Кога бизнесът ще се върне на масата за преговори в тристранката? С кои проблеми трябва да се захване първо кабинетът "Орешарски"? И кои идеи, лансирани преди изборите, да преосмисли? "Стандарт" разговаря с Васил Велев, председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
- Г-н Велев, новият социален министър д-р Хасан Адемов определи за свой приоритет да върне бизнеса в тристранката и да възстанови диалога между социалните партньори. При какви условия ще се върнете?
- Приветстваме това намерение. Безспорно то е абсолютно правилно и необходимо. Условията да се върнем в тристранката са споделяни от нас нееднократно - това е промяна в противоконституционното и противоречащо на международните норми законодателство, въведено в последния работен ден на парламента по предложение на Яне Янев. Тази част от закона за конфискация на имуществото, която задължава членовете на управителните съвети на работодателските и синдикалните организации да декларират имуществото си, трябва да отпадне. По време на изборната кампания работодатели и синдикати се срещаха с основните политически партии. И всички отчетоха, че приемането на закона в тази му част е било грешка, която трябва да бъде поправена - включително и ГЕРБ, и Коалиция за България, и ДПС, го приеха. Така че не очакваме сега в парламента да има съпротива за тази поправка.
- Обнадеждават ли ви анонсите на социалния министър, че раздаването на социални помощи ще стане по-фокусирано към наистина нуждаещите се, а за бизнеса ще се търсят повече стимули за разкриване на работни места?
- Ние по принцип сме обнадеждени от избора на Хасан Адемов за министър на труда и социалната политика. Той е със сериозна експертиза в тази сфера. Приветстваме и първите изявления, които направи. Например и ние смятаме, че социалната помощ трябва да е много по-концентрирана и да достига в по-голям размер до най-нуждаещите се, а не да се дават на калпак, както той се изрази.
- Социалният министър се обяви и за законови промени, които да осигурят по-гъвкава заетост. Какво означава за бизнеса това?
- Да може по-лесно да става както наемането на работа, така и освобождаването от работа, но в същото време да има достатъчна сигурност на работното място. Гъвкавост и сигурност трябва да вървят ръка за ръка, така че да има съгласие в обществото. В момента законодателството ни не е достатъчно гъвкаво, особено при освобождаване от работа. Освен това е затруднено назначаването на почасова работа или на непълна работна седмица, т.нар. частична заетост. Което в условия на криза трябва да се улесни законово.
- Социалният министър д-р Адемов много предпазливо се изказа в сряда за възможността да се вдигне минималната работна заплата - че първо трябва да се видят възможностите на хазната, след това да се обсъди методиката, по която тя да се определя. Сигурно е успокоително за бизнеса, че няма да се бърза?
- Време е да се спре с популизма. Минималната работна заплата беше вдигната непремерено много за последната година и половина - с 40%. Колко още да се вдигне? Това няма да ни направи по-богати. Ще станем по-богати с по-гъвкав пазар на труда, с добрата бизнес среда, с развитието на икономиката. В това отношение не очакваме неразумни действия както от страна на г-н Адемов, така и от страна на финансовия министър Петър Чобанов. Обещанието на БСП за 450 лв. минимална заплата е да бъде достигната до края на мандата, а не от утре. И това е реалистично обещание, ако икономиката се развива, без да създава проблеми пред заетостта и бизнеса. Защото увеличаването на минималната работна заплата автоматично ще доведе както до по-трудно наемане на нискоквалифицирани работници, така и от освобождаване на нискоквалифицирани, които не могат да си заработят тази увеличена работна заплата.
- Еврокомисията ни прави забележка за постоянното увеличаване на минималните осигурителни прагове, които също водят до освобождаване на нискоквалифицирани работници. Ще настоявате ли да се премахне определянето на такива прагове?
- Съществуването на такива прагове някак си освобождава от отговорност работодатели и работници да дават и да получават официално заплати на нивото на тези прагове, а над тях - неофициално. Според нас тези минимални осигурителни прагове трябва да се преразгледат като система дали изобщо да останат.
- С какво обаче трябва да се замени тази система, така че да се гарантира, че се плащат данъци и осигуровки върху реално получени възнаграждения?
- Трябва да се увеличи контролът, от една страна, а от друга страна, са стимулите. Данъчните вече правят ревизии по аналог и там, където в един и същи бранш, в една и съща икономическа дейност, в един и същи регион, едно предприятие осигурява работниците си на 1000 лв., а другото - на 300 лв., защото това е минималният осигурителен праг, очевидно нещо не е наред. Статистическата информация трябва да се събира, да се анализира рискът и да се правят целенасочени проверки. Просто трябва да се повиши ефективността в работата на НАП.
- В плана "Орешарски" се декларира отказ от постепенното увеличение на възрастта и стажа за пенсия, започнало по времето на ГЕРБ през 2012 г. Как ще го коментирате?
- Това беше една от промените, които тогава подкрепяхме. Вижте какво ни казват и от Еврокомисията: да се прекрати ранното пенсиониране, да се изравни възрастта за пенсиониране между жените и мъжете, т.е. същите насоки. Средната ефективна възраст за пенсиониране очевидно трябва да расте. Не може да има 1.5 млн. заети в икономиката и 2.5 млн. пенсионери и заети в бюджетната сфера.
- Ще бъде ли грешка, ако сегашните управляващи спрат вдигането на пенсионната възраст?
- Да, това би било грешка. Може да се направят отново актюерски разчети, да се преразгледат графиците, но не бива пенсионната реформа да се замразява.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
