Стре­сът раз­бо­ля­ва де­ца­та

По вре­ме на изо­ла­ци­я­та има 370 слу­чая на до­ма­шен тор­моз, 8 са за­вър­ши­ли със смърт

Стре­сът раз­бо­ля­ва де­ца­та | StandartNews.com
  • По-ам­би­ци­оз­ни­те са склон­ни да раз­ви­ват учи­лищ­на нев­ро­за, каз­ва пси­хо­ло­гът Гин­ка Кой­че­ва в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
  • По вре­ме на изо­ла­ци­я­та има 370 слу­чая на до­ма­шен тор­моз, 8 са за­вър­ши­ли със смърт

 

На 19 юли по­ли­ци­я­та в Пер­ник по­лу­ча­ва сиг­нал за не­ве­ро­ят­на жес­то­кост. Клип във фейс­бук до­ку­мен­ти­ра же­на да мал­тре­ти­ра де­те ка­то го уд­ря ня­кол­ко пос­ле­до­ва­тел­ни пъ­ти. Пот­ре­се­ни пот­ре­би­те­ли я раз­поз­на­ват ка­то май­ка на мо­ми­чен­це­то. Шо­кът ста­ва пъ­лен, ко­га­то се оказ­ва, че бру­тал­ни­ят клип е ка­чен в мре­жа­та от са­ма­та май­ка. На ви­де­о­то тя каз­ва "по­не­же ба­ща ти не те оби­ча, не ме оби­ча и мен", и умиш­ле­но по­ся­га на де­те­то. След пос­лед­ва­щи­те уда­ри и плач, май­ка­та ка­ра дъ­ще­ря си да й це­лу­ва ръ­ка­та. По­ли­ци­я­та миг­но­ве­но прис­ти­га на ад­ре­са и от­веж­да 32-го­диш­на­та же­на и 3-го­диш­но­то де­те. По­ра­ди фак­та, че мяр­ка­та "по­ли­цейс­ка зак­ри­ла" трае ед­ва 48 ча­са, мо­ми­чен­це­то е нас­та­не­но вре­мен­но в при­ем­но се­мейс­тво.

След ус­та­но­вя­ва­не­то на ба­ща­та на мо­ми­чен­це­то, той раз­ка­зал пред со­ци­ал­ни­те ра­бот­ни­ци, че жи­вее за­ед­но с май­ка­та и знае за на­си­ли­е­то над дъ­ще­ря им, но не пред­при­е­мал ни­що, за­що­то се стра­ху­вал да не му я от­не­мат. По не­го­ва ин­фор­ма­ция, май­ка­та в на­ча­ло­то се гри­жи­ла доб­ре за де­те­то, до­ка­то не за­поч­на­ла ра­бо­та в чуж­би­на, къ­де­то по­пад­на­ла в ре­ли­ги­оз­но дви­же­ние. Спо­ред за­поз­на­ти май­ка­та е из­клю­чи­тел­но ре­ли­ги­оз­на - до до­ма им в Пер­ник има раз­ле­пе­ни мо­лит­ви и 10-те бо­жи за­по­ве­ди. Спо­ред съ­се­ди чле­ну­ва и в сек­та. Слу­ча­ят пре­диз­ви­ка ма­ща­бен об­щес­твен от­звук, хи­ля­ди из­ра­зи­ха гне­ва си към гроз­ни­те дейс­твия на ед­на май­ка.

Гин­ка Кой­че­ва е пси­хо­лог на сво­бод­на прак­ти­ка. Пред­се­да­тел е на сдру­же­ние "Слън­це за все­ки" - Сан­дан­ски. Ка­у­за­та на неп­ра­ви­тел­стве­на­та ор­га­ни­за­ция е бор­ба с до­маш­но­то на­си­лие и тра­фи­ка на же­ни и де­ца.

 

- Г-жо Кой­че­ва, във връз­ка с раз­прос­тра­не­на­та ин­фор­ма­ция, че май­ка­та на 3-го­диш­но­то де­те е из­клю­чи­тел­но на­бож­на, до как­ва сте­пен мо­же да ни про­ме­ни соб­стве­на­та ни вя­ра и ре­ли­ги­я­та, ко­я­то из­по­вяд­ва­ме?

