Плевнелиев не може да насрочи избори, излишно е да пита съда
Пламен Киров,
бивш конституционен съдия
Държавният глава Росен Плевнелиев вчера поиска Конституционният съд (КС) да изтълкува дали в последните три месеца от своя президентски мандат може да насрочи нови парламентарни избори, без да е разпуснал Народното събрание.
Когато човек иска да стане за срам не може да бъде спрян. Този въпрос е решен еднозначно в Конституцията и то в същия член 99-и, само че по-напред. Плевнелиев чете само алинея 7-а, а в предходните може да си отговори на въпроса как се процедира, когато трябва да се разпусне Народното събрание. В алинея 5-а изрично се казва, че с указа, с който се разпуска НС, се насрочват и следващите предсрочни парламентарни избори. Е, как можете да насрочите, без да разпуснете? Още повече, че член 64, алинея 3-а казва, че избори за нов парламент се провеждат в двумесечен срок след, а не преди прекратяването на мандата на това НС. Но очевидно президентът е подложен на натиск и
той се чуди как да свика избори още в началото на януари
Относно референдума, произтичащите от него промени в Конституцията могат да бъдат решени чрез обикновено законодателство. За мажоритарната система това става чрез изборния кодекс. Въпросът за партийните субсидии се решава със закона за бюджета и закона за политическите партии. Що се отнася до задължителното гласуване, което смятам, че е противоконституционно, него президентът не го атакува. Парламентът всъщност пусна само електронното гласуване. При съществуващия текст в основния закон, всички конституционалисти, с изключение на проф. Емилия Друмева, смятат първо, че ако искаме да въведем задължителен вот, трябва да се измени Конституцията и едва тогава със законодателен акт да се въведе задължително гласуване. Сегашната норма има висящо дело в КС, което е инициирано от омбудсмана, което не касае въвеждането на задължително гласуване, а санкцията за негласуване. Съдът вероятно ще се произнесе в рамките на десетина дена след изборите. Мисля, че вероятно ще обяви за противоконституционен текста, че ще ни заличават от избирателните списъци, ако не сме участвали в два поредни избора.
Сега се заговори за свикване на Велико Народно събрание. Причината обаче едва ли е да се изпълнят исканията в референдума като намаляването на депутатите от 240 на 120. По-скоро друго ще се търси.
Може би искат да променят формата на държавно управление
да въведат президентско управление, за което очевидно пледира Георги Първанов, след като и той, и Ивайло Калфин, и Румен Петков, говорят за свикване на ВНС.
Но за да се свика Велико Народно събрание първо трябва да бъде изработен и внесен в парламента законопроект за изменение на Конституцията. Той трябва да е подписан най-малко от 1/2 от народните представители или пък от президента. Не виждам обаче как Плевнелиев ще изработи в рамките на 10-15 дни законопроект за изменение на Конституцията. Да приемем, че успее или пък му го дадат написан. Но след като сезира НС с такъв законопроект, той трябва да бъде подкрепен от най-малко 2/3 от депутатите, за да се свика ВНС. И след като вземе такова решение с 2/3, президентът насрочва избори за Велико събрание в тримесечен срок от решението на самия парламент. В момента, в койтосепроведатизборите,пълномощията на НС се прекратяват. Е, питам аз, ако вземат днес решение за свикване на ВНС, ще се продължат ли правомощията на действащия парламент? Пак ще се продължат. Само че този път няма президентът да ги насрочва, защото не може и затова търсят да заобиколят този текст и да предвидят насрочване на избори за ВНС. Пак по инициатива на президента, но тук трябва да има решение на 2/3 от депутатите. Явно целта е част по-скоро да бъдат произведени парламентарни избори, дали ще бъдат за ВНС, дали за обикновено събрание.
В какъв срок може да се случи това?
Текстът на Конституцията е в тримесечен срок от решението на НС. Ако вземат решение на 10 или 15 декември, минималният срок, в който нашата изборна администрация и самият Изборен кодекс предвижда да се организират избори, е два месеца. Значи най-рано 10 февруари, което означава, че горе-долу издърпваме с един месец напред вота. Защото ако новоизбраният президент разпусне на 22 или 23 януари парламента, изборите ще са на 22 или 23 март. Един месец се печели, не повече.
Това с Великото Народно събрание е един експеримент, но всъщност никой не знае каква е функцията на ВНС. Има механизъм за свикването му, ама няма конституционен механизъм за прекратяване на мандата му. И тогава може да стане страшно, още повече, че ВНС може да осъществява и функции на обикновено НС, когато това се налага. Така че може да има мандат 5-6 години. Никой не си задава въпроса - ние ще го свикаме, но как ще го разпуснем?!
Всъщност, защо е въведено това ВНС? За да не могат да се изменят от обикновен парламент особено важните текстове на Конституцията.
Но пък от друга страна, нашата Конституция няма т.нар. неизменни текстове. Във френската конституция републиканската форма на управление не подлежи на ревизия, както в Германия е федерацията. Това са т.нар. вечни текстове. Понеже при нас няма такива, ги пратиха в компетентност на ВНС, което е едно конституционно плашило. Всички говорят за него, но всички се плашат да го свикат, защото не знаят какво може да излезе накрая.
Записа Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
