- Ваксините са новото геополитическо оръжие, но европейският подход е спасителен пояс за малки страни като България
- На тези избори ще се борят желанието за промяна и статуквото
Проф. Анна Кръстева е професор по политически науки в Нов български университет и Доктор хонорис кауза на Университета Лил 3, Франция. "Стандарт" се обърна към нея с въпроси за политическите нагласи преди изборите, новия локдаун и войната за ваксините.
- Първата задача на новия кабинет е създаването на дигитално правителство
- Най-интересните битки са за бронзовия медал, казва проф. Анна Кръстева в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Проф. Кръстева, в момента тече дебат между партийните централи дали трябва да бъдат отложени изборите заради новите ограничителни мерки срещу коронавируса. Кой ще има полза от това?
- Не трябва да се отлагат избори. Вярно, пандемията е негативен фактор, но вече има опит в други европейски страни за провеждане на избори по време на пандемия, така че няма да сме първите и това няма да е някакъв експеримент. Отлагането на изборите ще пречупи електоралната динамика и още повече ще намали избирателната активност. Всяка кампания има ритъм, има нарастване на интензивността и на събития, и на очакванията на гражданите. Тази динамика не трябва да се прекършва по никакъв начин. Това ще бъде най-вече в ущърб на гражданите и ще превърне кампанията в предизборна агония.
- Какви са тенденциите две седмици преди изборите, какъв парламент ще бъде съставен? ГЕРБ отново като че ли доминира в представяните проучвания?
- На тези избори се борят две противоположни тенденции - едната е огромното желание за промяна, а другата е силно вкопчване на управляващите в статуквото. Бих артикулирала електоралната картина с три позитивни и три негативни тенденции. Бих започнала с втората - завръщане на лица, които бяха отстранени заради корупция, в листите на ГЕРБ. Друга тенденция е липса на нови идеи, липса на стратегически мислещи хора, а вместо това се предлагат PR-трикове, които трябва да зашеметят публиката и да не разбира какво се случва. На трето място е липсата на вдъхновяващо лидерство. Това са избори - тест за лидерство. Всички актьори са изморени, всички са с увяхнала харизма. Няма свежо, ново, визионерско лидерство и това е огромната загуба на доверие. Публиката не вижда в новите кандидати истинска възможност за промяна. В чисто електорален план най-интересните битки на изборите са за "бронзовия медал" - кой ще бъде на трето място - ДПС или "Има такъв народ". А другият интересен казус е кои партии ще прескочат бариерата. Добър знак засега е това да бъдат партии, които са носители на промяната. Ще отпаднат някои от множеството патриотични формации.Има и позитивни тенденции. Първата от тях е че протестите, тази голяма концентрирана гражданска енергия за промяна, не са загубени и наистина ще пренапишат политическата сцена. Разбира се, няма да я пренапишат така радикално, както искаха, но ще е необратимо - ГЕРБ вече няма да е хегемон. Гражданската енергия за промяна изкристализира в три политически субекта - "Демократична България", която от години се бори за този електорат, "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън!". Интересно е, че "Има такъв народ" буквално копират не политическия, а комуникационния модел на Симеон Сакскобургготски. Той не говореше, а представяше себе си като това, което ние, политолозите, наричаме "празен символ". Това означава, че той е символ на желание за преход, но вътре не е изпълнен с никакви конкретни политики, така че всеки да вложи в него това, което иска. Втора, много позитивна тенденция, това е мобилизирането на активните българи в чужбина, които управляващите се опитват да минимизират с ограничението за 35 секции. И на трето място виждам активизация в младите хора, които канят политици на дебати и форуми, за да отговорят на въпросите им. Те дават пример каква трябва да бъде кампанията, а тя е време, в което политиците трябва да ни се отчитат за това, което са правили. Вече виждам активни и критично мислещи млади, които задават тези въпроси на политиците и въвеждат този елемент на отчетност и поемане на ангажименти в следващия мандат.
- Как ще се отрази на избирателната активност и на нагласите на населението нов локдаун точно в навечерието на изборите?
- Огромно е влиянието на пандемията и по отношение на избирателната активност, и по отношение на хъса, който предполага една кампания. Парадоксът е, че управляващите, които хаотично и неефикасно управляват пандемията, именно те ще спечелят най-много от нея благодарение на намалялата избирателна активност, която вече доста повече се свежда до твърдите ядра. А управляващите - не само настоящите, всички го правят, успяха да създадат огромна клиентела. Администрацията, която гласува за тях, фирми, които живеят от обществени поръчки. Тези хора ще бъдат мобилизирани да гласуват по време на изборите. Така че ще загубят участниците в протестния вот, който се разпределя между различни политически играчи.
- Европа доста се разедини покрай ваксинирането. Политическа или търговска предимно е войната за ваксините?
- На първо място политическа. Безспорно ваксините са новото геополитическо оръжие и неслучайно ги мислим в термини като "ваксинационни войни". Има грешки, които бяха направени на всички нива - и на европейско, и на национално. Освен това всеки търси грешките на другите. Коалицията, към която се присъедини и България, водена от австрийския канцлер Себастиан Курц, критикува Европейската комисия за не съвсем справедливо разпределение на ваксините, което прехвърля отговорността на европейско ниво. Но, от друга страна, излизат публични данни, че някои от страните в тази коалиция са заложили на по-евтината ваксина. Така че ако богати страни като Германия имат големи запаси от по-скъпата ваксина "Пфайзер", това е защото другите европейски страни не са пожелали да купят. Нямам експертизата да коментирам качествата на съответните ваксини, но публичният им образ е много диферсифициран и достъпът до "Пфайзер" се оказа една привилегия, която имат едни, а е отказана на много други. На трето място - това, което винаги подчертавам, е, че европейският подход към ваксините е спасителен пояс за малки страни като България. Ако всяка страна бе оставена да се спасява сама на този изключително конкурентен пазар, какви шансове щеше да има България, която продължава да бъде най-бедната страна в Европа? Ние сме в правото си да критикуваме, ако има деформации в европейския подход към ваксините, но в крайна сметка той е оптималният за България.
- Покрай пандемията се съгласихме с ограничаване на доста от нашите права. В какво ни превръща това?
- Това е огромна тема и една от насоките, които показват защо управляващите като правило обичат кризите. Те ги обичат, защото им позволяват абсолютно асиметрично да пренапишат съотношението власт - граждани, съотношението прерогативи на властта и права на гражданите. Колкото и да се оплакваме колко неефикасни са съвременните управляващи не само у нас, те печелят от кризите в по-дългосрочен план именно поради намаляването на правата. А другият ми коментар е, че дигиталната ни изостаналост спрямо Европа ни спасява от най-драстичните форми на надзор. Защото в Европа вече има много апликации, които могат да проследят гражданите, но те не са въведени или поне не са масовизирани у нас. Вече толкова мандата се обещава електронно правителство и не се появява, но точно поради това нашата държава няма компетенциите да премине към тези дигитални форми на надзор на гражданите. Така че, парадоксално, нашата изостаналост малко ни спасява. Времето на пандемията е много кратко, за да бъде компенсирана тази дигитална некомпетентност. За който и да вземе властта, електронното правителство е императив, защото се оказа, че огромно количество хора трябваше да работят дигитално, а гражданите и учениците се настроиха много по-бързо на тази вълна, отколкото управляващите. Първата задача на новия кабинет - разбира се, след борбата с коронавируса, е създаването на дигитално правителство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