- Ня­ма ре­ли­гия, ко­я­то да из­по­вяд­ва аг­ре­сия и на­си­лие. Не съ­щес­тву­ва ре­ли­гия, ко­я­то да не е ба­зи­ра­на на лю­бов­та. Всич­ко ос­та­на­ло е неп­ра­вил­но раз­бра­но, аб­со­лют­но край­но и су­бек­тив­но от­но­ше­ние към са­ма­та ре­ли­гия. Вяр­ва­щи­ят чо­век е ду­хов­но ба­лан­си­ран и сми­рен. Проб­лем се от­ключ­ва, ко­га­то въз­при­я­ти­я­та на хо­ра­та не са ре­ал­ни, а са пре­чу­пе­ни през тях­на­та па­ра­диг­ма - стра­хо­ве, не­си­гур­ност, ви­на. Не би би­ло пра­вил­но да об­ви­ня­ва­ме вън­шни фак­то­ри и съ­би­тия за на­ша­та ду­шев­на мъ­ка.

 

  • Тревожните личности не живеят, те просто съществуват

 

- Факт е, че не­раз­би­ра­тел­ство­то меж­ду въз­рас­тни­те се от­ра­зя­ва, по един или друг на­чин, вър­ху де­ца­та. Как­во оба­че тряб­ва да нап­ра­вят те, за да не пов­ли­я­ят на емо­ци­о­нал­но­то със­то­я­ние на де­те­то?

- Ка­то пси­хо­лог чес­то ме пи­тат как пра­вил­но се въз­пи­та­ват де­ца. За съ­жа­ле­ние ня­ма уни­вер­са­лен ме­тод или под­ход за доб­ро­то въз­пи­та­ние, за­що­то хо­ра­та сме раз­лич­ни и все­ки ме­тод и под­ход тряб­ва да бъ­де съ­об­ра­зен с ин­ди­ви­ду­ал­нос­тта на лич­нос­тта. Бих нап­ра­ви­ла след­но­то зак­лю­че­ние:

Лю­бов­та меж­ду ро­ди­те­ли­те и по-спе­ци­ал­но към де­ца­та, е в ос­но­ва­та на то­ва да от­гле­да­ме ба­лан­си­ра­ни, от­го­вор­ни, ра­зум­ни и щас­тли­ви де­ца.

- Как из­ла­га­не­то на стрес в ран­на въз­раст за­ся­га раз­ви­ва­щия се дет­ски мо­зък и ор­га­ни­зъм?

- Ко­га­то един ин­ди­вид е под­ло­жен на стрес за дъ­лъг пе­ри­од от вре­ме, ав­то­ма­тич­но се от­ключ­ва фи­зи­чес­ка про­мя­на - стре­сът ата­ку­ва имун­на­та сис­те­ма и мно­го чес­то ин­ди­ви­дът бо­ле­ду­ва. При де­ца­та по-кон­крет­но, ос­вен фи­зи­чес­ка­та про­мя­на, се наб­лю­да­ва и по­ве­ден­чес­ка - ира­ци­о­нал­но чув­ство за ви­на, неп­ра­вил­на са­мо­о­цен­ка и де­фи­цит на лю­бов.

- Въз­мож­но ли е да спрем хо­да на стре­са в ран­на въз­раст и как мо­жем да пре­дот­вра­тим по­я­ва­та и прев­ръ­ща­не­то му в бо­лест?

- Проб­ле­мът със стре­са и не­го­во­то вли­я­ние вър­ху ор­га­низ­ма е гло­ба­лен, но на то­зи етап ня­ма ме­тод или фор­му­ла за спи­ра­не­то му. Има раз­ви­ти со­ци­ал­ни об­щес­тва и дър­жа­ви, къ­де­то стре­сът е по-уме­рен и там се наб­лю­да­ва ед­но ба­лан­си­ра­но раз­ви­тие при под­рас­тва­щи­те. Важ­но е да се от­бе­ле­жи, че не все­ки ин­ди­вид под­ло­жен на стре­со­ге­на сре­да раз­ви­ва бо­лес­тни сим­пто­ми, всич­ко е стро­го ин­ди­ви­ду­ал­но. При де­ца­та оба­че, се наб­лю­да­ва чес­то бо­ле­ду­ва­не, ко­е­то е  свър­за­но със сла­ба имун­на сис­те­ма и при­чи­на­та мно­го чес­то е във ви­со­ки­те ни­ва на тре­вож­ност.

- Учи­лищ­ни­ят стрес как се от­ра­зя­ва на де­ца­та в раз­лич­ни­те въз­рас­тни?

