Окупатор: Хората вярват на нас, не на политиците

Сложили сме си главите в торбата и ще протестираме, колкото трябва, казва Манол Глишев

Окупатор: Хората вярват на нас, не на политиците | StandartNews.com

София. Оправдана ли е окупацията на Ректората? Докога ще продължи блокадата на Алма матер? Има ли "тъмни сили", които дирижират студентския протест? И какво следва после? "Стандарт" сблъска мненията на един от "окупаторите" - Манол Глишев, който е завършил архивистика в Историческия факултет на СУ и днес е IT специалист, и на юриста и преподавател д-р Чавдар Стоянов.

- Манол, какво ви мотивира да участвате в окупацията?

- Държавата се управлява по обиден за гражданите начин. Аз съм израснал в семейство, в което се чете много, през ръцете ми още като дете минаваха не само детски книжки, а и Платон, и Аристотел. Тази антична литература, с която съм отгледан, направи така, че за мен е станало насъщно да смятам гражданското достойнство на отделната личност за изключително важно нещо. Това нещо нашите управляващи непрекъснато го забравят. Спомням си, бях по-малък, когато президентът Георги Първанов каза, че не може да има диктат от улицата. За мен това пряко си противоречи с думите в конституцията, че народът е суверен. Аз съм част от суверена, вие сте част от суверена. Всички ние имаме не само права, а и задължения, и едно от тях е да се бунтуваме тогава, когато отричат, че сме част от суверена. Това е източникът на моята тотална непримиримост към това абсолютно корумпирано, нагло управление.

- Много се говори за това, че протестът иска оставки, но не дава алтернативи...

- Това с говоренето за алтернативи от наша страна е изключително наивно. Алтернативите може да ги даде цялото общество. Ние можем да изразим своята пълна нетърпимост към корупцията. Нашият глас е негативен спрямо корупцията, спрямо кражбите, спрямо наглите лъжи, които ни се сервират по най-официални канали всеки Божи ден. Оттам-нататък какви реални промени ще иска самото общество, това трябва да реши то. Има възможности за избори, има възможности за бунт, има възможности за изразяване на мнение. Ние освен това непрекъснато говорим и за социално законодателство, за образователно. Аз лично смятам, че политическата култура на българите, не партийната, а гражданската, както и гражданското им самочувствие трябва да се повдигнат страшно много.

- Как гледате на тезата, че малко количество студенти пречат на останалите да учат?

- С презрение. Не е вярно, че ние пречим на хората да учат. Проф. Александър Кьосев от Философския факултет тези дни каза "Не може да има нормален образователен процес в ненормална държава". Сиреч - тези хора, които си въобразяват, че ще си карат лекциите, докато навън светът се срутва, са егоисти. Ние не сме егоисти. Ние сме си сложили главите в торбата - буквално. И сме готови да протестираме толкова, колкото трябва, за да може после, след като всичко се оправи, да се учи нормално.

- Как ще продължи окупацията?

- Ако онези наглеци отсреща в Народното събрание и Министерски съвет не се съобразят какво се случва около тях, ще продължи колкото трябва. А може да прерасне в много по-радикални форми на поведение. Ако хората в момента имат доверие към някого, това не е към някой гнил политик, а само към нас.

Стари муцуни яхват окупацията

Чавдар Стоянов,
доктор по право

Бъдещите висшисти, както и всеки български гражданин имат право на протест, продиктуван от различни политически разбирания, социални интереси или в отстояване на обществено значима кауза. Но съмненията ми относно характера и целите на този протест се усилват всеки изминал ден с прегледа на информационните агенции, печатните издания и електронните медии. Странни особи се разхождат из сградата на Алма матер, без да са студенти и преподаватели, като се опитват да скандализират обстановката. Това е безспорен факт, в който не бива да се търсят политическа оценка или някакво пристрастие.
Революционният патос се усилва, а от "сенките" изпълзяват "стари муцуни", партийни кадри яхват окупацията, а вратите на СУ се оказват залостени, сякаш идващите на лекции имат зли помисли или ще нарушат с нещо гражданския мир.аКлючовата дума е реанимация - на политически трупове, ваденето на скелетите от гардероба, възвръщането на истеричните крясъци на омразата и раздухването на позабравената политическа злоба. Очевидно това се прави в бурната политическа есен на 2013-а с цел да се отвлече вниманието от минали злоупотреби и да се заметат успешно следите от далавери в различните нива на управлението през последните четири години.а
Въпросът "кому е нужно?" виси със страшна сила над изпаряващия се академизъм, а най-дразнещото в тази добре планирана акция е, че се случи в началото на лекция на колеги юристи, които са първокурсници. Именно това са хората, които след години ще правораздават, защитавайки правовия ред, в условията на динамично променящи се обществени отношения. Те ще трябва да спазват и прилагат разпоредбите на Конституцията, отстоявайки върховенството на закона, но видяха как един лекционен курс се провали за минути под напора на неакадемични по своя характер страсти.
Дали младите хора, станали свидетели на подобни опити за хаос и самоуправство, ще извлекат поуки, които да се окажат полезни, за да не кажа безценни, в бъдещата им професионална дейност и реализация? Ако това се случи - от т. нар. "окупация" ще има поне един наистина полезен резултат.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай