Влатко Стефановски, Мирослав Тадич и Теодосий Спасов ще представят проекта си "Балканска треска" на 11 май в зала 1 на НДК. А ден по-късно излизат пред габровска публика на 12-и. С този концерт са обикаляли най-важните европейски сцени, а двете прекрасни китари и кавал този път са вплетени в симфоничен оркестър. Балканската музика, чиято автентичност не й пречи да бъде адаптивна към всякакви жанрове - дори спрямо строгия класически канон, ще бъде дирижирана от Кристиян Ярви.
Има фолклор, нарочно приготвян за експорт, има жалък поп фолк, умишлено правен за пари, има автентична народна музика, радваща народа по няколко телевизии - изобщо всякакви биват употребите и злоупотребите с локалните ни богатства. Това, което Стефановски, Тадич и Спасов обаче правят, е най-изящният, фин и майсторски контрол върху балканската музика, която пък постоянно излиза вън от същия контрол, увлечена от неукротимостта на импровизациите им. Стефановски и Тадич успяха да намерят време, за да говорят за "Стандарт" преди концерта. Ето какво заявиха китаристите.
Влатко Стефановски: Вярвам в катарзиса, който изкуството носи
- Господин Стефановски, с какви чувства се подготвяте за концерта си в София?
- Много съм щастлив, че идвам в България, за да участвам в тези наистина изключителни проект, компания и контекст. Концертът, който правим във Виена, Лондон, Монте Карло, Лайпциг и Скопие най-накрая ще дойде в София.
- След близо 40 години в музиката, как се променяхте и какво научихте за нея?
- Надявам се, след толкова много години, все още да се променям за добро. Да изучавам себе си и света около мен е безкраен процес. Старая се да научавам нещо ново всеки ден. Опитвам се да прониквам по-дълбоко и да летя по-високо. Но в края на краищата, това, което знам е много малко, а това което не зная - цяла вселена.
- Каква е усещането да правиш истинска музика, в ситуация, в която големите пари, стандартизираните схеми и елементарни парчета са обезпокояващо доминантни и слушани?
- Преди 30 години музикантите, композиторите и продуцентите се опитваха сериозно да отговарят на нуждите на хората. А феновете бяха гладни за нов запис, за ново музикално преживяване. Имаше естествена комуникация между меломаните и музикантите. Сега нещата се промениха сериозно. Музиката започна да бъде просто едно поредно приложение в нашия мобилен телефон. Тя е нещо, което ни служи като фон, който да убие тишината в стаята при всяка възможност! Въпреки многото безспорни ползи от интернет, той направи лоша услуга на музиката. Сега можеш да намериш каквото искаш безплатно и на върха на всичко имаш правото да го коментираш, мразиш и пишеш глупости за него веднага щом го чуеш и видиш.
- Вярвате ли в думите на Достоевски, че красотата ще спаси света?
- Вярвам в силата на изкуството. И вярвам в катарзиса, към който музиката, театърът, киното и цялото голямо изкуство ни подтиква.
Това е чиста вода и храна за пресъхналите ни души. Достоевски е бил прав.
- Бихте ли променили нещо в живота си?
- Не много. Направих това, което исках. Имам красива жена, деца и семейство. Никога не съм работил в администрация или банка или училище. Исках да свиря на китара и това правих през целия си живот. Имам най-хубавата професия, която някой може да си представи. Да се занимаваш с музика през целия си живот - това е дар. Ако исках нещо друго, щях да направя други неща.
- Какво предстои в кариерата ви?
- Имам много идеи в главата. С Мирослав Тадич говорим от известно време за нов албум, имам идеи и за солов проект. Но първо концертите през лятото. Просто се пускам по течението, пък каквото стана. Бог да ми е на помощ на мен и на всички нас.
Мирослав Тадич: Фолклорът лекува носталгията
- Господин Тадич, какво да очакваме за концерта ви с Влатко Стефановски и Теодосий Спасов на 11 май?
- Ще представим на софийската публика специален проект. Той включва симфоничен оркестър и брилянтния диригент Кристиян Ярви, който дирижира всички музиканти със страхотна енергия и авторитет. Чувстваме се много горди да внедрим балканската музика в царството на симфоничния оркестър и класическата публика.
- Кога и как започнахте да свирите на китара?
- Бях на 11. Баща ми не беше професионален музикант, но пееше много добре и си акомпанираше на нея. Започнах да свиря без специален план или амбиция. Случи се много естествено.
- Как бихте описали Влатко и Теодосий като музиканти? Всички знаем, че са страхотни, но са любопитни малките детайли, които вижда само човек като вас.
- Влатко и Тео имат супер високо ниво на концентрация. Мога да разчитам на тях - свирят с голямо вдъхновение и поддържат страхотно ниво на изпълненията си. Никога не губят фокус към това, което свирим. А освен всичко са страхотни хора с голямо чувство за хумор и разбиране на другия.
- Как се срещнахте всъщност?
- Нашият първи концерт беше в Белград през 2003 година в голяма зала пред 4000 души.
Всичко стана с голяма лекота - почувствах се така, сякаш сме свирили заедно от много години, въпреки, че ни беше за пръв път. И тримата споделяме любов към балканската музика, импровизацията и иновациите.
- Напуснали сте Югославия, когато сте били на 19 през 1979 година и сте заминали да учите китара в САЩ. Как се справихте с голямата промяна тогава?
- Имах хубаво и спокойно детство в Белград. Живяхме в спокоен свят и бях късметлия да имам обичащо и хармонично семейство. Исках да уча класическа китара много сериозно, но по онова време в Югославия това не беше възможно. Затова отидох в САЩ, във фантастичното училище, наречено Калифорнийски институт по изкуствата. Бях напълно погълнат от моите уроци по музика и затова преходът не беше много труден. Липсваше ми обаче семейството и го приемах тежко.
- Как се чувствахте там по време на двете най-големи кризи на Балканите през 90-те - войната в Босна и бомбардировките над Белград?
- Бяха много сложни времена. Можете да си представите колко тежко беше за някой като мен, който е полусърбин, полухърватин и е роден в Босна! Връщах се всяка година и прекарвах немалко време в Белград; свирих на много концерти в Европа и Щатите с намерението да покажа, че нашата музика, а и култура, е богата, позитивна и мирна. Искаше ми се чрез китарата да спомогна за обективното разбиране на моята страна и народ.
- Със сигурност сте имали немалко битки с носталгията през годините. Едно от нещата, които обикновено я засилват най-мощно, е балканската музика, когато я слушаш някъде другаде. Как тя влияеше на емоционалния ви живот?
- Живея в Лос Анджелис от 1979 г. и съм много щастлив там. Но винаги прекарвам 2-3 месеца всяка година в Сърбия и Хърватия, където имам много приятели.
Балканската музика ме кара да се чувствам по-цялостен и балансиран, когато съм в САЩ. Изпълва ме с чувство за автентичност и близост до корените ми. Много от моите ученици изучават нашата музика сериозно и немалко от тях я свирят изключително добре. Някои получиха стипендията "Фулбрайт", за да учат във фолклорната академия в Пловдив. А Влатко и Теодосий бяха гост-лектори при мен в Лос Анджелис. Възнаграждаващо е чувството, че сме посланици на балканската музика по света.
- На какво се дължи, на музикално ниво, интимната сила на балканския фолклор? Обичаме го предимно защото сме българи, сърби, македонци и хървати, или има нещо повече от това в самата музика?
- Определено има нещо голямо и универсално в нашата музика. И това се разбира по реакциите на публиката ни по целия свят. Проектът "Балканска треска" например, който ще представим в София на 11 май, имаше изключително успешни концерти в Лондон, Виена, Лайпциг, Скопие и Монте Карло. И много млади музиканти от други части на света учат музиката ни с голяма дисциплина и страст. Това не може да е случайно.
- Вие сте от малкото световни имена в музиката, които се отдадени изключително на класическата китара. Как се опазихте от изкушенията на по-модерния звук?
- Аз просто обичам класическата китара - тя притежава интимност, но може да звучи и като оркестър. Но електрическата също ми е страст и влияе на свиренето ми. Харесвам Джими Хендрикс и Джеф Бек, които са ми повлияли много.
- Какво мислите за съвременната комерсиална музика - например Риана, Джъстин Бийбър, Адел?
- Знам, че тази музика е много добре изработена и продуцирана. Но не я слушам изобщо. Даже да ви призная, едва ли ще успея да разпозная и една песен на тези артисти.
- Ние, хората от региона, сме постоянно разпъвани между амбицията ни да бъдем европейци, навика ни да си стоим балканци и тежкия ни афинитет към поведение на ориенталци. Какво мислите за този често комичен микс от идентичности?
- Никога не съм му придавал голяма важност. Живея в света на музиката, който е абсолютно универсален - той не обръща внимание на националната принадлежност на хората. В съвременността всичко е толкова омесено... Аз обичам да се наслаждавам на разликите в характерите, културите и вярванията на хората. Докато човек не отнема свободата на някой, той е мой приятел.
- В едно предишно ваше интервю, говорите за Кафка. Запален читател ли сте? Кои са любимите ви книги?
- Да, винаги съм обичал да чета. Затова все още говоря и чета сръбски и хърватски много добре, въпреки, че не живея там от 35 години - понеже чета на родния ми език. Някои от моите любими писатели и поети са от бивша Югославия - Иво Андрич, Милорад Павич, Мирослав Кърлежа, Десанка Максимович и много други.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