- Ху­бав въп­рос. Пре­ди го­ди­ни ра­бо­тех ка­то пси­хо­лог в учи­ли­ще. По-ин­те­ли­ген­тни­те и ам­би­ци­оз­ни де­ца раз­ви­ват по-чес­то т. нар. "учи­лищ­на нев­ро­за" - фун­кци­о­нал­ни раз­тройс­тва, стра­хо­ве, фо­бии и па­ни­чес­ки ата­ки. Лич­но­то ми мне­ние е, че об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма не пред­ла­га пра­вил­ни­те об­ра­зо­ва­тел­ни под­хо­ди, съ­об­ра­зе­ни с енер­ги­я­та и за­ря­да на днеш­ни­те де­ца.

 

  • Насилието е инстинктивен признак на слабост, страх и несигурност

 

- Има ли тен­ден­ция за ръст на до­маш­но­то на­си­лие над де­ца или ве­че се да­ва по­ве­че глас­ност на по­до­бен тип по­се­га­тел­ства?

- Ос­вен, че ра­бо­тя ка­то пси­хо­лог, аз съм и пред­се­да­тел на сдру­же­ние "Слън­це за все­ки", чи­е­то се­да­ли­ще е в град Сан­дан­ски. Ос­нов­на­та и дей­ност е под­кре­па и по­мощ на хо­ра, пос­тра­да­ли от до­маш­но на­си­лие. Об­щи­на­та на гра­да не е го­ля­ма, но оп­ре­де­ле­но не лип­сват слу­чаи на до­маш­но на­си­лие, вклю­чи­тел­но над де­ца. Ме­ди­и­те ка­то из­точ­ник на ин­фор­ма­ция и про­мя­на­та в за­ко­на за до­маш­но­то на­си­лие - на­ка­за­ние на на­сил­ни­ци­те с ли­ша­ва­не от сво­бо­да, да­до­ха глас­ност на то­зи мно­го де­ли­ка­тен проб­лем и про­ме­ни­ха съз­на­ни­е­то на граж­да­ни­те. Проб­ле­мът е, че до­маш­но­то на­си­лие труд­но се ди­аг­нос­ти­ци­ра, осо­бе­но ко­га­то е над не­пъл­но­лет­ни ли­ца. Де­ца­та оби­чат ро­ди­те­ли­те и близ­ки­те си и до­ка­то са мал­ки те са мно­го при­вър­за­ни към тях - за съ­жа­ле­ние, го­ля­ма част от на­сил­ни­ци­те, са имен­но оби­ча­ни от тях хо­ра. То­ва про­ти­во­ре­чи на лю­бов­та, а нат­ру­па­ни­ят страх раз­ви­ва в де­ца­та ог­ром­но чув­ство за ви­на, ко­е­то ка­ра по­ве­че­то от тях да не спо­де­лят и да па­зят в тай­на на­сил­ни­ка.

- Има ли не­що, ко­е­то про­пус­ка­ме в ця­ла­та кар­ти­на на на­си­ли­е­то? Има ли важ­ни точ­ки, на ко­и­то не се об­ръ­ща дос­та­тъч­но вни­ма­ние и не се из­го­ва­рят?

 

  • Няма универсален подход за възпитание

 

- Ви­на­ги има про­пус­ки, ако ня­ма, ня­ма да съ­щес­тву­ва то­зи проб­лем. Пре­вен­ци­я­та е в ос­но­ва­та за про­мя­на­та на то­зи тип прес­тъп­ност. Би тряб­ва­ло пре­вен­ци­я­та да наб­лег­не над въз­пи­та­тел­ния про­цес на дет­ски­те гра­ди­ни и учи­ли­ща. Тряб­ва да на­у­чим де­ца­та си да го­во­рят от­кри­то за на­си­ли­е­то - без чув­ство за ви­на, но то­ва е дъ­лъг про­цес на про­мя­на.

- Ва­жи ли сте­ре­о­ти­път, че вся­ко де­те, от­глеж­да­но с на­си­лие, ста­ва на­сил­ник?

- Ще нап­ра­вя кра­тък ана­лиз на ду­ма­та на­си­лие и чи­та­те­ли­те са­ми ще стиг­нат до от­го­во­ра. На­си­ли­е­то, без зна­че­ние от фор­ма­та му (вер­бал­но, фи­зи­чес­ко, ав­то­аг­ре­сия и др.), е ин­стин­кти­вен приз­нак на сла­бост, страх и не­си­гур­ност, а не на си­ла и зря­лост. Все­ки на­сил­ник се стра­ху­ва от не­що - не­си­гу­рен е и обър­кан. В ед­но се­мейс­тво, ко­га­то де­те­то се сблъс­ква с аг­ре­си­я­та на близ­ки­те, то си об­яс­ня­ва дейс­тви­я­та ка­то на­ка­за­ние, по­ра­ди лич­но­то си по­ве­де­ние. Труд­на е ком­би­на­ци­я­та меж­ду аг­ре­си­вен и не­си­гу­рен ро­ди­тел, и ба­лан­си­ра­но и щас­тли­во де­те.

