* С благата вест, която архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, започва нашето спасение
* По примера на нашите баби да погнем змиите в сърцата си и влечугите, които на два крака пъплят по света
Виктория и Вероника са 5-годишни близначки. Тяхната баба e избрала голeмия християнски празник Свето Благовещение, за да доведе прекрасните момиченца за причестяване в храма. За разлика от други деца, които рядко се водят за свето Причастие, двете пристъпват с кротост и без страх, защото явно не им беше за първи път. Доколко те съзнават, че приемането на св. тайнство Причастие като хляб и вино са истинските тяло и кръв Христови за съединение с Него, за опрощаване на греховете и за получаване на вечен живот, не е много ясно. Благата вест е, че има деца, чиито близки мислят за спасението на душите им от малки и ги посвещават в Христовата истина.
Църковният празник Благовещение на Пресвета Богородица и приснодева Мария, наричан от народа с красивата дума Благовец, е свързан с евангелското събитие: Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя е избраната да роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос:
"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавраил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените." (Лука 1:26-28).
Така св. евангелист Лука благовества важното събитие, което е повод за празника.Света Дева Мария се смутила и започнала да разсъждава какво означава този поздрав. Светлият Ангел, който не бил обикновен Ангел, а един от най-великите - Гавриил, побързал да я успокои:
"Не бой се, Мария. Ти ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик, и Царството Му не ще има край."
Пресвета Мария със смирение и неописана радост приела тая блага вест: "Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, защото Той милостно погледна смирението на рабинята Си, защото ето, отсега ще ме облажават всички родове; загдето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят."
Този празник се чества винаги на една и съща дата - 25 март
Този ден е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност: "Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества, затова и ние с него викаме на Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с тебе!"
С какво е заслужила света Дева Мария тази велика чест да стане Божия майка? Със своите добродетели и най-вече със своята чистота, смирение и безмерна любов към Бога. Затова той я е издигнал най-високо в Царството Небесно. И ако Бог е наш небесен Баща, то Пресвета Богородица е наша Майка и първа Помощница. Тя непрестанно се моли за нас и нейните молитви имат най-голяма сила пред Бога. Затова и ние отправяме молитва към Богородица най-често с думите на Архангел Гариил:
"Богородице Дево, радвай се!Благодатна Марие, Господ е с Тебе!Благословена си Ти между женитеи благословен е плодът на Твоята утроба,защото си родила Спасителя на нашите души.
Богородице Дево, радуйся,Благодатная Марие, Господь с Тобою,благословенна Ты в женахи благословен плод чрева Твоего,яко Спаса родила еси душ наших".
Дълги години, преди десетилетията на войнстващ атеизъм, Благовещение е честван у нас като Ден на майката. Традицията Благовещение да се преживява не само като църковен празник, но и като ден за почит към майката, се пази до 50-те години на 20 в. и за това има много документи и свидетелства.
Сега отново има постъпки празникът да се възроди в истинската му същност като бъде превърнат в официален, общонационален ден на майката и майчинството.През 2010 година неправителствени женски организации направиха предложение пред парламента за приемане на такъв закон.
Такъв ден в българския календар няма. 8-ми март все пак е международен ден на трудовата жена и начинът, по който се отбелязва у нас, показва, че отговаря на нуждата да има специален ден за почит към жената и майката.
Приемането на Благовещение като ден на майката и майчинството би могло незабележимо и ненатрапчиво да припомни на майките и на семействата тяхната голяма отговорност за по-големи грижи в отглеждането и възпитанието на рожбите им.
Обявяването на Благовещение за Ден на майката може да бъде и обединително за нацията, защото този празник е посветен на майката и майчинството като символ на отглеждането и възпитанието на младото поколение на България, независимо от вероизповеданието.
Малко са хората, които със сърцето си и в него са призовали името на Иисуса Христа, кръстили са се и чрез Евхаристийното общение, с редовно участие в светата Литургия са станали членове на Неговото съборно Тяло – Църквата. Малко са хората, които макар и кръстени, които да са въцърковени и да практикуват православието. Малко са истинските християнски семейства и истинските майки християнки, загрижени за рожбите си в името на Бога.
Целта на християнския ни живот е да опазим и усъвършенстваме освещението, което сме получили. Вместо това ние пазим езическата традиция и помним, че преди Благовец бабите по селата са пращали децата, а и възрастните, да удрят тенекии и звънци и с тичане да обикалят покрай дуварите и тарабите с възгласи: "Бежте, змии и гущери, днеска е Благовец".
В моите спомени този възглас е по-различен.
С баба ми Влада обикаляхме двора и къщата, но не на Благовец, а преди Младенци и викахме същото: "Бежте, змии и гущери, утре е Младенци!".
Народният празник Младенци съвпада с църковния празник Свети 40 мъченици. Сега той е на 9 март, но баба така и не прие този календар и за нея си беше на 22 март, когато пък според светския календар настъпва пролетта.
Според поверието, на този ден Господ удря 40 пъти с тояга по земята, за да я разбуди за пролетта. Слънцето забива в земята 40 свои лъча като огнени шишове, за да я стопли. Първи усещат това затопляне 40 вида животни и излизат от своите зимовища, а останалите животни се показват скоро след това - на пролетния празник Благовец.
Поверието е, че на Младенци змиите се размърдват и се обръщат в съня си на другата страна, а на Благовец се събуждат и излизат навън.И ако Господ ни е далеко и сетивата ни и предпролетно не се събуждат за Божията истина и очите ни не проглеждат за спасението, то можем по примера на нашите баби да погнем змиите в сърцата си и всичките влечуги, които на два крака пъплят по света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
