Вторник,

Св. Максим Изповедник - защитник на чистотата на православната вяра

От: Стандарт -
Св. Максим Изповедник - защитник на чистотата на православната вяра
A
A
A
  • " На Православието наставник, на благочестието и чистотата учител, на вселената светилниче, на монашестващите Боговдъхновено украшение, Максиме премъдри: с твоите учения всички си просветил, свирало духовно, моли Христа Бога да се спасят нашите души."

От историята ние знаем, че Светата Църква, която Спасителят Господ Иисус Христос основа, е водила в продължение на осем века борба с външни и вътрешни противници.

През първите три века от своето съществуване Църквата Христова била подложена на гонения и преследвания от външни врагове: държавната власт, езическите философи и цялото езическо общество.  За да имате известна представа за тези гонения, аз ще преведа думите на съвременник на едно от гоненията. Той казва: " Ако имах сто уста, пак не бих могъл да разкажа мъките, на които биваха подлагани християните". Но Православната наша вяра не загина! Тя победи!

Колкото и тежки да били гоненията, по-опасни за църковното единство и за запазване чистотата на Христовото учение се оказали вътрешните врагове м- ересите, отстъпленията от утвърдените истини на вярата. В продължение на на пет века Христовата Църква се борила с тях. Наложило са да бъдат свикани Вселенски събори, които на брой са седем,  за да утвърдят истините на Православната вяра.

По време на съборите и борбите с еретиците, Бог прославил много свой избраници, свети мъже, които станали изповедници и мъченици на вярата. Един от тях е честваният Божий угодник Преподобния Максим Изповедник - пламенен защитник на чистотата на православната вяра.

Велик не само по име, но и по целия си живот

Преподобният Максим се родил в престолния град Константинопол през 580 г. в семейството на знатни и благочестиви родители, които му дали сериозно научно образование. Той с любов изучавал философията и богословието, дълбок познавач на Платон, Аристотел и неоплатониците. Достигнал висша слава с мъдростта си и бил уважаван дори от царския двор. Поради големите си способности бил взет в двора от Византийския император Ираклий за секретар и негов съветник. Неговата изключителна слава в църковната история е изградена върху неуморимата му и енергична борба против монотелската ерес, която признавала в Иисус Христос само една воля - Божествената и която представлявала лукаво видоизменение на осъденото монофизитство. И двете ереси последователно се стремели да изтръгнат от понятието за Христа Неговото човешко начало и по този начин стигали до сриване на самите основи на Православието. Монотелитската ерес била създадена от император Ираклий и цариградския патриарх Сергий при противодействието на римския папа св. Мартин и на йерусалимския патриарх св. Софроний.

Блаженият Максим, виждайки, че ереста е завладяла дори и самия император, започнал да се притеснява да не би и други по неговия пример да се увлекат от нея. Той оставил длъжността си и земната слава и се заселил в Хризополския манастир, намиращ се близо до Халкидон, където станал монах. Неговият смирен подвиг му спечелил уважението на братята и те против волята му го избрали за игумен, но

поради смирение той не приел свещен сан и си останал обикновен монах

Когато ереста се засилила, той напуснал манастира си и от това време неговият живот бил неразривно свързан с историята на догматическата борба против монотелитите. Напускайки манастира, преподобният се отправил към Африка, за да убеждава тамошните епископи твърдо и неотстъпно да пазят истинската вяра. В Картаген той имал спор с избягалия от своя престол Константинополски патриарх Пир, който дошър тук, за да насажда ереста. Много вреда би причинил той на Христовата църква, ако нямаше за противник преподобния Максим, с когото се срещал и с часове се състезавал в спорове за вярата.

По желание на патриция Григорий, управител на тази страна, африканските епископи трябвало да се съберат в Картаген, за да послушат споровете на двамата за вярата. Когато пренията започнали, богомъдрият Максим победил Пир, опровергал доводите му въз основа на божествените книги и догматите на светите отци. Той доказал, че тъй като в Христос Господ има две естества, в Него трябва да има и две воли, две произволения и действия - обаче неразделими в едно лице.

Победеният Пир се присъединил към православните и бил приет от Църквата с любов и почит с титлата патриарх. Тогава той съставил и изложение на православното изповедание. После се отправил в Рим при папа Теодор, който бил приемник на Йоан. Папата го приел с почести, като православен Константинополски патриарх.

