- Монахът бил знаменосец в четата на Ильо войвода, участвал в няколко войни
- Завел Апостола, преоблечен като ратай, на празненство в Софийския конак
Драгалевският манастир "Успение Богородично" е на около 10 км южно от София, на една тераса "в полкрилието на Витоша планина, близо до квартал Драгалевци, откъдето и името му. Славна история има светата обител, наричана и "Света Богородица Витошка", и "Витошка пречиста Богоматер". Страници от аналите на манастира са свързани с революционното движение и създаването на тайни комитети от Апостола Васил Левски.
Грамота на цар Иван Шишман, пазена в Зографския манастир на Света гора-Атон, дава сведение, че Драгалевският манастир е бил основан от цар Иван Александър през ХIV век. Бил е ставропигиален манастир - подчинен на Патриаршията в Търново. Като голям културен и просветен център за времето е доминирал над всички манастири в тогавашната средечка или софийска "Мала Света гора". При османското нашествие в края на ХIV век е разрушен. Възстановен е едва към средата на ХV в. От тогава е и днешната малка еднокорабна църква. По-късно манастирът пак се превръща в просветен и книжовен център. През 1469 г. тук се пеписва известното Драгалевско евангелие, намиращо се сега в Хилендарския манастир. В него се сочи, че е преписано в обителта с храма на "Пречистата наша Владичица Богородица Витошка". В 1474 г. знатен софиянец със семейството си дава средства за изписване вътрешността на църквата. Запазени са ктиторският надпис за това и образите на дарителите Радослав Мавър, жена му Вида и синовете им Никола Граматик и Стахна.
Друг заможен поклонник на манастира, някой си Краислав, в края на ХV в. дава средства за доизписване на външната западна страна на храма и за това е запазен ктиторски надпис. Наосът на храма е преизписан в края на ХVI и началото на ХV век от св. Пимен Зографски, който след завръщането си от Атон в родното си място разгръща голяма възстановителна и просветна дейност. Нему и на неговите помощници, според житието му и сведенията в Паисиевата история, се приписва възстановяването и възобновяването в Софийско и в страната на около 15 манастира и 300 църкви. Постепенно манастирът се възстановява и отново е огнище на просвета и култура. Отворено е килийно училище. Преписват се и се пишат книги. Събрана е богата библиотека. През 1534 г. терзията-софиянец Милич подарява на манастира второто известно Драгалевско евангелие, на което през 1648 г. софиянецът Вело Златар прави високохудожествен обков. В приписка в това евангелие е отбелязано, че то било "приложено (подарено) на манастира "Успение на Пречистата Богородица" в подкрилието на Витоша планина близо до село Драгалевци". В края на ХV в. тук е преписана и друга известна книга - Драгалевският псалтир от 1598 г., съхраняван в Иверския манастир. За голямата просвета, която манастирът е пръскал през османското владичество, говорят и много надписи графити по външната западна и северна стени на църквата - имена на "дяци и граматици", на ученици от близки и далечни краища на страната.
По време на революционното движение Драгалевският манастир е средище на борбата за освобождаване от османско владичество за Софийско. Душа и сърце на всичко е игуменът на манастира йеромонах Генадий, близък другар и съратник на Васил Левски. Двамата се запознават в Карлово още когато са били много млади. Монахът Генадий е роден е около 1832 г. като Иван Стоянов Караиванов, вероятно в Ихтиман. Родът му бил наричан Палавейци. Като юноша става послушник в Хилендарския манастир и по собственото му свидетелство едва 15-годишен е замонашен. Бил е знаменосец в четата на Ильо войвода, участник в Първата българска легия. Във Вътрешния революционен комитет се подвизава с псевдонима Риза ефенди от Ихтиман, но е познат и с редица други прозвища: Ихтимански, Шияковски, Драгалевски, Драгалевския поп, Скитникът. Около 1860 г. вече е дякон и помощник на архимандрит Виктор Чолаков, който е родом от Карлово и е таксидиот в Ниш. Архимандритът въртял търговия с хаджи Василия, вуйчото на Васил Левски. Дякон Генадий пренасял от Ниш в Карлово пиротски килими, а от Карлово в Ниш - шаяк и гайтани. Самият той разказва: "През 1860 г., служейки при нишкия владика Виктора, при една случайност аз се запознах с бореца за нашата свобода дякона Левский в град Карлово, с когото като разменихме някои думи по нашето народно положение под турчина, додохме до съглашение и карловский метох бе свидетел на нашата клетва, че ще работим тайно и задружно за постигане идеала - нашето освобождение".
В началото на 1862 г. дякон Генадий отново се среща с дякон Игнатий, който вече е решил да напусне вуйчо си. Генадий му помага с 200 гроша, за да си осигури пътно тескере. Малко по-късно двамата постъпват в Легията на Раковски в Белград. Какво е правил монахът Генадий след разтурянето на Легията - не е много ясно, но има една любопитна дописка във вестник "Светилник" от 3 юни 1864 г., която се приписва на Генадий Скитник. В нея наред с това, че разказва за себе си, авторът споменава как го наскърбила несретата на "едно калугерче, облечено с черни дрехи, младо, с измама, и то с измама не от някой чужд калугер, но от собствения му вуйка". Авторът разказва, че навръх Великден през 1862 г. момчето се отказва от калугерското облекло и се облича в "мирски дрехи с твърдо решение никога вече да не се калугери, но да служи Богу, както и повечето человеци, без да се отрича от мира". "Не мога да обвиня него, но никога не мога да прости вината на оногози, който го е калугерил в таквази зелена възраст, когато момчето не е отбирало от нищо", пише авторът, като прави сравнение със себе си, също покалугерен в невръстна възраст. Отец Генадий се включва и във Втората легия, а след разпадането й се завръща в Софийско, където през 1870-1871 г. е игумен на Драгалевския манастир и на Шияковския манастир край Костинброд. Запазени са сведения, че йеромонах Генадий е придружавал Левски при посещенията му в Кладнишкия манастир "Св. Никола", Горнобанския манастир "Св. Крал", Германския манастир "Св. Йоан Рилски", Лозенския манастир "Свети Спас" , както и селата Мошино, Желява, Биримирци, Требич, Горубляне, Шияковци, Бучин проход и други. След като към Васил Левски е присъединен Димитър Общи, те двамата цяла седмица гостават у отец Генадий в Драгалевския манастир. Тъй като отецът се грижи и за Шияковския манастир "Св. Архангел Михаил" при Костинброд, там с Левски основават през 1871 г. Костинбродския частен революционен комитет и правят заседания. Когато през май 1871 г. се извършва обрязването на големия син на софийския паша, отец Генадий е поканен като духовник. С него на празненството отива и Левски, облечен като манастирски ратай. Там били и други комитетски хора, които приканили Левски да напусне конака, тъй като полицията го издирва. Левски ги изслушал внимателно, но останал до края на угощението.
При разпитите на Димитър Общи, той разказвал и за отец Генадий, като го наричал Драгалевския поп. Съобщил и комитетското му име Риза Ефенди. Тогава били пратени заптиета да го арестуват, но не намерили нито него, нито книжа в манастира. Отец Генадий предвидливо напуснал манастира още при първите арести, като част от архивата укрил, а друга взел със себе си. Поел с коня право през планината и минал през Кладнишкия манастир. За това негово посещение там има запазена приписка в един от църковните минеи: "Да се знае кога мина игуменът на Драгалевския манастир "Св. Богородица" йеромонах Генадий, остави коня си с пребита нога и взема друг. Година 1872, 29 ноемврий". След ареста на Васил Левски о. Генадий емигрира в Сърбия. Среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. При подготовката на Априлското въстание от 1876 г. отец Генадий взел дейно участие като доброволен куриер на Гюргевския революционен комитет, като под прикритието на расото и монашеския си сан е можел да обикаля безпрепятствено из цялата Османска империя. Има сведение, че през март 1876 г. бил в Солун и пред тамошните дейци споделил, че "обиколил цяла България, ходил в Сърбия, Измир, Цариград и другаде".
В прошение до Народното събрание за получаване на поборническа пенсия сам разказва, че е участвал в Сръбско-турската война от лятото на 1876 г., а "по-после в Руско-турската от 1877/8 год., а най-сетне се завърнах в Отечеството си, което беше вече освободено". След Съединението през 1885 г. отец Генадий идва в Пловдив и става военен свещеник към Първи Софийски пехотен полк с командир капитан Христо Г. Попов. При започването на Сръбско-българската война полкът е съсредоточен в района на Сливница и на 7 ноември 1885 г. става ядрото на Брезнишко-Трънския отряд, с командващ капитан Попов. След приключването на войната йеромонах Генадий бил представен за награждаване от своя полкови командир. За него капитан Христо Попов записал: "Рядък свещенослужител, наставник, въодушивител на чиновете от полка с кръст в ръка във всички сражения; утешител на ранените и издихающите от загуба на кръв. В сраженията под "Балканский дол" и Пирот изпълнява със самоотвержение и самопожертвование доброволно службата на ординарец, когато останалите ординарци летяха по бойната линия. Примерен боец вери".
В следващите години съдбата на този Божи угодник, приятел и съратник на Левски е превратна. Прави постъпки да стане игумен на Жаблянския манастир "Св. Йоан Преддеча" и даже местните го изискват с писмо, но това не става. Известно време пребивава в Рилския манастир, но с наложено църковно наказание, защото самоволно се настанил в Драгалевския манастир. Според някои сведения земният му път е свършил в манастир на Света гора около 1900 г., но други изследователи смятат, че е починал в София около 1903-1904 г.
В днешния софийски квартал Драгалевци има улица, именувана "Отец Генадий". Паметни плочи и в Шияковския, и в Драгалевския манастир почитат делото на този Божи служител - възрожденски духовник и смел поборник за народната свобода.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
