Стра­хът от за­ра­за­та мо­же да е по-убийс­твен от ви­ру­са

• Ча­кай­те ра­зо­ча­ро­ва­ние в края на пан­де­ми­я­та - жи­во­тът ня­ма да бъ­де съ­щи­ят

Ка­би­не­тът, ма­кар и със за­къс­не­ние, по­ка­ни пси­хи­ат­ри в Ме­ди­цин­ския съ­вет, кой­то ще ра­бо­ти по вре­ме на из­вън­ред­но­то по­ло­же­ние. Но про­пус­на да по­ка­ни пси­хо­ло­зи. А от си­ту­а­ци­я­та ще бъ­дем за­сег­на­ти всич­ки - не са­мо хо­ра­та с пси­хич­ни за­бо­ля­ва­ния, а и оне­зи, ко­и­то стра­дат от при­ну­ди­тел­на изо­ла­ция и ще за­гу­бят сво­и­те ус­тои - не­за­ви­си­мо да­ли ста­ва ду­ма за лич­нос­тни вза­и­мо­от­но­ше­ния, или за фи­нан­со­ви проб­ле­ми, свър­за­ни с пред­сто­я­ща­та ре­це­сия. В Бъл­га­рия има дос­та­тъч­но кри­зис­ни пси­хо­ло­зи, ко­и­то до мо­мен­та не са би­ли по­тър­се­ни, но имат го­тов­ност да ока­жат по­мощ. Меж­ду пси­хо­ло­зи­те ве­че вър­ви един тек­ст, из­гот­вен от Иван Игов, кой­то раз­гра­ни­ча­ва от­дел­ни­те ета­пи на епи­де­ми­я­та и как хо­ра­та ре­а­ги­рат в ней­ния край. Пол­зва­ни са раз­лич­ни из­точ­ни­ци, ко­и­то оба­че опис­ват дос­то­вер­но как­во ни очак­ва, ако из­вън­ред­на­та си­ту­а­ция се про­то­чи.

Ду­ма­та "пан­де­мия" ид­ва от гръц­ки и оз­на­ча­ва "всич­ки хо­ра" (пан - всич­ки, де­мос - хо­ра, на­се­ле­ние). Тя точ­но опис­ва случ­ва­що­то се, ко­га­то се по­я­ви но­во и не­из­вес­тно ин­фек­ци­оз­но за­бо­ля­ва­не.  То за­ся­га всич­ки - и за­ра­зе­ни­те и здра­ви­те. Чо­век мо­же да не за­бо­лее, но стра­хът от за­ра­за­та и стра­хът за жи­во­та на близ­ки­те и род­ни­ни­те по­ня­ко­га, мо­же да е по-убийс­твен от са­ма­та за­ра­за.

Как­во се случ­ва на прак­ти­ка? Как­то при вся­ка дру­га об­щес­тве­на зап­ла­ха или бед­ствие, пан­де­ми­я­та пре­ми­на­ва през раз­лич­ни фа­зи, ко­и­то е доб­ре да поз­на­ва­ме, за да зна­ем как­во да очак­ва­ме и как да ре­а­ги­ра­ме.

Как­ви са фа­зи­те на ре­ак­ции при бед­ствие?

Фа­за 1. Очак­ва­не. То­ва бе­ше фа­за­та пре­ди за­ра­за­та да дой­де при нас, в Бъл­га­рия. Всич­ки бях­ме на­яс­но, че ня­ма как да ни се раз­ми­не и то­ва по­раж­да­ше тре­во­га и нап­ре­же­ние. Та­зи фа­за про­дъл­жа­ва все още, но с очак­ва­не­то да се по­я­вят за­ра­зе­ни в на­шия град, в на­шия квар­тал, хо­ра ко­и­то поз­на­ва­ме и пр. За хо­ра­та, ко­и­то ня­мат близ­ки с ко­вид, очак­ва­не­то про­дъл­жа­ва и ги на­то­вар­ва пси­хи­чес­ки.