- От­нос­но връз­ка­та ме­дии - де­ца: как­ва е връз­ка­та на ме­ди­и­те? Как ме­ди­и­те мо­гат да на­у­чат де­ца­та кое е пра­вил­но и кое - не?

- Вие, ме­ди­и­те, сте мно­го си­лен съ­юз­ник и про­тив­ник. Неп­ре­къс­на­то про­во­ки­ра­те про­ме­ни­те на об­ра­зо­ва­тел­на­та и со­ци­ал­на сис­те­ма, от­нос­но до­маш­но­то на­си­лие. С вре­ме­то все­ки сам на­у­ча­ва кое е пра­вил­но и кое не, нуж­на е мал­ко по­ве­че ин­фор­ма­ция и опит.

- Вие сте спе­ци­а­лист пси­хо­лог и ра­бо­ти­те и по­ма­га­те на мно­го се­мейс­тва, ко­и­то пре­ми­на­ват през труд­нос­ти. Труд­но ли спо­де­лят те за сво­и­те проб­ле­ми и усе­ща ли се чув­ство за страх или срам от тях­на стра­на?

- Бли­зо 17 го­ди­ни ра­бо­тя пси­хо­лог - кон­сул­тант. Пре­ди 10 го­ди­ни бих от­го­во­ри­ла с "Да", но днес съз­на­ни­е­то на хо­ра­та е про­ме­не­но. Хо­ра­та осъз­на­ват, че ко­га­то са част от един проб­лем, те са в емо­ци­о­нал­на за­ви­си­мост и все по-чес­то тър­сят про­фе­си­о­нал­на по­мощ, за да пре­ми­нат по-ле­ко през то­ва пре­диз­ви­ка­тел­ство на жи­во­та.

На­лич­на е тре­вож­на ста­тис­ти­ка на до­маш­но­то на­си­лие от на­ча­ло­то на из­вън­ред­но­то по­ло­же­ние - 370 слу­чая, док­лад­ва­ни на го­ре­щи­те те­ле­фо­ни и 8 за­вър­ши­ли със смърт.

 

  • Любовта между родителите възпитава разумни и щастливи деца

 

- Как­во е въз­мож­но да про­во­ки­ра то­ва на­рас­тва­не на слу­ча­и­те по вре­ме на изо­ла­ция и как е въз­мож­но да се стиг­не до­ри до смърт?

- Изо­ла­ци­я­та не е ес­тес­тве­на­та сре­да на чо­веш­ка­та пси­хи­ка, за­то­ва по вре­ме на изо­ла­ция рас­те емо­ци­о­нал­ни­ят за­ряд и в по­ве­че­то слу­чаи в не­га­тив­на по­со­ка - стра­хо­ве, не­си­гур­нос­ти, тре­вож­ност, аг­ре­сия и край­ни емо­ци­о­нал­ни сри­во­ве, во­де­щи до аб­сур­дни край­нос­ти.

- За­що не би­ва да се пре­мъл­ча­ва до­маш­но­то на­си­лие?

- За­що­то на­сил­ни­кът и жет­ва­та имат ед­на и съ­ща пси­хо­ло­гич­на ха­рак­те­рис­ти­ка - тре­вож­ност, а тре­вож­ни­те лич­нос­ти не жи­ве­ят, те прос­то съ­щес­тву­ват. Все­ки из­го­во­рен проб­лем е по-ма­лък проб­лем. Съ­що та­ка, жер­тви­те на до­маш­но на­си­лие тряб­ва да зна­ят, че не са са­ми. Днес на те­ри­то­ри­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия има мно­го пра­ви­тел­стве­ни и неп­ра­ви­тел­стве­ни ор­га­ни­за­ции, со­ци­ал­ни ра­бот­ни­ци и спе­ци­а­ли­зи­ра­ни от­де­ли към МВР, в ко­и­то ра­бо­тят мно­го ком­пе­тен­тни лич­нос­ти, го­то­ви да ока­жат фи­зи­чес­ка, пси­хо­ло­ги­чес­ка и юри­ди­чес­ка по­мощ на ли­ца­та, пос­тра­да­ли от до­маш­но на­си­лие. Не сте са­ми, за­ед­но сме по-сил­ни!

 

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай