София. Площад "Славейков" е от безспорните символи на София. Заключен между "Раковски", "Граф Игнатиев" и "Солунска", днес е най-известният книжен пазар в столицата. Флиртът между "Петко Рачов Славейков" и "Раковски" носи особена и много истинска символика. Защото има достатъчно данни, че големият писател е кръшкал с племенницата на Раковски - Катерина, която сега му се "явява" като име на улица от дясно. През 1873 г. Славейков бил извикан в Българската екзархия в Цариград. Забраняват му да се вижда с Катерина и го карат да извика жена си Иринка и децата в града. Петко отказва и прави всичко възможно да бъде назначен за учител в Одрин. С него заминава и Катерина.
Родът Славейкови има фундаментален принос в българската политика и култура. Първите данни за площада, кръстен по-късно на Петко, са от началото на XVI век. Още тогава там е било популярното за времето си Кафене баши, което съществува чак до края на XIX век.
По-старите софиянци помнят, че "Славейков", наред с "Попа" и "Царевец", бяха сред любимите места за срещи. Площадът обаче е свързан с редица интересни подробности от пейзажа. От лявата страна на "Графа" в посока площад "Гарибалди" имаше антикварна книжарница, но тя беше по-скоро със символична функция. Истинските сделки с книги се сключваха на четири очи в безистен точно от другата страна на улицата. Там можеше да си купиш "Въведение в психоанализата" на Фройд за скромната тогава сума от 70 лв. или пък "За и против жената" на Ото Вайнингер също за толкова. През 80-те години на миналия век жените се избиваха за "Отнесени от вихъра", която вървеше по 80-90 лева бройката и само като продадеш два екземпляра от нея, отиваш на море поне за 20 дни. Малко по-надолу беше легендарното кафене "Колумбия", където можеше да се купи буквално всичко. Най-вече се въртеше търговията с валута, а "Колумбия" беше предвестник на "Магурата". Тогава продаваха долара по 3,20 лева, а едни дънки "Райфел" в "Кореком" струваха по 22 в зелено. В кафето можеха да се намерят и дрога, и всякакви плочи - от "Бийтълс" през "Ролинг Стоунс" та до "Дийп Пърпъл", "Юрая Хийп" и "Лед Цепелин". Цената им беше около 20 лева, което си беше много сериозна цифра тогава, като се има предвид, че билетчето за кино беше 20 стотинки, а една бира - 21 стотинки. И понеже стана дума и за кино, там бяха "Славейков" и "Култура" - салони едно и две. Тогава под сурдинка се говореше, че в "Култура" едно се събирали гейове, но това така и си остана непотвърден слух. Там даваха почти само документални филми, но зад последния ред имаше кабинки за усамотяване.
Минаха години и се появиха книжните сергии по целия площад "Славейков". Само с едно отиване намираш, каквото търсиш - от учебници и тетрадки до всякакъв вид литература. Но там не се продаваха само книги. На много от сергиите можеха да се намерят пиратски записи на най-новата музика, последните филми и компютърни игри. Но да се върнем към историята.
Според хроникьори най-ранните сведения за площад "Кафене баши" са от около 1520 г. и са свързани с мъченичеството на свети Георги от Кратово. Преданието казва, че на 11 февруари, когато се чества паметта му, кръв капела по пътя на мъченичеството му, част от който бил и по площад "Кафене баши". Освен кафенето там имало джамия и конак.
В края на XIX век, на един от ъглите на площада, била къщата на семейство Славейкови. Петко Славейков я купува, когато се премества да живее в София през 1879 г., и остава там до смъртта си през 1895 г.
Площадът също става жертва на бомбардировките през 1944 г. Тогава е унищожена частта му откъм "Раковски". Там се намирала известната Италианска кралска гимназия. С течение на времето "Славейков" се обновява непрекъснато. През 1998 г. е възстановен старият фонтан отпреди близо 80 години, който обаче взема човешка жертва поради небрежност и повреда в електрическата инсталация. Същата година там е поставена и статуята на Петко и Пенчо Славейкови, седнали на пейка, която е дело на големия скулптор Георги Чапкънов.
Площад "Славейков" винаги е бил място за очаквани и неочаквани срещи и запознанства, за което свидетелства и големият Драган Тенев, който също е учил в бомбардираната Италианска кралска гимназия. "През един топъл пролетен ден на 1935 г., докато се разхождах по "Славейков", видях да се задават двама яки мъже. Това, което ме накара да спра погледа си върху тях, бяха техните уши, напомнящи листа от зелка. Лицето на единия ми се стори доста познато и когато ме отминаха, изтичах напред, за да ги погледна още веднъж, но пак не можах да го разпозная. Да съм бил на 17. Двамата завиха по "Раковски" и влязоха в тогавашната "Кафява американска сладкарница". Тя беше под хотел "Севастопол", на ъгъла на "Славейков" и "Раковски". Тогава ми просветна: Това беше страшният Дан Колов, който победи прочутия абисински борец Реджи Сики на игрище "Юнак"! Ама че съм серсем, а!"
Дан Колов и неговият спътник, който се оказал не по-малко прочутият български борец Хари Стоев, току-що били седнали в сепаре в сладкарницата. "Събрах всичкия си кураж:
- Господин Колов, ще позволите ли да ви стисна десницата? Вие сте най-силният човек в света и това ще бъде едно от най-големите приключения в живота ми... Той ми протегна ръка: Ами дай да се здрависаме, щом ще ти е приятно. Само не стискай много силно, че напоследък ръката нещо ме понаболва!"
Но не е само Дан Колов. През 1936 г., пак на площада, Тенев срещнал Леа Иванова. Тогава тя била просто малко хлапе, току-що дошло от Дупница Леа започнала да се върти около "италианските" компании, когато през голямото междучасие учениците хапвали закуските си, разхождайки се по "Славейков".
"Скоро научихме, че новата ни приятелка е избягала от къщи и на своя глава е дошла в София от Дупница. Че е решила да превземе столицата като джазова певица и изобщо, че има грандиозни намерения. Разбира се, всичко това за "бляскавото й бъдеще" ни изглеждаше тогава малко на шега... Не мина много време обаче и ние видяхме, че "малката от прованса" взе нещо да линее. На въпросите ни само отговаряше: "Нищо особено!", и така прекъсваше всички разговори на тази тема, които явно й бяха неприятни."
Тогава "италианската компания" от едноименното училище изведнъж се трогнала. Един ден забелязали как момичето от Дупница ги гледа втренчено, докато поглъщали традиционните си банички и изведнъж разбрали - гаджето било гладно! Това откритие ги смутило и те единодушно решили да изхранват момичето от "Славейков". Започнали да разделят закуските си с нея и нещата сякаш потръгнали. Малко след това Леа успяла да си намери някаква работа в градското казино като миячка на чинии или нещо подобно и "нейната акция за превземането на София" започнала. "Тя обаче никога не забрави до края на живота си нашата помощ от "старото време" и остана добра и признателна приятелка на всички нас - тринадесетте момчета от класа, които извън всичко друго се бяхме възхищавали на смелостта й да се пребори с живота", разказва Драган Тенев.
Така че площадът е неизменна част от живата история на София - още повече, че след над 130 години "Славейков" и Катерина са толкова свободни и близо един до друг, както май никога преди.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
