Чудесата в медицината нямат край. Науката напредна толкова, че лекарите могат да ремонтират клапата на сърцето на човек, докато то бие. Това стана възможно, благодарение на напредъка на инвазивните технологии и по-точно - на поставянето на перкутанни клапи на аортата. Методът се практикува само в две болници в страната, като едната от тях е "Сити Клиник". Досега у нас са направени около 40 такива имплантации, очаква се догодина касата да плати за 50. В света обаче броят им е над 80 000 и се увеличава всеки ден.
Перкутанното поставяне на аортна клапа е алтернативен метод за смяната й. Той се прилага при пациенти, при които рискът от извършването на отворена операция е много голям, казва доц. Иво Петров от "Сити Клиник". Обикновено това са хора, при които има тежко нарушение на белодробната, бъбречната или сърдечната функция. При тях рискът от прилагането поставянето на общата анестезия, отварянето на гръдния кош, спирането на сърцето е над 50%. Затова специалистите предпочитат да прибегнат до модерния инвазивен метод.
При него не е нужно пациентите да имат дори пълна упойка. При последния случай, който имах, поставихме местна и епидурална анестезия на пациента, а аз си говорих с него, докато му сменях клапата, казва доц. Петров. Освен липсата на пълна упойка при пациентите не се налага да се спира сърцето им и функцията му да се замества от машина.
Няма нужда и от преливане на кръв
защото няма кръвозагуба.
Клапата се вкарва през малък разрез в бедрената артерия и оттам чрез катетър до сърцето. Тя е монтирана на стент и е свита, разтваря се чак при поставянето й, казва доц. Петров. Цялата процедура отнема един час, а възстановяването 24. За сравнение при отворените операции пациентите могат да се възстановяват от 20 дни до няколко месеца, казва доц. Петров.
Смяната на аортната клапа се налага, когато има стеснение, или т. нар. аортна стеноза. Тогава клапата от 2 кв. см може да се свие до 0,5. кв. см, обяснява доц. Петров. Това затруднява притока на кръв до органите и те страдат, защото нямат кислород. Другата индикация за смяната на аортната клапа е
разширяването на самата аорта
при т. нар. аортна инсуфиенция. Перкутанният метод за подмяна на клапата може да се използва и в този случай с нов вид клапа, която все още не е налична в България.
Симптомите, по които човек разбира, че има проблем с аортната клапа, пък са задух, стягане и болка в гърдите, загуба на съзнание.
Спираме инсулта с нов метод
Трябват ни поне 30 модерни центъра за лечение, казва доц. Иво Петров
- Доц. Петров, къде още очакваме да навлязат инвазивни техники за съдово лечение?
- Те навлизат навсякъде, в другите държави една огромна част от съдовите интервенции, които навремето са се правели по открит способ, сега се правят ендоваскуларно. Това са аневризмите на аортата (торакални и абдоминални), периферно-съдови интервенции при запушване на артериите на крайниците, при мозъчните аневризми, артериални и венозни малформации на съдовете на мозъка. Всякаква съдова патология вече се коригира по инвазивен път.
- У нас скоро ще се коригират ли инвазивно проблемите, които водят до инсулт, или само тези, които водят до инфаркт?
- Вчера имахме пациент, който дойде на 2,5 часа от началото на симптоматиката за инсулт. Оказа се, че има пълна тромбоза на лявата сънна артерия в крайния участък, преди да се раздели на две. Ние успяхме да разградим тромба с фибринолиза. Ако пациентите дойдат при нас до 4-тия час от началото на симптомите, тогава може да се направят различни видове фибринолиза и да се спасят много човешки животи.
- Къде у нас хората могат да получат такава модерна помощ?
- Тепърва трябва да се изградят такива центрове за модерно лечение на мозъчен инсулт. Изработихме документ за Национална програма за лечение на мозъчен инсулт, тя беше приета от невролозите и от МЗ, но трябва да се намерят средства. Разходите сега са оценени на 12 000 лв. за пациент от колегите.
- Какво предвижда тя?
- Пациентите да се транспортират максимално бързо до центровете, където има възможности да се прави фибринолиза и тромбоаспирация. Сега тези методи се прилагат само благодарение на ентусиазма ни, а разходите са за сметка на болниците. Ние имаме десетина случая, колегите в "Св. Марина" във Варна също работят.
- Колко лаборатории за мозъчни инсулти и съдови интервенции ни трябват?
- В Германия има по 1 на 200 000 души, ако ние сме 7 милиона, трябва да имаме поне 30 лаборатории за съдово ендоваскуларно лечение. Сега те се броят на пръстите на едната ръка, надявам се, че ще се увеличат, защото имат смисъл и това се вижда при инвазивните кардиолаборатории, с които България е добре покрита. Благодарение на това, острият миокарден инфаркт се лекува много добре. Например миналата година 67% от инфарктите сa лекувани чрез модерните методи и при тях смъртността падна от 16% на 5,2%. Има болници като нашата с голям обем на процедурите, където смъртността е под 1%.
Разбиват тромби и в белия дроб
Модерните инвазивни методи като тромбоаспирацията и фибринолизата могат да спасяват и при белодробен тромбоемболизъм, казва доц. Иво Петров. При тези състояния тромб, който най-често идва от крайниците, запушва голям съд в белия дроб. Смъртността в тези случаи е около 25%. Ако пациентът отиде до шестия час в болница обаче, чрез тромбоаспирация и фибринолиза може да бъде спасен. Симптомите при тези състояния отново са задух, болка в гърдите, спад на налягането, световъртеж, изпотяване, казва доц. Петров.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
