Са­му­ил връ­ща Бъл­га­рия на три мо­ре­та

За да ук­ре­пи се­вер­ни­те си гра­ни­ци, же­ни си­на си за дъ­ще­ря­та на ун­гар­ския княз Уби­ва брат си Арон и ро­да му, за­що­то за­го­вор­ни­чат с ви­зан­тий­ци­те

В края на Х век след смър­тта на цар Си­ме­он Ве­ли­ки, бъл­гар­ска­та дър­жа­ва е уп­рав­ля­ва­на от си­на му цар Пе­тър т, кой­то про­дъл­жа­ва де­ло­то на своя ба­ща, ка­то ус­пя­ва чрез слож­ни дип­ло­ма­ти­чес­ки хо­до­ве да ус­та­но­ви тра­ен мир в стра­на­та, да от­во­ю­ва ав­то­ке­фал­ност за бъл­гар­ска­та цър­ква и да я из­диг­не в ранг Пат­ри­ар­шия. След смър­тта му през 969 г. Бъл­га­рия из­па­да във вът­реш­но- и вън­шно­по­ли­ти­чес­ка кри­за. Си­но­ве­те от бра­ка му с Ири­на Ла­ка­пи­на, дъ­ще­ря на ви­зан­тий­ския им­пе­ра­тор Хрис­то­фор Ла­ка­пин, Бо­рис и Ро­ман се зав­ръ­щат от Кон­стан­ти­но­пол, къ­де­то до мо­мен­та са би­ли дър­жа­ни ка­то по­ли­ти­чес­ки за­лож­ни­ци на ми­ра с Бъл­га­рия. На прес­то­ла се въз­кач­ва цар Бо­рис тт. По то­ва вре­ме

стра­на­та е на­пад­на­та от рус­на­ци

пред­вож­да­ни от княз Све­тос­лав. Зав­ла­де­ни са сто­ли­ца­та Прес­лав, а по-къс­но и Плов­див. Фор­мал­но Бо­рис тт про­дъл­жа­ва да уп­рав­ля­ва ма­кар и под рус­ки дик­тат. Княз Све­тос­лав се на­соч­ва към Ви­зан­тия под­по­ма­ган от бъл­га­ри, пе­че­не­ги и ун­гар­ци. Но през 970 г. в бит­ка­та при Ар­ка­ди­о­пол вой­ски­те му тър­пят по­ра­же­ние от си­ли­те на но­вия ви­зан­тий­ски им­пе­ра­тор Йо­ан Ци­мис­хий. На след­ва­ща­та го­ди­на ва­си­лев­сът прев­зе­ма Прес­лав, ка­то при­вид­но ос­та­вя бъл­гар­ския цар на власт с пре­тек­ста, че ро­ме­и­те са­мо ще про­го­нят рус­на­ци­те от Бъл­га­рия. След от­тег­ля­не­то на Све­тос­лав им­пе­ра­то­рът на­реж­да да се ог­ра­бят цар­ски­те сък­ро­ви­ща, а бра­тя­та цар Бо­рис тт и Ро­ман от­но­во от­веж­да в Кон­стан­ти­но­пол, къ­де­то пред очи­те на мно­жес­тво­то зас­та­вя Бо­рис да сва­ли сим­во­ли­те на цар­ска­та власт и да се от­ре­че от прес­то­ла. Под ви­зан­тийс­ка власт са пос­та­ве­ни Се­вер­на Бъл­га­рия и Тра­кия. Един­стве­но сво­бод­ни ос­та­ват за­пад­ни­те час­ти на стра­на­та, ко­и­то пре­ми­на­ват под уп­рав­ле­ни­е­то на си­но­ве­те на ко­мит Ни­ко­ла - Мо­и­сей, Да­вид, Арон и Са­му­ил. Имен­но в те­зи теж­ки за стра­на­та го­ди­ни из­гря­ва ди­нас­ти­я­та на Са­му­и­ло­вия род, с ко­я­то за жа­лост за­ляз­ва Пър­ва­та бъл­гар­ска дър­жа­ва. Ба­ща им -

