­б­ра­ха Йор­дан Ръ­син от те­а­тър "Въз­раж­да­не". Един прек­ра­сен и мно­го та­лан­т­лив млад чо­век.

- Раз­ви­ва­те и ма­щаб­на меж­ду­на­род­на дей­ност. Как­во пос­тиг­нах­те?

- Гор­де­ем се с фак­та, че бла­го­да­ре­ние на об­щи­те уси­лия и съв­мес­т­на­та ра­бо­та по­ве­че от го­ди­на и по­ло­ви­на, се­вер­но­ма­ке­дон­с­ки­те ри­ца­ри и да­ми ве­че са При­о­рат. И на и на­шия Кон­вент в съ­бо­та ще обя­вим При­о­рат Се­вер­на Ма­ке­до­ния за дейс­т­ващ, ще ръ­ко­по­ло­жим не­го­вия ръ­ко­во­ди­тел и ще съз­да­дем ед­на но­ва Ко­ман­де­рия. То­ва ста­на въз­мож­но, след ка­то на Ма­гис­т­рал­ния съ­вет нап­ра­вих пре­зен­та­ция на дей­ност­та ни и с гла­су­ва­не бе ут­вър­де­но пред­ло­же­ни­е­то ни да има При­о­рат Се­вер­на Ма­ке­до­ния.

- Той ос­та­ва под мен­тор­с­т­во­то на Ве­лик При­о­рат Бъл­га­рия?

- Да. От на­ши­те се­вер­но­ма­ке­дон­с­ки бра­тя и сес­т­ри за­ви­си кол­ко вре­ме ще им бъ­де нуж­но, за да пок­ри­ят изис­к­ва­ни­я­та и да ста­нат са­мос­то­я­те­лен Ве­лик при­о­рат.

- Ве­ли­ки­те при­о­ра­ти на Ру­сия и Ук­рай­на съ­що бя­ха съз­да­де­ни под мен­тор­с­т­во­то на Бъл­га­рия. Об­мис­ля­те ли раз­ви­тие на иде­и­те на Ор­де­на и в дру­ги дър­жа­ви?

- В мо­мен­та сме се кон­цен­т­ри­ра­ли вър­ху за­вър­ш­ва­не­то на мен­тор­с­т­во­то над Се­вер­на Ма­ке­до­ния. Съ­щев­ре­мен­но сме обър­на­ли пог­лед към ня­кои от бив­ши­те съ­вет­с­ки ре­пуб­ли­ки. Най-къс­но до по­ло­вин - ед­на го­ди­на ще има­ме ня­кол­ко но­ви мен­тор­с­т­ва.

- На Ма­гис­т­рал­ния съ­вет бе по­пъл­не­но ръ­ко­вод­с­т­во на OSMTH. Бих­те ли пред­с­та­ви­ли но­ви­те ли­ца?

- Да, на съ­ве­та встъ­пи­ха в длъж­ност но­во­из­б­ра­ни­ят Ве­лик ко­ман­дер Джордж Мак­клийн, за­мес­т­ник-ве­ли­кия ко­ман­дер Юка Ви­и­ля­ми от Фин­лан­дия и ве­ли­кия кан­ц­лер Део Старкс. Те, за­ед­но с ръ­ко­во­ди­те­ля на OSMTH - Ве­ли­кия майс­тор Дей­вид Ей­пъл­би, аме­ри­кан­с­ки пол­ков­ник, ще са на­че­ло на Ор­де­на в след­ва­щи­те три го­ди­ни.

- Кон­вен­тът се про­веж­да един ден пре­ди да от­бе­ле­жим 30 го­ди­ни пре­ход. Мо­же ли да се ка­же, че Ве­лик при­о­рат Бъл­га­рия е ед­но от "де­ца­та на пре­хо­да", ре­зул­тат от де­мок­ра­тич­ни­те про­ме­ни в Бъл­га­рия?

