Ирина Бокова бе преизбрана с голямо мнозинство от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за генерален директор на организацията на ООН за образование, наука и култура. Какви са приоритетите й за следващите 4 г.? И как България се вписва в тях? Ирина Бокова разказва пред "Стандарт".
- Г-жо Бокова, Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО ви избра за втори мандат с мнозинство по-голямо от очакваното. Какво най-много в първия ви мандат оцениха гласувалите за вас?
- Малко ме затруднява този въпрос. Защото това е въпрос към тях. Наистина 39 страни подкрепиха моята кандидатура за втори мандат като генерален директор на ЮНЕСКО. Това са представители на всички региони в света. Мисля, че те вероятно са оценили начина ми на управление през тези 4 г., когато имахме финансова криза заради неплащане от САЩ на тяхната вноска. Все пак, не само че приключихме без дефицит, но и във финансово отношение го направихме много успешно. От друга страна, мисля, че те оцениха много от инициативите, които лансирах. Изборите всъщност бяха за мен вот на доверие за първите 4 г. като ръководител на ЮНЕСКО, тъй като аз не съм външен кандидат. Подкрепата бе също и за програмата, която предлагам за следващия период. Сега е факт, че ЮНЕСКО вече е много по-добре интегрирана в системата на ООН, че се утвърди с нови инициативи в областта на образованието, че е открит за новите технологии в образованието. Факт е, че на нас генералният секретар на ООН Бан Ки Мун повери лидерството на неговата инициатива "Образование преди всичко", че възложи на ЮНЕСКО да създаде Консултативен научен съвет към генералния секретар на ООН. Това показва доверието към ЮНЕСКО, за което смятам, че и аз имам принос. Изборите за мен имаха две страни. От една страна, това бе вот на доверие за това как съм управлявала организацията през първия мандат и от друга страна, вот на доверие за в бъдеще.
- Задачите ви за втория мандат очевидно ще станат по-сложни. Дали ще стигнат средствата за изпълнението им и как ще се борите с наследения финансов проблем?
- Ситуацията наистина е трудна, но не е безнадеждна. Бих предпочела да имам пълния бюджет от 653 милиона долара. Надявам се, че САЩ ще решат вътрешния си проблем и ще продължат финансирането, тъй като те не са излезли от организацията. Американската администрация ни подкрепя. Разговарях лично с президента Барак Обама. Имам и уверенията за подкрепа и на държавния секретар Джон Кери. Преди всичко обаче САЩ трябва да решат своя вътрешен проблем със законодателството.
- Разполагате ли с някакъв друг ресурс на средства?
- Да, тази година ЮНЕСКО има най-много извънбюджетни средства, които досега е получавала. Това означава, че въпреки трудностите към нас има много високо доверие. За първи път нови страни станаха донори на организацията и сключиха с нас споразумения. Активно работим и с частния сектор, откъдето също получаваме финансиране за местни прояви. Стремим се да бъдем по-гъвкави, да имаме по-голямо въображение, по-голяма инициатива да комбинираме бюджетни и извънбюджетни средства, за да изпълним мандата си. Ще бъде трудно, но не и невъзможно. Аз съм оптимист!
- Сред трудните задачи е и опазването на историческите и културните паметници в Сирия и други засегнати от конфликти и войни държави. Какво прави ЮНЕСКО в това отношение?
- Практически аз поставих много голям акцент върху тази страна от дейността на ЮНЕСКО. За съжаление имаше много случаи, в които трябваше да се намесваме. Имам предвид промените в арабските страни, в Сирия по-специално, но и в Мали. В Сирия сме мобилизирали широк кръг партньори, с които работим за опазването на културните паметници. Стремим се да създадем видимост и знание за това колко важно е опазването на сирийските културни ценности. От държавите членки на Съвета за сигурност на ООН неведнъж това е признато в приети резолюции. Аз поддържам много тясна връзка с представителя на Арабската лига за Сирия - г-н Брахими. През август организирахме много важна работна среща с партньори от Интерпол, от Световната организацията на митниците, с г-н Брахими, Икомос, Международния съвет на музеите, с които работим, за да ги алармираме за ситуацията, да обменим информация. Поканих и директора на Института за опазване на паметниците на културата в Сирия, който дойде от Дамаск, за да ни представи картината.
- Какви са там главните опасности за културните ценности?