ко­мит Ни­ко­ла е бил от бо­ляр­ско по­тек­ло

и е уп­рав­ля­вал Сре­дец­ка об­ласт. Ве­ро­ят­но е бил в род­стве­ни връз­ки с цар­ския двор във Ве­ли­ки Прес­лав. Да­вид ръ­ко­во­ди бъл­гар­ски­те те­ри­то­рии в Те­са­лия и Юж­на Ма­ке­до­ния. Вто­ри­ят брат - Мой­сей, се ус­та­но­вя­ва в Стру­ми­ца. Тре­ти­ят брат, Арон, по­е­ма влас­тта над Сре­дец. Най-мал­ки­ят брат, Са­му­ил, уп­рав­ля­ва Ви­дин. Смя­та се, че на Са­му­ил се па­да за­да­ча­та да под­гот­ви ос­во­бож­да­ва­не­то на из­гу­бе­ни­те бъл­гар­ски зе­ми на се­ве­ро­из­ток. Глав­на­та цел на бра­тя­та е да ук­ре­пят дър­жа­ва­та и да си вър­нат из­гу­бе­ни­те бъл­гар­ски зе­ми. След смър­тта на им­пе­ра­тор Йо­ан е апо­ге­ят на т.нар. Въс­та­ние на ко­ми­то­пу­ли­те. Но­ви­ят ва­си­левс Ва­си­лий тт е за­ет със вът­реш­ни меж­ду­о­со­би­ци и то­ва да­ва въз­мож­ност на бра­тя­та да ос­во­бож­да­ват но­ви те­ри­то­рии и да въз­ста­но­вя­ват бъл­гар­ска­та власт там. През 978 г. за­лож­ни­ци­те Бо­рис и Ро­ман ус­пя­ват да ор­га­ни­зи­рат бяг­ство­то си от Кон­стан­ти­но­пол и се от­пра­вят към Бъл­га­рия. Но при пре­ми­на­ва­не­то на гра­ни­ца­та Бо­рис е убит от гра­нич­на стра­жа, по­мис­ли­ла го за ро­мей за­ра­ди об­лек­ло­то му. Ро­ман ус­пя­ва да се до­бе­ре до Ви­дин, къ­де­то е про­въз­гла­сен за цар, а Са­му­ил за не­гов пъл­ко­во­дец. Меж­дув­ре­мен­но Мой­сей е убит при об­са­да­та на кре­пос­тта Сяр, а брат му Да­вид е убит от на­ем­ни

убий­ци, пред­ре­ше­ни ка­то ски­та­щи вла­си

Цар Ро­ман пред­по­чи­та да ос­та­ви уп­рав­ле­ни­е­то на дър­жа­ва­та в ръ­це­те на Са­му­ил, до­ка­то той се от­да­ва на ре­ли­ги­оз­ни де­ла. До­ка­то Са­му­ил про­дъл­жа­ва да при­съ­е­ди­ня­ва но­ви об­лас­ти към стра­на­та, Арон уп­рав­ля­ва зе­ми­те в Тра­кия, ко­и­то са най-бли­зо до Ви­зан­тия. Бра­тът на Са­му­ил не спо­де­лял виж­да­ни­я­та му за про­дъл­жа­ва­не на вой­на­та с Ви­зан­тия. От дру­га стра­на, Ва­си­лий тт се стре­мял към мир с бъл­га­ри­те, за да мо­же да ук­ре­пи влас­тта си. Та­ка, Арон вли­за в тай­ни до­го­вор­ки с им­пе­ра­то­ра. Спо­ра­зу­ме­ни­е­то пред­виж­да сро­дя­ва­не на Арон с Ва­си­лий, ка­то за цел­та ва­си­лев­сът да­ва сес­тра си за же­на на ко­ми­то­пу­ла. От Кон­стан­ти­но­пол е из­пра­тен мит­ро­по­лит, кой­то съп­ро­вож­да бъ­де­ща­та съп­ру­га, но нак­рая се оказ­ва че Ва­си­лий е из­пра­тил не сес­тра си, а не­из­вес­тна же­на. Арон уби­ва ро­мей­ски­те пра­те­ни­ци, а им­пе­ра­то­рът ка­то на­у­ча­ва за сто­ре­но­то се на­соч­ва с мно­го­люд­на ар­мия към про­хо­да Тра­я­но­ви вра­та. На 17 ав­густ 986 ви­зан­тий­ци­те са раз­би­ти, а са­ми­ят ва­си­левс се спа­ся­ва по чу­до. Же­ла­ни­е­то на Арон към са­мов­лас­тие и тай­ни до­го­вор­ки до­веж­дат до из­би­ва­не­то на це­ли­ят му род по на­реж­да­не на Са­му­ил. По­ща­ден е са­мо си­нът му - Иван Вла­дис­лав за­ра­ди зас­тъп­ни­чес­тво­то на Гав­рил Ра­до­мир - син на Са­му­ил. След смър­тта на Арон ця­ла­та власт пре­ми­на­ва в ръ­це­те на най-мал­кия брат. В след­ва­щи­те го­ди­ни Са­му­ил ус­пя­ва пак да при­съ­е­ди­ни Епир и Со­лун­ска­та об­ласт към Бъл­га­рия и та­ка стра­на­та от­но­во се прос­ти­ра на три мо­ре­та. През 991 г.

Цар Ро­ман е пле­нен от ви­зан­тий­ци­те

и е от­ка­ран в Кон­стан­ти­но­пол. В след­ва­щи­те ня­кол­ко го­ди­ни вой­на­та с Ви­зан­тия пре­ми­на­ва с про­мен­лив ус­пех, до­ка­то през 997 г. дос­ти­га но­ви­на­та, че цар Ро­ман е по­чи­нал във ви­зан­тийс­ка­та сто­ли­ца. През съ­ща­та го­ди­на Са­му­ил се про­въз­гла­ся­ва за цар на Бъл­га­рия. Пър­ва­та ра­бо­та на но­вия цар е да поп­ре­чи на сър­би­те да се обе­ди­нят с Ви­зан­тия и за­то­ва по­ко­ря­ва Раш­ка и Бос­на. Сръб­ски­ят крал Иван Вла­ди­мир се пре­да­ва и е от­ве­ден в сто­ли­ца­та Прес­па. По-къс­но е оже­нен за Са­му­и­ло­ва­та дъ­ще­ря То­до­ра Ко­са­ра и е вър­нат ка­то ва­са­лен вла­де­тел в кня­жес­тво Зе­та. Дру­га­та си дъ­ще­ря Ми­рос­ла­ва той омъж­ва за пле­не­ния со­лун­ския дук Ашот, ко­го­то из­пра­ща за уп­ра­ви­тел на Драч­ка об­ласт. За да ук­ре­пи се­вер­ни­те си гра­ни­ци Са­му­ил же­ни си­на си Гав­рил Ра­до­мир за дъ­ще­ря­та на ун­гар­ския княз Ге­за. През то­ва вре­ме ви­зан­тийс­ка­та кам­па­ния сре­щу Бъл­га­рия не спи­ра. Ва­си­лий тт от­но­во пре­ми­на­ва Ста­ра пла­ни­на и прев­зе­ма Плис­ка, Прес­лав и Дръс­тър. Ви­зан­тий­ския по­ход на за­пад съ­що про­дъл­жа­ва и след про­дъл­жи­тел­на об­са­да през 1001 г. па­да кре­пос­тта Во­ден. След смър­тта на ун­гар­ския княз Ге­за, си­нът му Сте­фан ся­да на прес­то­ла. Той ре­ша­ва да раз­трог­не бра­ка на сес­тра си с Гав­рил Ра­до­мир и на­па­да се­ве­ро­за­пад­ни­те кра­и­ща на стра­на­та. Ва­си­лий тт се въз­пол­зва от си­ту­а­ци­я­та и се съ­ю­зя­ва с ун­гар­ци­те, с ко­и­то ус­пя­ват да прев­зе­мат Ско­пие. След не­ус­пе­шен опит да по­ко­рят и Пер­ниш­ка­та кре­пост,

уп­рав­ля­ва­на от опит­ния Крак­ра

ви­зан­тий­ци­те се от­тег­лят. Са­му­ил се въз­пол­зва от ро­мейс­ко­то по­ра­же­ние и от­но­во се опит­ва да зав­ла­дее Со­лун но без ре­зул­тат. През след­ва­щи­те го­ди­ни ви­зан­тий­ски­ят на­тиск не прес­та­ва и го­ле­ми час­ти от стра­на­та би­ват пе­ри­о­дич­но опус­то­ша­ва­ни от Ви­зан­тия.

След­ват пе­ри­о­ди на по­бе­ди, но и на теж­ки по­ра­же­ния до­ка­то най-нак­рая ид­ва раз­връз­ка­та на 29 юли 1014 в бит­ка­та при се­ло Ключ, къ­де­то бъл­га­ри­те пре­тър­пя­ват за­гу­ба. Пле­не­ни са 14 000 бъл­гар­ски вой­ни. Са­ми­ят Са­му­ил е ра­нен, но си­нът му Гав­рил Ра­до­мир го кач­ва на ко­ня си и го спа­ся­ва, от­веж­дай­ки го в При­леп. По-къс­но го мес­тят в Прес­па. По-на­та­тък ис­то­ри­я­та е пе­чал­но из­вес­тна - ар­ми­я­та е ос­ле­пе­на, Ва­си­лий тт гор­до се на­зо­ва­ва "бъл­га­ро­у­би­ец", а Са­му­ил по­лу­ча­ва сър­де­чен удар при ви­да на ос­ле­пе­ни­те си вой­ни. Де­вет дни след смър­та му на прес­то­ла ся­да си­нът Гав­рил Ра­до­мир. След­ва­ща­та го­ди­на оба­че е

убит по вре­ме на лов

от бра­тов­чед си Иван Вла­дис­лав, кой­то сла­га на гла­ва­та си цар­ска­та ко­ро­на. Ис­то­ри­ци­те са сил­но ра­зе­ди­не­ни в оцен­ка­та си за не­го. Спо­ред ня­кои той е из­вър­шил то­ва ка­то дреб­на­ва мъст, спо­ред дру­ги от щес­тла­вие. След прев­зе­ма­не­то на Ох­рид от ви­зан­тий­ци­те цар Иван Вла­дис­лав из­би­ра за своя сто­ли­ца Би­то­ля, къ­де­то по не­го­ва за­по­вед е из­се­чен т.нар. "Би­тол­ски над­пис" къ­де­то той се зо­ве "бъл­га­рин ро­дом" и "са­мо­дър­жец бъл­гар­ски". В след­ва­щи­те три го­ди­ни той про­дъл­жа­ва не­рав­на­та бор­ба с Ви­зан­тия, до­ка­то през фев­ру­а­ри при об­са­да­та на Драч той па­да убит. Не след дъл­го Бъл­га­рия па­да окон­ча­тел­но под ви­зан­тийс­ка власт.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com