Понеделник,

Епископът лечител, когото наричат духовен лъв

От: Монахиня Павла (Борисова) -
371
Епископът лечител, когото наричат духовен лъв
A
A
A
  • 115 години от рождението и 40 години от кончината на Левкийски епископ Партений
  • Молитвите му изцеляват болни, достойнството му респектира

На 2 март  през 1982 г. пред Господа се представя Левкийски епископ Партений  (1907-1982). Той е  един от българските новоизповедници, достойно носил кръста на архипастирското служение през годините на войнстващ атеизъм. Наричат го "духовен лъв",  "непоклатим стълб на православието" , "украшение на Българската Църква". Молитвите му изцеляват болни, достойнството му респектира и приятели, и неприятели.  Той  е изряден архиерей и мъдър духовен наставник. Като архипастир  проповядва истините на вярата и наставлява в евангелските добродетели. Пастирската му  любов и загриженост са съчетани със Златоустов ораторски талант, задълбочени богословски познания и рядко срещаното умение на песнописец - талант, признат  и извън българската  Църква.

Епископ Партений е  роден на 7 март 1907 г. в  Провадя в благочестиво християнско семейство. Родителите му са преселници - баща му Стамат Стоянов е цариградски българин, а майка му Стойка Димитрова - лозенградска българка. С личния си пример на ревностна християнка майката оказва благотворно въздействие още от ранната му възраст. От баща си се учи на труд и постоянство - в  детството си му помага  в работата му като гостилничар. В семейството се раждат 12 деца, но оцеляват само   две - Янко и Стоян,  който е  бъдещият владика Партений.

С вяра и благочестива нагласа, придобити  в родния му дом, през 1923 г.  Стоян постъпва в Софийската духовна семинария. С дарените му от Бога способности, с любовта си към науката, с усърдието си в труда, присъщи му през целия живот, завършва курса на семинарията, както след това и Богословския факултет с пълно отличие. През юли 1929 г.  е  постриган за монах. Тогава Стоян е в последния, шести семинарски клас, а под мантия го води Стобийския епископ Борис - тогава ректор на Семинарията, а впоследствие Неврокопски митрополит.

Малко по-късно е ръкоположен за йеродякон, а есента на същата 1929 г. е приет в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".  На 20 юли 1933 г. - храмовия празник на катедралния храм "Св. Неделя", той е ръкоположен за иеромонах и е назначен за преподавател и ефимерий при Софийската духовна семинария.

От 1936 до 1944 г. е протосингел на Неврокопската св. Митрополия, като помощник на митрополит Борис. През това време той е изпратен на специализации в чужбина - като  научен специализант във  Фрайбург, Германия,  получава научната степен доктор по философия, а след това и в Берн, Швейцария, получава степен  доктор по църковно-канонично право.

След завръщането си от специализация, продължава служението си като протосингел на Неврокопския митрополит Борис и е въведен в архимандритско достойнство. За епископ с титлата Левкийски е хиротонисан на 8 април 1945 г.   и веднага след това е назначен за викариен епископ на Софийския митрополит, на която длъжност го заварва  смъртта, няколко дни преди да навърши 75 години.

От началото на 1944 г. той е протосингел на Софийската св. митрополия.  На това му послушание го заварва идването на т. нар. "народна власт". През зимата на  1944 г., е арестуван само защото е духовник с високи качества. За  отличното му пастирско служение архимандрит Партений е "удостоен" с 40-дневен престой в Централния софийски затвор, където е подложен на големи унижения и нечовешки изтезания. От затвора  излиза след активната намеса на Екзарх Стефан, (тогава митрополит Софийски и Eкзарх Български). По разказ на свидетели, тъмничарят, който му носел храна в затвора, един ден

видял над главата на молещия се монах сияние

Уплашен, той изтървал канчето и бързо докладвал на своите началници. Тази история е разказана от свещеник Георги през 1954 г. при едно гостуване на Дядо Партений  за храмов празник в пернишкото село Студена. Достолепният архиерей го помолил да не я разказва, но свещеникът възразил  с думите, че тя трябва да се знае и разказва за прослава на името Божие.

Помнят се и случаи, в които молитвата на владиката вдигала болни от легло. Те едва ли са малко, но Дядо Партений не позволявал да се разказва за тях, затова и не са документирани. Два от тези случая са споменати в биографичен очерк за владиката, написан от неговия сродник протодякон Стефан Марков, вече покойник. Той разказва как  изписана от болница като  безнадежден случай

жена от Кюстендил преборила рак след молитва на владиката

в дома й и даже го надживяла, а от благодарност дошла да го изпрати по последния му път.   Другият случай е с момче, син на свещеник, мигновено свалило висока температура, на която лекарите не могли да повлияят, след като Дядо Партений му прочел молитва за здраве.

За известно време през 1965 и 1966 г. епископ  Партений е изпратен за  викарий на Нюйоркския митрополит Андрей. Станало така, че Цар Симеон тт отправил молба до митрополит Андрей да изпрати при него български архиерей заради належаща духовна нужда. Дядо Партений отишъл в Мадрид да отслужи света Литургия, водосвет и благодарствен молебен, но

по молба на царя епископът кръстил двамата му синове Кирил и Кардам

За атеистичната власт в България това се оказало тежко престъпление и Дядо Партений бързо бил отзован от задграничното си служение . Върнал се в скромното си жилище в сградата на Митрополията в София, но доста време не може да нощува там, защото всяка вечер в 22 часа   черна "Волга" го взимала от там и го връщала точно в 4 часа сутринта. В колата пътували владиката, шофьорът и още един човек. Целта на "разходките", продължили около четири месеца - до преди  Великден 1967 г., била да се изтръгне признание за виновност от владиката, но той не се поддал и не признал, че е сгрешил.

Епископ Партений е викарий на Софийския митрополит  повече от 30 години. Служи с Екзарх Стефан и с патриарсите Кирил и Максим. Самият той е духовно чедо на Неврокопския митрополит Борис, но след неговото убийство  като свой духовен старец приема бъдещия софийски чудотворец архиепископ Серафим Соболев. Самият той има много духовни чеда, между които са сегашният Български Патриарх Неофит и Ловчанският митрополит Гавриил.

 Характеризиран постоянно като "консервативен духовник" и "реакционер", епископ Партений  не се поддава на опитите да бъде вербуван от Държавна сигурност, а силната му личност и публично присъствие го превръщат в един от популярните архиереи сред софийското духовенство, макар и недоверието към него от страна на политическата власт да не му позволява да стане митрополит. Особена далновидност той проявява и по т. нар. календарен въпрос в Църквата. При календарната реформа през 1968 г. той не е убеден в правилността на Новия стил, но го защитава, защото обратното би довело до разделение в Църквата. Епископ Партений е добър познавач на българската църковна история и историята на българския народ, което особено му помага в неговата книжовна работа. Той е и добър лингвист.

Освен модерни езици, владее добре и класическите и особено църковнославянския

Той пише, преработва  и редактира множество  служби и жития на  български светии, издадени от Св. Синод. Автор е на "Жития на българските светии" в два тома, както и на  трудове от нравствено-богословски характер. Многобройни са и химнографските му трудове. В наследство остав голям брой ръкописи, които не са издадени. За научните му постижения през 1981 г. е награден с почетния знак на БАН и с орден "Кирил и Методий" - т степен. ", връчен посмъртно на роднините му.  Отличаван е и с голям брой различни други награди.  Но и 40 И вече 40 години след неговата кончина ярката диря, оставена от този достолепен български духовник сияе  с неподражаема светлина.

 


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички