Понеделник,

Прочутият касоразбивач Пантуди спасява Търновската конституция

От: Стоян Праматаров -
1148
Прочутият касоразбивач Пантуди спасява Търновската конституция
A
A
A
  • Отваря ковчежето с безценната реликва без публика
  • Бели диаманти, зелени изумруди и червени рубини са вградени в обкова на променения основен закон от 1911 г.

ВИЖ ОЩЕ: Вадят в парламента Сребърната конституция

На 16 април 1879 г. във Велико Търново  Учредителното събрание на новоосвободена България приема основният документ, който полага основите на българската държавност - Търновската конституция. На основание чл. 4 от Берлинския договор между Великите сили и Османската империя в старопрестолния град се събират 229 депутати за да поставят началото на българската държавност.

От тях 117 са народни представители "по право"

като пряко ангажирани във висшите държавни служби на временното управление - духовници, представители на административни съвети и съдилища, 88 са избрани пряко от народа, като един депутат се избира от 10 000 души, 19 са назначени от временния руски управител княз Дондуков-Корсаков и 5 са представители на организации с национално значение - Одеското настоятелство, Рилския манастир, Кишиневското българско общество, Виенското българско общество "Напредък" и първообразът на Българската академия на науките - Българското книжовно дружество. Заседанията се провеждали в стария турски конак - представителна и голяма за времето си сграда, построена от Уста Кольо Фичето, който е поканен като гост на събранието.

Решено е основният закон да се нарича Конституция, а не Органически устав, както е бил първоначалният вариент. Въвежда се свобода за печата, отричане на робството и съсловните права, задължително безплатно начално образование, правото на сдружаване, принципът на разделение на властите. Основният закон съдържа 169 члена, подредени в 22 глави. Мандатът на Обикновеното народно събрание първоначално е определен на три години, с изменението на конституцията през 1893 г. срокът става пет, а след промяната през 1911 г. - четири години. Право на глас имат всички над 21 г., а  за депутати могат да бъдат избирани след навършване на 30-годишна възраст. Приема се един депутат да представлява 20 000 души. Парламентът се ръководи от председател и двама подпредседатели и се открива и закрива от княза  (царя) с тронно слово, в което очертава положението в държавата и насоките за работа на институцията.

Княз Фердинанд по-късно въвежда неписаното правило по време на речта си да се явява в униформа с калпак и да чете седнал, докато депутати го слушат изправени. По-късно цар Борис II  в първите години на управлението си умишлено не посещава откриването на сесиите на парламента, като по този начин се стреми да се "еманципира" от негативния образ на монарха създаден от предшественика му. Конституцията търпи две промени - през 1893 г. и през 1911 г., като втората засилва властта на царя, като му разрешава да сключва договори зад гърба на парламента и този факт изиграва решаваща роля по-късно за развоя на трите войни които води България и последвалите ги две национални катастрофи, довели и абдикацията на Фердинанд.

След обявяване на Независимостта през 1908 г. основният закон трябва да се преработи и в контекста на това че

държавата вече е Царство, а монархът - цар

Тези изменения направени през 1911 г. стават известни като "Сребърната конституция". Това е така защото след направените промени текстът с подписите на депутатите е отпечатан на 48 страници, а корицата е покрита с плътен сребърен обков с растителни мотиви и са вградени 25 скъпоценни камъни - бели диаманти, зелени изумруди и червени рубини, така че да наподобяват българския трикольор. Тази конституция е била дар за цар Фердинанд от депутатите приели измененията.

Оригиналът на първата редакция приета във Велико Търново  понастоящем се съхранява в Държавна Дирекция "Архиви" и представлява книжно тяло с размери 34 на 22 см. с червена кожена подвързия с флорални мотиви от черен лак и позлатен надпис "Конституция на българското княжество" и  "Конституция княжества болгарскаго" и по средата е поставен позлатен българският герб. За съхранението на този безценен документ е било направено специално ковчеже по поръчка на тогавашния Софийски митрополит Милетий и е било заключено и подпечатано с личния печат на духовника и на протоколчика на Народното събрание Георги Кирков. Това ковчеже се е съхранявало в митрополитския храм на София "Свети Крал" (днешен "Света Неделя"), а след построяването на сградата на Народното събрание е преместено там. По време на англо-американските бомбардировки над София през Втората световна война западното крило на парламента, в което се съхранява и ковчежето с конституцията, е полуразрушено. Безценният документ оцелява, но са изгубени ключовете за отварянето му. Докато трае ремонтът конституцията е преместена в Министерския съвет и 1946 г. отново е върнато в парламента. Две години по-късно председателят на Народното събрание се натъква на ковчежето и пожелава да разбере какво се съхранява в него. Веднага била съставена комисия от различни институции за отварянето му. Докладът на комисията бил категоричен - ковчежето не може да се отвори без ключовете. В противен случай съдържанието му ще пострада. Тогава докарали от Софийския затвор световноизвестният касоразбивач Пантуди, който имал само едно условие - да остане насаме с ковчежето. Не след дълго той повикал придружаващите го лица и пред тях извадил оригинала на Търновската конституция, протоколите от Учредителното събрание, както и протоколите от Първото Велико народно събрание което избрало Александър Батенберг за първи български владетел.

Приемането на първата ни конституция е

съпроводена от ред други светски събития

които също за пръв път се случвали в новоосвободената държава и за които хората било чували само от пътували в странство сънародници. В края на март 1879 г. по личното нареждане на княз Дондуков-Корсаков в старопрестолния град пристигат двадесет чешки музиканти, предвождани от капелмайстора Йосиф Хохола. Те станали основата на първата българска военна духова музика, която озвучавала военния парад на 16 април в чест на приемането и прогласяването на конституцията. А, на втория етаж в сградата на конака, в която се провеждали парламентарните заседания, специално за депутатите от автора Васил Друмев била представена драмата "Иванку, убиецът на Асеня I". По същото време може да се каже, че се провежда и първото модно ревю в младата ни държава. Предприемчивата Евдокия Антонова, дъщеря на известен русенски богаташ и търговец, купува на разпродажба старите театрални костюми букурещкия театър "Виктория", натоварва ги в Гюргево и  ги докарва в Търново.

Дрехите били изложени върху дървени манекени и били придружени с етикети, указващи епохата и държавата където са се носили. Срещу сумата от един златен франк можело да се видят "Модна рокля на испанска баронеса", "Модна рокля на английската кралица Виктория", "Лятна дворцова дреха на краля слънце Людовик ХIV", "Ловният костюм на крал Людовик XIV".


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички