Посолството на Париж и Френският институт в България организираха конференция на тема „Закуската с Митеран – 30 години по-късно“ в Огледалната зала на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Гост-лекторът Артюр Делапорт е докторант по политически науки и история в Европейския център за социология и политология към Университета Париж 1 Пантеон-Сорбона и Висшето училище за изследвания в областта на социалните науки. Той е носител на наградата на Института „Франсоа Митеран“ от 2015 година за магистърската си тема „В сивотата. Посещението на Франсоа Митеран в София и влиянието на френската дипломация в България от средата на 1980-те до 1991 година“. В тезата му е отделено специално внимание на контекста и ролята на визитата на президента.
Франсоа Митеран на 18 и 19 януари 1989 година е на официалното посещение в България, което дълбоко белязва историята на двустранните дипломатически отношения. Той води четирима министри, между които са Ролан Дюма и Юбер Видрин, а преводач му е преподавателката от Сорбоната Тони Пеева. В делегацията е и писателката Юлия Кръстева. Извън протокола президентът се среща с представители на гражданското общество. Организираната в резиденцията на Франция закуска е с 12 интелектуалци и дисиденти, сред които е Желю Желев – бъдещ първи президент на демократична България. Срещата с младежите пък е в Алма матер. Хората от обкръжението на Митеран не виждат особен смисъл от това посещение, но инстинктът на големия политик му подсказва, че е дошло времето за първата визита на френски държавен глава в България. „За другата Европа имам усещането, че вратите на следващото столетие ще се отворят от вятъра на свободата, който ще нахлуе през вратите, през прозорците“, казва той на пресконференцията на 20 януари. Пророчески думи, произнесени преди 30 години.
Именно френските власти настояват Митеран да има среща с дисидентите и студентите. Посланик по това време е Негово превъзходителство Бертран дьо Латайад, който с помощта на дипломата Ив Манвил и културния съветник Дьони Виар канят именити личности в различни сфери. Най-известните са Жельо Желев и Блага Димитрова, тук са още Йордан Радичков, Стефан Продев, Анжел Вагенщайн, Светлин Русев, Радой Ралин, историкът Николай Василев, Ивайло Петров, Алексей Шелудко, член на Академия на науките, Барух Шамлиев и най-младата - Копринка Червенкова.
А в Софийския университет в препълнената аудитория 272 пред няколко стъписани български министри младежите задават враждебно насочени към българската власт въпроси. “Господин президент, какво е бъдещето на френско-българските отношения? Какво е мнението на Запада за България? Какви са критериите за присъждане на Почетния легион на държавен глава?“, питат те. Великолепен майстор на речта, Митеран отговаря със спокойствие и дипломатичност, които дават смисъл на думите „свобода на словото“ и “свобода на мнението“. Атмосферата е наелектризирана, ледът е разчупен, вдъхната е безпрецедентна надежда. Митеран, останал изключително силно впечатлен от високото ниво на многобройните млади франкофони в България, посещава и френската гимназия, която след това се преименува на лицея „Ламартин“, отива в Академията на науките, влиза в храма „Свети Александър Невски“, пътува до къщата на Ламартин в Пловдив, която дълги години очаква пари от държавата за ремонт.
През 2019-а година писателят кинаджия Анжел Вагенщайн и журналистката Копринка Червенкова гостуваха за закуска в посолството на Париж в София като специални гости на Негово превъзходителство Ерик Льобедел в компанията на още родни интелектуалци. "Преди 30 години вярвахме в голямата промяна, а днес се оказва, че сме били наивници", коментира Вагенщайн. Другите дисиденти в ранната сбирка от 1989 година вече ги няма на този свят. Така че главното събитие тук и сега, през 2019-а, е дискусията в аудитория 272. Между участниците в нея бяха Огнян Златев – ръководител на Европейската комисия у нас, професор Анастас Герджиков – ректор на Софийския университет, и разбира се, студенти от онази епоха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
