Децата, които не хапват на закуска, са заплашени от диабет тип 2
Супата е идеална вечеря за малчуганите, обяснява д-р Ивелина Герова
Диетите се превръщат в "доживотна присъда" за мнозина - не само за най-суетните дами. Истината е, че балансираното хранене е ключ не просто към перфектна визия, а и към добро здраве. За жалост много от модните диети не само не помагат, а могат и сериозно да навредят. Кои са митовете за правилното хранене? Наистина ли идеалната ни форма се "програмира" още при раждането ни? И можем ли да сме здрави и красиви без глад? "Стандарт" потърси отговорите от д-р Ивелина Герова, координатор на кампанията на "Нестле" "Здравословно начало. Здравословен живот".
"Ако хранителните навици са изградени правилно в ранна възраст, много по-малък е шансът да ни се наложи в по-зряла възраст да се подлагаме на драстични диети", обяснява д-р Ивелина Герова. Причината е, че броят на мастните клетки в организма се формира още след раждането. Затова и кампанията "Първите 1000 дни... и след това" насърчава здравословното хранене отрано. "Всичко, което се случва на организма днес, има отражение утре", казва д-р Герова. И дава важни напътствия как да изградим правилни хранителни навици в детето си.
Първият мит, който д-р Ивелина Герова разбива, е, че
бременната жена трябва да яде за двама
та даже и за трима. В първите месеци няма нужда от големи порции, защото зародишът получава всички необходими хранителни вещества от обичайното меню на мама. Чак по-късно е нужно приемът на някои вещества - например протеини, да се увеличи.
Ключово за бебето пък е захранването. И особено - закуската. Тя трябва да е достатъчно богата, за да даде енергия на детето за предстоящия ден, но и да подпомогне растежа му. "В периода между 6-ия и 12-ия месец детето има около 4-5 пъти по-големи нужди от хранителни вещества в сравнение с един възрастен, защото расте страшно бързо и много органи и системи се развиват.
Проблемът е, че обемът на коремчето му е малък
и затова родителите трябва да подбират храна, която дават, за да има тя достатъчна хранителна плътност", разказа д-р Герова. Добра идея за балансирана закуска на най-малките е пълнозърнеста каша, комбинирана с плод и мляко - в началото кърма, а впоследствие и кисело мляко. Така в началото на деня детето се "зарежда" с протеин във формата на мляко, фибри и въглехидрати от пълнозърнестите култури и растителни въглехидрати и фибри от плода. "Проучвания показват, че малчугани, които не закусват или не приемат достатъчно хранителни вещества сутрин, имат често по-лош успех в училище и по-рано прекъсват образованието си. Също така по-често развиват диабет тип 2 в по-късна възраст", предупреждава д-р Герова.
Обядът пък трябва да е съобразен с ежедневната активност. Ако предстои по-динамичен ден, изпълнен със задачите или спорт, е нужно по-обилно хапване. Важно е цялостният режим на хранене да е съобразен и с ритъма на организма, защото някои хора имат по-бърз, а други по-бавен метаболизъм. "За да не изпитваме чувство за глад, трябва така да балансираме храненията си, че
да поддържаме относително стабилно ниво на инсулин
и да няма остри пикове, при които ни се приисква да хапваме по нещо. Ако в закуската са включени и бавни въглехидрати, тогава няма да се наложи да похапвате това-онова преди обяд", разкрива д-р Герова.
Родителите трябва да имат предвид, че вечерята също е много важна за детето. От една страна, то не трябва да бъде ограничавано вечер, защото на организма му предстои дълъг период, в който няма да приема никакви вещества. От друга страна, ако му подадем прекалено много или прекалено тежка храна, то това може да доведе до стомашно-чревен дискомфорт, който да причини и нарушения в съня. А проучвания показват, че хора, които в детска възраст са имали нарушен сън, в по-късна възраст по-често страдат от депресии. Затова добър избор за вечеря е например супата. Тя е храна, която засища, но не натоварва и така по-лесно се усвоява от организма, обяснява д-р Герова.
Не се бойте от глутена
Да се ядат храни без глутен е нова и опасна мода, алармират специалистите по хранене. Тревожното е, че от него се отказват хора, които не страдат от целиакия (глутенова непоносимост). Отказът ни от глутен може да доведе до недостиг на различни витамини, минерали и фибри, предупреждава д-р Ивелина Герова. "Специалистите препоръчват да не лишаваме децата си, а да бъдем внимателни кога го въвеждаме", обяснява тя. Храните с глутен се въвеждат в менюто на малките между 6-ия и 8-ия месец. Важно е също това да случва под протекцията на кърмата, преди да сме отбили детето, уточнява д-р Герова. Така бебешкият организъм не разпознава глутена като чуждо вещество и съответно няма да се отключи алергична реакция.
Коприва и булгур вместо киноа
Много майки, следвайки последните тенденции в храненето, се стремят колкото се може по-рано да въведат суперхраните в менюто на малките. Много по-важно е обаче в ранна детска възраст детето да свикне с традиционната кухня на страната. "Организмът генетично е нагоден да приема храна, която е типична за определената географска ширина и за климатичните условия там. Суперхраните чисто еволюционно не принадлежат към менюто на българина", обяснява д-р Ивелина Герова. Това не значи, че те не трябва да дават на децата киноа или авокадо. По-важно е обаче младите родители да наблегнат на продукти, типични за културата ни. Добър пример са копривата и булгурът, които често биват пренебрегвани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
