При толкова университети у нас има само една катедра и една клиника по алергология
В България прилагаме всички световни новости в диагностиката и лечението, казва проф. д-р Васил Димитров
Проф. д-р Васил Димитров, дмн, е председател на Българското дружество по алергология, заместник-ректор на Медицинския университет и началник на Клиниката по алергология и астма в УМБАЛ "Александровска".
- Проф. Димитров, наскоро се проведе Европейски конгрес по алергология и клинична имунология. Какви са новостите в областта на алергологията?
- Конгресът се проведе между 6 и 10 юни в Барселона. Новостите са много. Една от тях бе, че се дискутира въпросът за едновременното протичане на системен алергичен ринит и локален алергичен ринит. До този момент се считаше, че локален алергичен ринит е особена форма на алергичната хрема, която протича със симптомите на класическия ринит, но не се доказва атопия. А атопия е състояние, при което има повишено образуване на имуноглобулин Е и съответните реакции към отделни външни алергени. Друга новост беше, че отново се потвърди значението на моноклоналното антитяло към имуноглобулин Е при хроничната спонтанна уртикария. Това е състояние, което създава доста проблеми в нашата специалност, тъй като болните страдат, качеството им на живот се нарушава рязко, а средствата, с които то се лекува, са ограничени и невинаги дават резултат. Така че прилагането на това биологично лечение е една относителна новост за лечението на тази хронична спонтанна уртикария. В областта на алерген специфичната имунотерапия - метод, при който след въвеждане на алерген в покачващи дози организмът става по-малко чувствителен към съответния алерген и оплакванията намаляват, новост е епикутанната имунотерапия, тоест
нанасяне на алергена върху кожата при хора, чувствителни от фъстъци
Но този нов метод води до десенсибилизация или дезалергизация. Търсят се т.нар. белези или биомаркери при бронхиалната астма. Като такива на конгреса бяха посочени концентрацията на издишания азотен окис. Друг маркер са промените, които настъпват в храчката - те да се изследват и така да се открие възпалението. Третият маркер е периостинът - вещество, което съпътства възпалението при бронхиалната астма. До този момент се пренебрегваше алергизацията към фунги, което означава гъби. Стана ясно, че не само има такава десенсибилизация, но бе отдадено и значение как да се постигне тя. Важно значение беше отделено на състоянието хередитарен или наследствен ангионевротичен оток, което спада към редките болести. В България от него страдат около 150-200 души и ако то не се третира правилно, може да доведе до смъртни случаи. Това са по-важните новости от конгреса, които лично ме впечатлиха, но иначе новостите са твърде много.
- Как стои България спрямо световните тенденции в диагностиката и лечението на алергичните заболявания?
- Ние прилагаме всички световни новости. В общи линии изброеното преди малко се прилага и у нас. Ако трябва да подчертая някои уникални за България методи за диагностика и лечение, ще потвърдя за моноклоналното антитяло или
биологично лечение с препарат омализумаб
който у нас се прилага при тежката алергична бронхиална астма. В Европа този препарат намира приложение при лечението на хроничната уртикария, но у нас, понеже е скъп, здравната каса реимбурсира лечението само на астмата. В България беше въведено лечение на тежката бронхиална астма с препарата тиотропиум респимат. Атопията се лекува у нас с подезична имунотерапия, както в Европа и САЩ. Друга новост е лечението на атопията с ускорена инжекционна имунотерапия. Наследственият ангиопатичен оток ние лекуваме с рекомбинантен С1 инхибитор и с С1 инхибитор, изолиран от човешка кръв. Друг уникален метод в България е провеждането на провокационни проби с различни алергени и медикаменти, за да се докаже чувствителността на организма към определени алергени. Ако има реакция на организма със съответните симптоми, значи сме открили алергена, с който след това можем да проведем тази имунотерапия. У нас диагностицираме възпалението на горните и долните дихателни пътища с измерване на температурата на издишания въздух, което е неинвазивен маркер, без да се вкарват различни апарати в дихателните пътища на пациента.
- Вие сте председател на Българското дружество по алергология и ръководител на Катедрата по алергология. Според вас достатъчен ли е броят на алерголозите и на специализантите у нас?
- В България има 112 сертифицирани специалисти по алергология и около 15 специализанти към момента, които ще завършат след 2 години. Тоест
у нас ще има около 130 специалисти
Това е относително адекватна бройка за населението ни. Слабостта обаче е, че тези специалисти не са равномерно разпределени из страната. В София има около 28, във Варна - 10, в Пловдив - 7, а в останалите областни градове - по 1-2-ма специалисти. По настоящем се справяме успешно с диагностиката на алергичните заболявания и на състоянията, които могат да застрашат живота на пациента при предстояща операция.
- Защо според вас има само една клиника по алергология в България, въпреки значимостта на алергичните заболявания?
- У нас има само една катедра и една клиника поради автономността на медицинските университети. Всеки от тях, ако пожелае, може да създаде такава клиника или катедра. В България има 5 университетски града, които обучават медици. В Пловдив никога не е имало нито катедра, нито клиника. Тамошни местни лекари безуспешно до този момент се опитват да създадат такива с помощта на нашето дружество и консултанти. Топката обаче е в полето на съответния ректор и директор на университетска болница. Във Варна имаше такава клиника по алергология, но по неизвестни за мен причини бе закрита. В Плевен клиниката стана отделение, а в Стара Загора никога не е имало такава структура. Съответните ръководства на университетите в тези градове и Министерството на здравеопазването би трябвало да положат усилия в тази посока. От наша страна, като дружество и консултанти, съответните стъпки са правени многократно.
- Кои са основните заболявания, които лекувате в клиниката?
- Те са доста, като по-важните са бронхиалната астма, алергичната хрема, атопичният дерматит, остра и хронична уртикария, различните прояви на медикаментозната алергия и на хранителната алергия, серумната болест, анафилатичния шок, който е животозастрашаващ, и различните васкулити. Сред обществеността доминира мнението, че алергичните заболявания не могат да доведат до фатален край. Но съвсем не е така. Спешните състояния в клиничната алергология са алергичният шок, алергията от ужилване от насекоми като пчела и оса. Първата смърт от алергично заболяване в историята е била преди 40 000 г., когато един фараон е умрял след ужилване от пчела.
Медикаментозната алергия също е сред спешните състояния, а още наследственият ангионевротичен оток, особено ако засегне ларинкса, както и обикновеният ангионевротичен оток и тежката бронхиална астма, при която човек може да загине от дифузното свиване на дихателните пътища на белите дробове.
- Остава ли ви време за клинична практика, за работа с пациенти?
- Стремя се да ми остава, защото иначе няма да съм клиничен лекар. За да изпълнявам своите задължения, трябва да полагам повече усилия, но се стремя да бъда достъпен за пациентите. Една от формите за това е т.нар. главна визитация, която се провежда веднъж седмично, и на която се обучават специализантите.
- Има ли някой в семейството ви, който да е наследил интереса ви към медицината?
Баща ми беше известен лекар
Съпругата ми също е от лекарско семейство. За съжаление дъщеря ми не пожела да следва медицина. Тя завърши бизнес администрация и финанси и не продължи семейната традиция. Но какво да се прави, времето е такова.
- Как прекарвате свободното си време?
- Прекарвам го като всеки нормален човек, разхождам се сред природата, гледам филми и чета книги.
- Имате ли любими филм и книга?
- Много са. Но, като ме питате, се сещам за трите филма на Кръстника. Книгите пак са много, но мога да посоча две велики произведения на Илф и Петров "Златният телец" и "Дванадесетте стола", които са много поучителни в днешно време.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
