Ца­ри­ца Еле­на из­ро­ви­ла Кръс­та от сме­ти­ще

• Мър­твец въз­кръс­нал, след ка­то доб­ли­жи­ли Дър­во­то до не­го
• Раз­де­ли­ли го на три - за Йе­ру­са­лим, Рим и Кон­стан­ти­но­пол, ри­ца­ри за­вър­те­ли тър­го­вия с ре­лик­ви

В ба­зи­ли­ка­та Сан­та Кро­че ин Дже­ру­са­ле­ме (в пре­вод - "Све­тия кръст в Йе­ру­са­лим") в Рим на­ред с мно­жес­тво раз­лич­ни хрис­ти­ян­ски све­ти­ни се съх­ра­ня­ват ос­тан­ки от Жи­вот­во­ря­щия кръст. Те са от­кри­ти от св. Еле­на. На Раз­пя­ти­е­то е над­пи­сът INRI, ко­е­то е ак­ро­ним на ла­тин­ско­то IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM и в пре­вод оз­на­ча­ва "Исус от На­за­рет, Цар на Юде­и­те". То­ва е из­вес­тни­ят над­пис, за кой­то сви­де­тел­стват све­ти­те еван­ге­лис­ти: "А Пи­лат на­пи­са и над­пис, и го пос­та­ви на кръс­та. На­пи­са­но бе­ше: Ии­сус На­зо­рей, Цар Иу­дей­ски. Тоя над­пис че­то­ха мно­зи­на от иу­де­и­те, по­не­же бе­ше бли­зо до гра­да мяс­то­то, де­то Ии­сус бе раз­пнат, и на­пи­са­но­то бе по ев­рей­ски, гръц­ки и ла­тин­ски."( Ио­ан 19:19-20). Има твър­де­ния, че то­ва са най-ма­щаб­ни­те ос­тан­ки от Кръс­та на Спа­си­те­ля на ед­но мяс­то, ма­кар на За­пад, а и в пра­вос­лав­ния свят да има мно­жес­тво час­ти­ци от Кръс­та. То­ва ве­ро­ят­но е по­во­дът още през XVI век цър­ков­ни­ят ре­фор­ма­тор Жан Кал­вин да на­пи­ше: "Ако всич­ки фраг­мен­ти на Све­тия Кръст се съ­бе­рат за­ед­но, то мо­же да се пос­трои цял ко­раб".

По­ве­че­то от све­ти­те ре­лик­ви прис­ти­гат на За­пад от Све­ти­те зе­ми и Ви­зан­тия по вре­ме на Кръс­то­нос­ни­те по­хо­ди, ко­га­то би­ту­вал

ис­тин­ски лов на ре­лик­ви

Спо­ред един опис ри­ца­рят Ро­бер дьо Кла­ри, учас­твал в чет­вър­тия кръс­то­но­сен по­ход, до­не­съл от Кон­стан­ти­но­пол го­лям брой ре­лик­ви и ед­на част от тях дал на ма­нас­ти­ра Кор­вей във Фран­ция око­ло 1205 г. В то­зи опис, пре­ве­ден от Ва­сил Ни­нов по из­да­ние на граф Ри­ан от 1878, ри­ца­рят се за­вър­нал с ня­кол­ко раз­лич­ни кръс­та с вгра­де­ни в тях час­ти­ци от Кръс­та Гос­по­ден - еди­ни­ят увит в го­лям въл­нен плат, друг, по-го­лям - в ук­ра­се­на със скъ­по­цен­ни ка­мъ­ни тъ­кан, още един още по-го­лям, как­то и един дво­ен зла­тен кръст. До­не­съл и изоб­ра­же­ние на бла­же­на­та Де­ва Ма­рия, из­ра­бо­те­но от Кръс­та Гос­по­ден, по­ло­же­но в мал­ка ку­тия.

Сред пра­вос­лав­ни­те има съм­не­ния да­ли па­зе­ни­те в ка­то­ли­чес­ки хра­мо­ве ре­лик­ви са ис­тин­ски, за­що­то не е ясен про­из­хо­дът им, а и през Сред­но­ве­ко­ви­е­то е има­ло па­зар на та­ки­ва цен­нос­ти и е въз­мож­но да има фал­ши­фи­ка­ти. Но за съх­ра­ня­ва­ни­те в рим­ска­та ба­зи­ли­ка "Сан­та Кро­че ин Дже­ру­са­ле­ме" све­ти­ни и час­ти­ци от Кръс­та Гос­по­ден с ка­те­го­рич­ност се твър­ди, че са до­не­се­ни от св. Еле­на, май­ка­та на им­пе­ра­то­ра св. Кон­стан­тин Ве­ли­ки, ко­му­то Гос­под дал ви­де­ние на си­я­ещ в не­бе­то кръв, ви­дя­но и от вой­ни­те му. Са­ма­та ба­зи­ли­ка би­ла пос­тро­е­на на мяс­то­то на при­над­ле­жал на нея дво­рец и се твър­ди, че ня­кои от