- С нас­тъп­ва­не­то на де­мок­ра­ци­я­та в Бъл­га­рия се съз­да­до­ха ус­ло­вия за граж­дан­с­ки ор­га­ни­за­ции с меж­ду­на­род­но ръ­ко­вод­с­т­во. Та­ки­ва са ЗОН­ТА, Ро­та­ри, ма­со­ни­те, ес­тес­т­ве­но и там­п­ли­е­ри­те. Нав­ли­за­не­то на та­ки­ва неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни ор­га­ни­за­ции е ме­ри­ло­то за де­мок­ра­ция във вся­ко об­щес­т­во. Кли­ма­тът в Бъл­га­рия е под­хо­дящ за нав­ли­за­не­то и на дру­ги фи­ло­соф­с­ки дви­же­ния. Пър­во­на­чал­на­та неп­ри­я­зън към та­къв тип ор­га­ни­за­ции, ве­че се на­джи­вя и то­ва из­жи­вя­ва­не се по­лу­чи бла­го­да­ре­ние на ра­зяс­ни­тел­на­та дей­ност на всич­ки те­зи дви­же­ния.

- След 30 го­ди­ни мо­жем ли да ка­жем, че пре­хо­дът свър­ши?

- Не. Спо­ред мен пре­хо­дът не е свър­шил, за­що­то е сбър­ка­на сис­те­ма­та. 30 го­ди­ни се об­ръ­ща­ме на­зад и го­во­рим, че всич­ки неб­ла­го­по­лу­чия са плод на Дър­жав­на си­гур­ност и на ко­му­нис­ти­те, ко­и­то ги ня­ма ве­че. 30 го­ди­ни все се връ­ща­ме на­зад във вре­ме­то. Все ед­но през 1974-1975 г. ня­кой сто­пан­с­ки ръ­ко­во­ди­тел да се оп­рав­да­ва, че не му вър­ви ра­бо­та­та, с дейс­т­ви­я­та на сел­с­ка­та по­ли­ция или на цар­с­ки­те служ­би за си­гур­ност пре­ди 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. Тряб­ва вед­нъж за­ви­на­ги да зат­во­рим та­зи стра­ни­ца и да прес­та­нем да се оп­рав­да­ва­ме със струк­ту­ри от ми­на­ло­то. Тряб­ва да спрем да на­ду­ва­ме те­зи ба­ло­ни.

- Как да го нап­ра­вим?

- Нуж­но е да се хва­нем за ръ­ка всич­ки и да сло­жим край на ужас­но­то раз­с­ло­я­ва­не на об­щес­т­во­то с раз­лич­ни иде­о­ло­ги­чес­ки по­зи­ции, за­що­то яс­но и точ­но сме из­б­ра­ли своя път - ев­ро­ат­лан­ти­чес­ка ин­тег­ра­ция.

- Дой­де ли вре­ме­то за нов об­щес­т­вен до­го­вор, за но­ва кръг­ла ма­са?

- Още със съз­да­ва­не­то на ви­да уп­рав­ле­ние в Бъл­га­рия се за­ло­жи­ха ус­ло­вия за раз­с­ло­е­ни­е­то на об­щес­т­во­то. Най-ве­ро­ят­но ед­на пре­зи­ден­т­с­ка ре­пуб­ли­ка би мог­ла да ре­ши въп­ро­са.

Раз­би­ва­не­то на об­щес­т­во­то на мно­жес­т­во пар­тии и съз­да­ва­не­то на про­ти­во­бор­с­т­во меж­ду тях, раз­мах­ва­не­то на пла­ши­ла и ло­вът на ве­щи­ци от­п­ре­ди 30 го­ди­ни не мо­же да ни до­не­се доб­ро. Тряб­ва да ус­по­ко­им ду­хо­ве­те си и да ста­нем съ­зи­да­тел­ни. Да мис­лим за Бъл­га­рия, да пос­тиг­нем кон­со­ли­да­ция на об­щес­т­во­то. Но не око­ло оп­ре­де­ле­на иде­о­ло­гия, а око­ло Бъл­га­рия ка­то фи­ло­со­фия. Ние сме бъл­га­ри и тряб­ва да ра­бо­тим за Бъл­га­рия.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com