Про­ти­во­дейс­твие: Спо­ред пси­хо­ло­зи­те - да съз­да­дем ор­га­ни­за­ция за спра­вя­не с раз­лич­ни по те­жест сце­на­рии  и ня­кой да по­е­ме от­го­вор­ност за ре­ше­ни­я­та ко­и­то би тряб­ва­ло да се взе­мат. Нап­ре­же­ни­е­то спа­да с ин­фор­ми­ра­нос­тта и очак­ва­не­то, че има ин­сти­ту­ции и хо­ра, ко­и­то зна­ят как­во да пра­вят, за да за­щи­тят дру­ги­те.

Фа­за 2. Па­ни­ка. Ко­га­то опас­нос­тта от за­ра­за ста­не не­пос­ред­стве­на, всич­ки ре­а­ги­рат емо­ци­о­нал­но в за­ви­си­мост от си­ту­а­ци­я­та и лич­нос­тни­те осо­бе­нос­ти на от­дел­ни­те хо­ра (глав­но ло­ку­са на кон­трол за кой­то ще ста­не ду­ма по на­до­лу). Те­зи ре­ак­ции мо­гат да бъ­дат от шок до па­ни­ка.  Пър­во­на­чал­но­то обър­ква­не и не­до­ве­ри­е­то обик­но­ве­но са пос­лед­ва­ни от ре­ак­ция за са­мо­съх­ра­не­ние и за­щи­та­та на се­мейс­тво­то. Фа­за­та на па­ни­ка обик­но­ве­но е най-къ­са­та от шес­тте фа­зи на бед­ствие.

Про­ти­во­дейс­твие:  Пър­ва­та ре­ак­ция е па­ни­кьо­ри­те да бъ­дат изо­ли­ра­ни (вклю­чи­тел­но и в со­ци­ал­ни­те мре­жи), а след то­ва да бъ­де ов­ла­дя­на емо­ци­о­нал­на­та им ре­ак­ция. За­то­ва  тряб­ва да уме­ем да пре­ду­гаж­да­ме пър­ви­те па­ни­чес­ки сим­пто­ми. За  хо­ра в емо­ци­о­на­лен сту­пор ва­жат съ­щи­те пра­ви­ла.

Фа­за 3. Ге­ро­ич­на. На­ри­ча се та­ка, за­що­то по­ве­че­то хо­ра бър­зо се отър­сват от шо­ка и за­поч­ват да дейс­тват под въз­дейс­тви­е­то на ад­ре­на­ли­на - пре­за­па­ся­ват се с хра­на, ор­га­ни­зи­рат гру­пи за вза­и­мо­по­мощ, про­я­вя­ват спа­си­тел­но по­ве­де­ние без дос­та­тъч­но мер­ки за си­гур­ност.  В ре­зул­тат на то­ва мо­же да бъ­де на­ру­ше­на оцен­ка­та на рис­ка. Ге­ро­ич­на­та фа­за чес­то бър­зо пре­ми­на­ва.

Про­ти­во­дейс­твие:  Не­за­ви­си­мо от си­ту­а­ци­я­та и ад­ре­на­ли­на тряб­ва да се спаз­ват пра­ви­ла­та за бе­зо­пас­ност и ня­кой (кри­зис­ния щаб нап­ри­мер) тряб­ва да по­е­ме от­го­вор­нос­тта за то­ва.

Фа­за 4. Ме­ден ме­сец. При та­зи фа­за нас­тъп­ва дра­ма­тич­но из­мес­тва­не на емо­ци­и­те.  Взе­ти­те мер­ки за­поч­ват да дейс­тват и се по­я­вя­ват пър­ви­те по­зи­тив­ни ре­зул­та­ти - пър­ви­те из­ле­ку­ва­ни, броя на за­ра­зе­ни­те на­ма­ля­ва. Про­иг­ра­ни са всич­ки не­га­тив­ни сце­на­рии. Има дос­та­тъч­но пред­паз­ни сред­ства и про­дук­ти. Съ­щес­тву­ва оп­ти­ми­зъм, че всич­ко бър­зо ще се вър­не към нор­мал­но­то. Но фа­за­та на ме­де­ния ме­сец обик­но­ве­но трае са­мо ня­кол­ко сед­ми­ци.

Про­ти­во­дейс­твие: Тряб­ва трез­во да се ка­же, че по­доб­но бед­ствие се от­ра­зя­ва не­га­тив­но вър­ху всич­ки стра­ни на жи­во­та на хо­ра­та - сто­пан­ски, со­ци­ал­ни, кул­тур­ни Е мно­го от те­зи не­ща са инер­ци­он­ни и за въз­ста­но­вя­ва­не­то им се изис­ква вре­ме.

Фа­за 5. Ра­зо­ча­ро­ва­ние. Тя е в ярък кон­траст с пред­ход­на­та. То­га­ва хо­ра­та и об­щнос­ти­те осъз­на­ват гра­ни­ци­те на по­ра­же­ни­е­то, на­не­се­ни от бед­стви­е­то - фи­нан­со­ви, сто­пан­ски, по­ли­ти­чес­ки и пр. Мно­го бър­зо оп­ти­миз­мът, че ще си вър­нем жи­во­тът та­къв, ка­къв­то е бил, мо­же да се пре­вър­не в обез­ку­ра­же­ние и да се по­ро­дят не­га­тив­ни ре­ак­ции. На­рас­тва­ща­та про­паст меж­ду нуж­да­та от нор­ма­ли­за­ция и дейс­тви­я­та за спра­вя­не, во­ди до чув­ство за изос­та­вя­не. Фа­за­та на ра­зо­ча­ро­ва­ние мо­же да про­дъл­жи с ме­се­ци и да има не­га­тив­ни по­ли­ти­чес­ки пос­ле­ди­ци, за­що­то то­ва е вре­ме­то на по­пу­лис­ти­те.

Про­ти­во­дейс­твие: Все­ки план за спра­вя­не с да­де­но бед­ствие, тряб­ва да включ­ва прог­ра­ма за бър­зо въз­ста­но­вя­ва­не.  кол­ко­то по-бър­зо се слу­чи то­ва, тол­ко­ва по бър­зо ще се пре­о­до­ле­ят не­га­тив­ни­те ре­ак­ции на хо­ра­та.

Фа­за 6. Въз­ста­но­вя­ва­не. Тя за­поч­ва то­га­ва, ко­га­то хо­ра­та за­поч­ват да при­до­би­ват чув­ство за нор­мал­ност. Ня­ма как да е точ­но "как­то пре­ди", но хо­ра­та и об­щнос­ти­те за­поч­ват да по­е­мат соб­стве­на­та си от­го­вор­ност за то­ва, да  въз­ста­но­вя­ват  жи­во­та си. Фа­за­та на въз­ста­но­вя­ва­не в най-оп­ти­мис­тич­ния ва­ри­ант  за­поч­ва око­ло шес­тия ме­сец след бед­стви­е­то и мо­же да про­дъл­жи из­вес­тно вре­ме след то­ва.

Всич­ки из­сле­до­ва­те­ли са съг­лас­ни, че ос­нов­ния проб­лем с пан­де­ми­я­та от Covid-19  е за­гу­ба­та на кон­трол вър­ху си­ту­а­ци­я­та. Все още не се знае от къ­де ид­ва за­ра­за­та, как точ­но дейс­тва и как да се бо­рим с нея. За­то­ва и се чув­ства­ме без­по­мощ­ни. При та­ки­ва об­сто­я­тел­ства хо­ра­та из­пит­ват нуж­да да нап­ра­вят не­що, про­пор­ци­о­нал­но на зап­ла­ха­та, а ми­е­не­то на ръ­це из­глеж­да твър­де оби­чай­но. То­ва е дра­ма­тич­но съ­би­тие за ня­кои и за­то­ва те се нуж­да­ят от дра­ма­ти­чен от­го­вор - да си сла­гат мас­ки, да се пре­за­па­ся­ват с хра­на или да пи­шат стра­хо­ви­ти пос­то­ве в со­ци­ал­ни­те мре­жи.  И всич­ко то­ва е свър­за­но с т.н. ло­кус на кон­трол. 

То­ва най-об­що са убеж­де­ни­я­та на лич­нос­тта от­нос­но при­чи­ни­те за ус­пе­хи­те или не­ус­пе­хи­те, ко­и­то пос­ти­га. Ако по-чес­то чо­ве­кът при­пис­ва те­зи при­чи­ни на вън­шни фак­то­ри, то­ва се на­ри­ча "вън­шен ло­кус на кон­трол" (ек­стер­нал­ност). И об­рат­но ако ре­зул­та­ти­те от дейс­тви­я­та се при­пис­ват глав­но на вът­реш­ни фак­то­ри, то­ва се на­ри­ча "вът­ре­шен ло­кус на кон­трол" (ин­тер­нал­ност)

То­ва оп­ре­де­ля и раз­лич­ни­те ре­ак­ции на кон­крет­ни­те хо­ра в раз­лич­ни­те фа­зи на бед­стви­е­то, ко­и­то раз­гле­дах­ме по-го­ре.  Хо­ра­та с вът­ре­шен ло­кус на кон­трол са по-сил­но фрус­три­ра­ни, за­що­то ня­ма как да кон­тро­ли­рат  си­ту­а­ция на пан­де­мия, ко­я­то е сил­но ди­на­мич­на и неп­ред­ска­зу­е­ма. Та­ки­ва хо­ра са по по­дат­ли­ви на аг­ре­сия към дру­ги­те или към се­бе си. Тя мо­же да бъ­де вер­бал­на и до­ри фи­зи­чес­ка.  Спра­вя­не­то при та­ки­ва хо­ра, е да им по­мог­нем да се по­чув­стват по­лез­ни и та­ка да си вър­нат кон­тро­ла вър­ху част от си­ту­а­ци­я­та. Мо­жем да им пред­ло­жим да се гри­жат за спаз­ва­не­то на хи­ги­е­на­та, да по­е­мат де­жур­ства, да сле­дят за ре­да и пр.

Хо­ра­та с вън­шен  ло­кус на кон­трол се нуж­да­ят от то­ва да зна­ят, че ня­кой друг но­си от­го­вор­ност за спра­вя­не­то със си­ту­а­ци­я­та на все­ки етап. То­ва за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да е чо­век с ав­то­ри­тет, на ко­го­то те имат до­ве­рие. За­то­ва и с охо­та при­е­мат ка­то ав­то­ри­тет ге­не­ра­ли­те. Те с го­тов­ност че­тат вся­ка ин­фор­ма­ция за раз­ви­ти­е­то на пан­де­ми­я­та, но та­ка и за­сил­ват сво­я­та не­си­гур­ност. Те­зи хо­ра са и по-склон­ни на дра­ма­тич­ни емо­ци­о­нал­ни ре­ак­ции и па­ни­ка. В та­ки­ва слу­чаи е най-доб­ре да се изо­ли­рат, до­ка­то под­гот­вен чо­век ус­пее да се спра­ви с ре­ак­ци­и­те им.

В ма­те­ри­а­ла, из­гот­вен от Иван Игон, кри­тич­но­то е ин­фор­ма­ци­я­та и на­чи­нът, по кой­то тя се при­е­ма. За­то­ва е важ­но и как се под­дър­жат връз­ки­те с ме­ди­и­те.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com