све­ти­ни­те би­ли на­ме­ре­ни в древ­ни­те му зи­до­ве

То­ва не е слу­чай­но, за­що­то, спо­ред цър­ков­но­то пре­да­ние, на­ми­ра­не­то на жи­вот­во­ря­щия Кръст Гос­по­ден се свър­зва тък­мо с име­то на све­та ца­ри­ца Еле­на. Тя из­пъл­ни­ла бло­го­го­вей­но­то же­ла­ние на своя син да бъ­де прос­ла­ве­но жи­во­нос­но­то Дър­во, на ко­е­то бил раз­пъ­нат Ца­рят и Бо­гът. Ца­ри­ца Еле­на тръг­на­ла на пок­ло­не­ние по стъп­ки­те на Гос­по­да. По пъ­тя се дви­же­ла сред тъл­па­та в скром­ни дре­хи и раз­да­ва­ла ми­лос­ти­ня, под­ра­жа­вай­ки на Гос­по­да Ии­су­са. Тя стиг­на­ла до гро­ба Гос­по­ден и го за­ва­ри­ла за­си­пан от смет от об­ла­да­ни от не­на­вист към хрис­ти­ян­ство­то езич­ни­ци. На хъл­ма, на­си­пан вър­ху са­ма­та пе­ще­ра, би­ло пос­тро­е­но ка­пи­ще на "сла­дос­трас­тния де­мон на лю­бов­та" Ве­не­ра. По ука­за­ние на ца­ри­ца Еле­на идол­ски­те ка­пи­ща, пос­та­ве­ни на све­ще­ни за хрис­ти­я­ни­те мес­та, би­ли раз­ру­ше­ни и на тях­но мяс­то по же­ла­ние и със сред­ства на св. Еле­на би­ли пос­тро­е­ни прек­рас­ни све­ти хра­мо­ве. Но най-глав­на­та гри­жа на цар­стве­на­та ста­ри­ца би­ла да осъ­щес­тви бла­го­го­вей­но­то же­ла­ние на ней­ния ве­лик син, да на­ме­ри са­мо­то то­ва Дър­во, на ко­е­то бил раз­пнат Спа­си­те­лят на све­та, за­що­то под спа­си­тел­но­то зна­ме­ние на кръс­та спе­че­лил бит­ка­та сре­щу рим­ля­ни­те. Мяс­то­то, къ­де­то бил скрит Гос­под­ни­ят Кръст, би­ло не­из­вес­тно и бла­го­чес­ти­ва­та Еле­на по­ло­жи­ла мно­го уси­лия и ця­ло­то си цар­ско­то вли­я­ние, за да се слу­чи пър­во­то Въз­дви­же­ние на чес­тния и жи­вот­во­рящ Кръст през 326 г. След дъл­ги из­дир­ва­ния

би­ли на­ме­ре­ни три кръс­та

за­ри­ти в зе­мя­та. При тях се на­ми­ра­ла дъс­ка­та с над­пи­си. За да се раз­бе­ре кой е ис­тин­ски­ят, доп­ре­ли кръс­то­ве­те един след друг до бол­на же­на. Щом се доп­рял до нея Хрис­то­ви­ят кръст, тя оз­дра­вя­ла. Ум­рял чо­век, ко­го­то но­се­ли към гро­би­ще­то, въз­кръс­нал, ка­то бил доб­ли­жен до жи­вот­во­ря­щия Хрис­тов кръст. То­га­ва мно­го от езич­ни­ци­те и иу­де­и­те се обър­на­ли към Хрис­та. Тък­мо то­ва съ­би­тие Пра­вос­лав­на­та цър­ква праз­ну­ва вся­ка го­ди­на на 14 сеп­тем­ври. Св. Еле­на взе­ла със се­бе си в дар за своя син част от све­тия Кръст и на­ме­ре­ни­те при не­го гвоз­деи, ко­и­то ня­ко­га са би­ли за­би­ти в ръ­це­те и но­зе­те на Бо­го­чо­ве­ка. Ос­та­на­ла­та част от Кръс­та би­ла по­ло­же­на в

сре­бъ­рен ков­чег за съх­ра­не­ние

На Ве­ли­ки пе­тък той бил из­на­сян на Гол­го­та за пок­ло­не­ние и кол­ко­то бол­ни и хро­ми по­тър­се­ли Бо­жи­я­та ми­лост, я по­лу­ча­ва­ли. Спо­ред ед­но от пре­да­ни­я­та, за да мо­же по­ве­че вяр­ва­щи да се пок­ло­нят на Жи­вот­вор­ния Кръст, бла­го­ра­зум­ни хрис­ти­я­ни ре­ши­ли да го раз­де­лят на три час­ти - ед­на­та ос­та­на­ла в Йе­ру­са­лим, дру­га из­пра­ти­ли в Рим и тре­та част - в Кон­стан­ти­но­пол. Час­тта, ко­я­то да­ли на Кон­стан­ти­но­пол­ска­та пат­ри­ар­шия, би­ла сло­же­на в спе­ци­ал­на рак­ла, об­ко­ва­на със зла­то и среб­ро и та­ка би­ла съх­ра­ня­ва­на гриж­ли­во до вре­ме­то на кръс­то­нос­ни­те по­хо­ди.

След те­зи вре­ме­на час­ти­ци от Све­тия кръст са раз­пръс­на­ти из ця­ла Ев­ро­па и по све­та.

Още интересни четива за най-големия християнски празник - четете в специално приложение "Великден" на в. "Стандарт", който вече се продава в бензиностанции, търговски вериги и квартални магазини

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com