- Опасностите са две. Разрушават се паметниците на културата, които често попадат под атаките на въоръжения сблъсък. Тревожи ни и незаконният трафик на културни ценности, както и незаконните археологически разкопки. В тази област поставяме много сериозен акцент в работата си. През септември бях в Ню Йорк, където в Метрополитен музей заедно с Международния съвет на музеите, представихме т. нар. Червен списък на културните ценности в Сирия. Искаме да ги опазим, затова и алармираме митници, Интерпол, националните полиции и прокуратури в целия свят, за да се предотврати тяхното незаконно изнасяне от Сирия.
- Вашият девиз сега е "Образование преди всичко". Той намира приложение в лагера за сирийски бежанци в Йордания, където вече обучавате малчугани. Не може ли да се окаже помощ и на децата на бегълците в България?
- В Йордания наистина има един огромен лагер за бежанци. Там заедно с УНИЦЕФ работим, за да създадем механизъм за справяне с този проблем. Подобен може да се приложи навсякъде. Това зависи от финансовите ресурси. В Сирия тези нашите образователни проекти са много силно подкрепени от Европейския съюз (ЕС). От Брюксел получихме потвърждение, че ще ни финансират и за работата за опазване на културните ценности в страната.
- Подкрепихте включването на Магурата и Белоградчишките скали в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Двата обекта са сред фаворитите в кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България". Не е ли тази кампания успешен модел, който да може да се приложи и в други страни?
- Това бе една много хубава, много красива кампания! Кампания, която събужда много хубави чувства. Това е не просто една патриотична кампания. Тя ни вдъхновява да имаме нов поглед върху нашата история, върху това, което притежаваме. Защото, залисани в ежедневието и други трудности, малко позабравихме, че имаме уникални ценности, които трябва да покажем и да предадем на бъдните поколение. Така че, наистина поздравявам в. "Стандарт" за тази инициатива. Тя, разбира се, е хубав модел и за други страни. В някои държави има подобни инициативи. Но кампанията на "Стандарт" окуражава и създава възможности за българските експерти да работят конкретно за вписване на нови паметници в Списъка на културното наследство. Мисля, че отдавна е назрял този момент. Кампанията на "Стандарт" беше важна и, защото отново насочи вниманието към красотите и ценностите, които имаме. Затова се надявам това да се случи в скоро време.
- В България се откриват все нови и нови ценности. Специалистите например смятат, че уникалната със стенописите си Тракийска гробница от IV век пр.н.е. край Александрово също заслужава място в списъка на ЮНЕСКО...
- Безспорно. Аз посетих тази гробница през 2009 г., като заведох там постоянния представител на Япония в ЮНЕСКО, защото откриването на гробницата бе станало с подкрепата на Япония. Затова много държах да му я покажа. Тя е великолепна. Тя е напълно достойна. Това е една от възможностите, която съм обсъждала с експерти във връзка с номинацията, както ние казваме на бюрократичен език. Да се разшири номинацията през Казанлъшката гробница, към която да се добави и гробницата в Александрово.
- България не само се гордее с вас, но и със сигурност става по-известна в света заради вашия лидерски пост в ЮНЕСКО. Чувствате ли това по някакъв начин?
- Много ми се иска това да е така. Мисля, че всеки по свой начин допринася България да има добро име, да бъде известна с хубави и стойностни неща. Много ми се иска това да е така. Пътувам много по света и посещавам много места. Почти винаги се намира някой да каже нещо хубаво за родината, знаейки че съм българка. Тези дни участвах в една голяма дискусия, организирана от най-големия китайски сателитен канал "Феникс". ЮНЕСКО има договор него, който подписах преди година. Това бе предаване от час и половина с участието на много нобелисти и други световно известни личности. Дискусията бе по повод на нематериалното наследство в една от китайските провинции. Стана ми много мило, защото президентът на компанията още в началото на дискусията каза, че България е страна с голямо културно наследство. Той е бил у нас в миналото и подробно разказа за Боянската църква и за други паметници, както и за грижата, с която се отнасяме към тях. Знаеше даже, че в родината ни има златни накити отпреди 7000 г. България, тази древна държава, трябва да се гордее с това, подчерта шефът на "Феникс". Беше ми много приятно. Сигурно не би го казал, ако аз не бях генерален директор на ЮНЕСКО.
- Какви ще бъдат приоритети ви за втория мандат?
- Бих искала преди всичко ЮНЕСКО да не е организацията отпреди 60, 50 или 30 г. Тя трябва да е актуална днес. Да дава отговори на днешните проблеми, свързани с културата, с наследството, с културните индустрии, с качеството на образованието, което е проблем и в развиващите си, и в развитите страни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
