Трима светители пазят Чепинския манастир

Подслонявал хайдути, османците го сринали през 1872 г. след обира на турската хазна при Арабаконак
Явили се в съня на баба Геша и поръчали да се възстанови светата обител

На хвърлей място от североизточната дъга на Околовръстното шосе на София се намира Чепинският манастир "Свети Три Светители". Светата обител е в непосредствена близост до Чепинци - село, което сега е столичен квартал. На 30 януари духовното средище има храмов празник и тази година, както е прието напоследък, в манастирския храм ще бъде отслужена архиерейска света литургия, за обща молитва ще съберат местните богомолци и много гости, ще бъде раздадено благословено ястие.

Чепинският манастир е посветен едновременно на тримата светители - св. Василий Велики (379 г.), св. Григорий Богослов (390 г.) и св. Йоан Златоуст (407 г.). Църквата е установила тези трима великани на светостта, благовестието и богословието да бъдат чествани в един ден и това от 1076 година е 30 януари. Установяването на този празник не станало случайно.

Тримата велики вселенски учители се отличават с несравнимо красноречие, мъдрост, висота на богословието и са оставили богато писмено духовно наследство. Но между вярващите се появили ожесточени спорове кой от тримата е по-достоен и има по-голям принос за утвърждаване на Христовата вяра. Известно е, че за всеки от тези трима светии в църковния календар има отреден празник. За светата Църква тримата са равни по дарования, заслуги и святост. Независимо от това към V век се появяват неуместни предпочитания към един или друг от тримата, за да се стигне до там, че през XI век в Цариград започнало да се проявява истинско разделение между вярващите, които взели да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".

Преданието разказва, че тримата светии се явили на епископа на град Евхиата Йоан и му казали, че пред Бога и тримата са равни по своя принос. За да се избегнат всякакви смущения заради неразумната любов към тяхната памет, те му поръчали да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога. Както и станало. А самият Йоан Евхаитски съставил тържествена служба за празника с канони, тропари и похвали, както и подобавало. И не случайно е избран и един от последните дни на месец януари, тъй като и тримата светители имат своите празници по отделно тъкмо в този месец - в първия ден е на св. Василий Велики, в двадесет и петия - на божествения Григорий, а в двадесет и седмия - на свети Иоан Златоуст.

От 30-те години на ХХ век този ден се отбелязва и като патронен празник на духовните училища и институти, на богословските факултети, а самите велики архиереи - като небесни закрилници и духовни покровители на всички православни духовни школи.

Според преданието Чепинският манастир е приел духовното покровителство на тримата светители - заедно, заради получено насън послание от местна жена. Всяка нощ три ангела й казвали да се възстанови това духовно средище, бастисано в годините на османската власт.

Кога точно е възникнал манастир на това място - не се знае. Местните хора казват, че е съществувал още от незапомнени времена. Това може и да значи, че го имало още в първите векове. В народната памет са запазени спомени, че преди много, много години монаси са обитавали землянки в близката местност "Голема могила", за която се казва, че е надгробна тракийска могила. Това се потвърждава и от някои наблюдения и изследвания. При разкопки на това място е намерена сводеста гробница-костница. Смята се, че тя е била използвана от монасите като постница, както се казва на усамотено място за молитва по време на пост, а такава практика е имало още през ранното християнство.

Във времето на османското владичество манастирът е служил за подслон на хайдути и това било причина за честите нападения над светата обител от османска войска и разрушаването на манастира. До основи той е сринат през 1872 г. след обира на турската хазна при Арабаконак и залавянето на Димитър Общи, а по-късно и на Апостола Васил Левски. По онова време много манастири в т.нар. Мала света гора в района на София са опожарени и разрушени заради приютяването на революционни комитети и явно Чепинският манастир е един от тях. Тъй като манастирът бил направен предимно от дърво, от него не останало почти нищо. Запазили се само каменните му основи и керемидите. За това, че на мястото е имало манастир, напомнял само един дървен кръст, забит от местните хора.

Преданието разказва, че при разрушаването на манастира той е обитаван от 24 монаси. Някои от тях били изпратени на заточение в Диарбекир. Други успяват да стигнат до манастира "Седемте престола" в Стара планина.

След Освобождението през 1878 г. един от монасите, Найден Кентров, се завърнал от изгнание и заедно с трима съмишленици построил чешма с три чучура на мястото на манастира. На чешмата бил направен надпис: "Който тука пие - Бог да го поживи, като умре - Бог да го прости".

Възстановяването на манастира на това място започва през 1906 г. За това горещо настоява възрастна жена от село Чепинци, запомнена като баба Геша. Бабата разказвала, че често в съня й идват три ангела и искат да се направи манастир. Затова и новата обител приела като патрон светите Три Светители.

Освен 30 януари, когато е храмовият празник в светата обител, особено празнично в манастира се отбелязват и Илинден, Св. Дух и Рождество Богородично, когато тук се събират много хора. Предполага се, че така се продължава стародавна народна традиция, защото в предишния манастир е имало параклиси, посветени на тези светии.

Сега наред с основната манастирска църква на тримата светители, в манастира има и два нови параклиса, посветени на св. Петка и св. пророк Илия. Между двата параклиса доскоро е стояло и т. нар. Шатовско църкве, но по време на новото строителство то е съборено. В комплекса се включва и жилищно крило, строено сравнително скоро.

От няколко години манастирът е поверен на грижите на игуменията монахиня Гликерия, която е сама в светата обител. Но всеки, който я посети, може да е уверен, че ще бъде гостоприемно и гостолюбиво посрещнат. Както подсказва името й (на гръцки глико значи сладко) може да има и сладка приказка, и молитва към светите трима светители като единоправни на апостолите и учители на вселената да молят Господа на всички да даде мир на вселената и на душите ни велика милост.