След това преподобният Максим отишъл в Рим при папа Мартин, който също държал на православната вяра. По това време император Ираклий се поминал, но неговите наследници също поддържали ереста. Внук му Костанс издал в 648 г. "образец на вярата" или "типос". В този типос се предоставяло всеки според убежденията му, да изповядва, че у Христа има една или две воли. Преподобният съветвал Папа Мартин да свика събор като осъди царския типос и го придаде на анатема. Папата така и направил. Той свикал сто и пет епископи, сред които бил и св. Максим, и поставил за обсъждане заблужденията на Кир, Сергии, Пир и Павел, а също и царското еретическо изповедание.

Лъжеучението било предадено на анатема

и папата писал повсеместно до всички вярващи, като ги утвърждавал в православието, разяснявал еретическите заблуди и ги предпазвал от тях. Като научил за това, царят се преизпълнил  с гняв и ярост и заповядал на своя наместник Теодор Калиопада да арестува папата и да го отведе в Константинопол. Няколко месеца  мъчили папа Мартин в затвор, а след това го заточили в Херсон, където след четири месеца загинал като мъченик и изповедник на вярата.

Същата страдалческа участ очаквала и светия Максим, и ученика му Анастасий. По заповед на императора ги хванали и отвели в  Константинопол. Всекиго затворили в отделна килия. Измъчвали ги жестоко, оскърбявали ги, след това боси и полуголи ги влачили из градските улици. Преподобният Максим бил изправен на съд за приписвани му неизвършени от него престъпления. Наново ги били, оскърбявали, тъпкали с нозе. Последвали заточения в Силиврия и Первера. При него идвали пратеници, които с непрекъснати спорове и заплахи се надявали да го отклонят от правата вяра, бил призоваван и на разпити в царския дворец. На клеветите, оскърбленията и ругатните той отговарял кротко и твърдо. Разпитът продължил няколко дни, след като съдиите решили да предадат непреклонния изповедник на православната вяра в ръцете на Епарха, т.е. на управителя. 77-годишният старец Максим бил подложен на нови адски мъки. Управителят заповядал да го съблекат гол, а след това да го бият със сухи волски жили. Светият бил бит толкова жестоко, че земята се обагрила с кръвта му, а по тялото му не останало нито едно здраво място. После свирепият звяр с ярост се нахвърлил и върху ученика на преподобния и го подложил на не по-малки изтезания.

После мъчениците били хвърлени едва живи в тъмница. На сутринта отново довели на съд светия и преподобен мъж заедно с първия му ученик Анастасий. Свети Максим цял бил покрит с рани, така че никой не можел без състрадание да гледа почтения старец. Но жестокосърдечните мъчители не го съжалили, а се озлобили още повече. Те отрязали без милост богоречивия му език, който изливал реки от премъдри учения и опровергавал еретическите мъдрувания, защото искали така да затворят богословските уста на светеца. Направили същото и с първия му ученик и хвърлили двамата в тъмница. Но Господ Бог, Който направил някога и малките деца способни да възхваляват Неговото свято име и дал на немия слово, дал и на тези Свои истински и верни раби - преподобния Максим изповедник и мъченик и ученика му преподобния Анастасий - възможност и без език да говорят още по-добре и по-ясно, отколкото преди.

О, колко се смутили окаяните еретици, когато научили за това!

Злобата им се разгоряла още повече и те отрязали дясната ръка на светеца и я хвърлили на земята. По същия начин постъпили и с ученика му. Разярените врагове развеждали из целия град преподобни Максим и Анастасий, като показвали на хората отрязаните езици и ръце. После ги изпратили на заточение в Скития - дн. Добруджа. По пътя Анастасий се поминал. Максим бил затворен в крепоста Схимарис. Три години страдал той тук, забравен от хората и лишен от всякаква помощ. Така на 13 август 662 г., на 82-годишна възраст, преподобният Максим предал Душата си на Бога.

Безсмъртен паметник на Свети Максим са неговите богомъдри съчинения, които той ни е оставил. Книгата му " За любовта" ни разкрива величието на неговия дух и дълбочината на неговото сърце, в което пламтяла любов към Бога и ближния.    По молитвите на Св. Максим изповедник, Христе Боже, помилвай ни и ни спаси!

АМИН!


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички