Задочен спор около твърдението, че световноизвестният философ Юлия Кръстева е била сътрудник на Държавна сигурност се заформи вчера. "При Юлия Кръстева няма натиск. Тя се съгласява доброволно да сътрудничи на Държавна сигурност", заяви Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата. В същото време Кръстева, която живее във Франция от 1966 г., категорично отрече да е сътрудничела на Държавна сигурност. Преди няколко дни Комисията по досиетата осветли името й като агент Сабина след проверка на редакционния състав на "Литературен вестник".
Това твърдение "е не само смешно и невярно", но е "оклеветяващо", заяви самата Кръстева пред френското издание "Нувел обсерватьор", който твърди, че е намерил нейния формуляр в ДС. "Някой иска да ми навреди", допълва Кръстева. Според нея това е "атака срещу нейната чест". 76-годишната интелектуалка вярва, че тя е била обект на наблюдение на тайните служби, а не обратното. Наличието на документи в българските архиви, включително лично и работно дело, обяснява с желанието на някой да й навреди. И обещава да съди изданията, които са публикували информацията на Комисията по досиетата. Вчера нейният член Екатерина Бончева коментира казуса в Благоевград, където беше за представянето на поредния документален сборник „Из архивите на ДС – ДС и забранени организации (бранниците, ратниците, легионерите и младежите от „Отец Паисий") 1944-1991.
"Ние не знаем какво е писала в донесенията си, защото благодарение на Атанас Семерджиев и на Нанка Серкеджиева, които унищожиха немалка част от донесенията, в нейните документи има най-вече описания от оперативния работник какво е правила тя", каза Бончева. По думите й винаги, когато излязат документи за хора с висок авторитет, а "тук става въпрос за човек с висок авторитет не само в България, но и в чужбина", има реакции. „От Ню Йоркър", авторитетното американско списание, още вчера са се обадили и искат статия по тази тема. Винаги, когато става въпрос за такива личности, интересът е голям и това е обяснимо, защото въпросът е какво може да се съвмести в човешката природа", коментира Бончева. Тя увери, че документите са истински.
Според Бончева Юлия Кръстева е приела това сътрудничество от чисто желание за израстване в кариерата. "Всичко това го е правила за кариерно развитие. Досието й е интересно, защото там се вижда цялата нейна личност. Има едно изключително интересно интервю от 1978 година – виждаме нейното отношение към социализма. На мен лично ми е любопитно какво ще бъде отношението й сега, когато излязоха тези документи, защото тя е имала изключително добри контакти с ДС, с българското посолство. Това са 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава да поддържаш такива добри контакти с тези структури не е често срещано. Има едно изречение от оперативен работник в тези документи, който казва: „Тя работи по нейния си начин, иска много от нас, но не иска много тя да даде", сподели Екатерина Бончева.
Според нея Кръстева си е играла нейна игра, и тя нито ще я оправдае, нито ще я съди. „Но това, което чета сега за нея, това, което аз не разбирам и да не кажа думата „не прощавам", но не приемам, е, когато хора с толкова висок авторитет и с такъв потенциал, защото тя е психоаналитик и учен от световен мащаб, се поставят в услуга на една репресивна машина и на един тоталитарен режим. И не за друго, а защото тя, поне в тези документи, не се представя като дисидент, макар че след 1989 година тя беше знаме на десните либерални сили. Защото чрез своя авторитет тя прелива авторитет в хората от Държавна сигурност. И те казват: Виждате ли какви известни личности са работили за нас! Тя им създава една фалшива легитимация и едно фалшиво самочувствие", каза още Екатерина Бончева.
Според документите Кръстева е била вербувана през 1971 г., 5 години след пристигането й във Франция да следва със стипендия на френското правителство, и никога не е била свалена от отчет. Според Комисията по досиетата е струдничила на III и IV отдел ("Европейски страни" и "САЩ, Англия и Канада"). Псевдонимът ѝ е бил Сабина, като е регистрирана от ст. лейт. Иван Божиков през 1971 г. Юлия Кръстева получава френско гражданство след брака си с писателя Филип Солерс. Впоследствие става важна фигура в интелектуалния живот на Франция, създавайки изобилно творчество, което обхваща литературата, психоанализата, лигвистиката и семиотиката, отбелязва АФП.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
