Митрополит Антоний пред Стандарт: Да обърнем поглед към страдащия

Моля се Бог да даде радост, мир и дългоденствие на България и на сънародниците ни в чужбина, казва Западно- и Средноевропейският владика

Митрополит Антоний пред Стандарт: Да обърнем поглед към страдащия | StandartNews.com

Моля се Бог да даде радост, мир и дългоденствие на България и на сънародниците ни в чужбина, казва митрополит Антоний

Истинското честване на празника е в Светата Литургия и причастяването ни с Тялото и Кръвта Христови

Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний даде специално рождественско интервю за „Стандарт”. Говорим за празника, за любовта към ближните в едно размирно време и за истински важните неща.

- Ваше Високопреосвещенство, рождественските празници винаги са една идея по-семейни и са по-свързани с традициите. Прекалено ли много отдаваме внимание на храната, на трапезата, а да се отдалечаваме от духовното или пък наблюдаваме, през последните години, едно завръщане към духовното в този празник?

- Мисля, че в контекста на глобализацията традициите са нещо много хубаво и трябва да се спазват. В Православната църква обаче традициите са следствие от духовната радост и преживяване на смисъла и основата, която се намира в тези традиции – честването на тези паметни събития от историята на човечеството, свързани с Боговъплъщението на Господ Иисус Христос. В навечерието на Рождество Христово, когато ние отваряме яслите на сърцата си, с молитва очаквайки да се появи Божествения Син, отдаваме значението на тази наша среща с Младенеца, покрит в яслите, преди всичко в Светата Литургия и приобщаването ни с Тялото и Кръвта Христови в Тайнството Евхаристия, като един венец и завършек на рождественския пост

 Разбира се, заедно с близки, приятели и семейството след тази Трапеза на Светата Литургия се събираме и на веществената трапеза, за да можем да споделим и радостта от самото събитие. За нас, като християни, е важно първо да се съберем на духовната, на невеществената Трапеза, да се приобщим с Христос в Светата Евхаристия, а след това да седнем и да изпълним всички онези красиви български обичаи и традиции, които са съхранени в паметта на нашите сънародници, особено за онези, които живеят далеч в чужбина, зад граница.

И са далеч от бащиното огнище и от своите близки.

Важно е със сърцата си да се доближат в тези празнични дни и събирайки се, макар и не физически, но молитвено и съпреживявайки тази голяма радост за всички нас.

- В обтегната политическа международна обстановка посрещаме Рождество Христово тази година. Посланието на Църквата, всяка година, на този празник е за мир. Каква е причината, според Вас, да не успяваме да запазваме и култивираме мира помежду си? Не само в международен и политически план, но и в изключително личен. Защо се случва така, че се поддаваме на страсти, които ни разделят, които носят и със себе си много болка и нищета духовна?

- Когато Господ Иисус Христос, прекрачвайки прага на всеки един дом, ни завещаваше, в Своята обществена проповед, мира. Той казваше: Мир вам! Ангелите по време на своето песнословие на Рождество Христово също пеят: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!”. Понякога отдалечавайки се от Бога, оскъдявайки от най-висшата добродетел, която е любовта, се ожесточаваме към нашите близки и ближни, а и понякога да заставаме един срещу друг вдигайки ръка срещу най-неприкосновеното, което е самият човешки живот. Естествено като човеци всички ние знаем, че Христос ни е завещал да имаме любов към себе си, към човеците и да се обичаме помежду си, защото по тази любов ще познаят, че сме Христови ученици. Не винаги обаче намираме сили да преглътнем егоизма, гордостта, тщеславието, личните интереси и алчността. Тези страсти правят така че да загубим любовта в сърцата си, да загубим човешкия образ и да се изправим срещу близките си, срещу братята ни с онези най-ниски и първични чувства, които водят до конфликтите и до всяко зло в житейския ни път и в света.

Живеем наистинав р азмирни времена.

Във времена, когато виждаме, че се увеличават конфликта и противопоставянето за сметка на единението и любовта. Знаем обаче, че над Църквата Христова и портите адови няма да надделеят и ако препрочитаме църковната история понякога, ще видим, че в много други тежки моменти за човечеството вярващите хора винаги са устоявали твърдо върху скалата, която е Христос и чрез любовта са преодолявали всички трудности. Със своята непоколебима вяра преодоляваме всички тези трудности и връщаме мира в сърцата си.

- Рождественските празници винаги са свързани с един пост, който предхожда празника на Рождеството Христово. Кажете ни повече за това какво означава човек да пости духовно и този духовен пост, свързан ли е само и единствено с телесното въздържание или е нещо, което трябва целогодишно д съблюдаваме?

- Вярващият християнин постоянно е в духовен пост, а естествено този духовен пост да се отразява и на телесния, особено във времето, когато Църквата е отредила да се въздържаме, както от телесна храна, така и по един духовен начин от нашите страсти, грехове и похоти. По този начин почистваме своеобразно своето сърце. Като се отърсим от всичко вредно и непотребно, почиствайки праха на греха, за да може то да бъде огряно от лъча на Божествената благодат и както едно цвете има нужда от светлина, така и човешката душа има нужда от Христовата светлина, която да ни подхрани, да ни даде бодри сили. За всеки един християнин, за всеки един миг от неговото съществуване тук на земята е свързано с въздържание, с молитва към Бога, с отхвърляне на пороците и страстите на сърцето. Това е един своеобразен духовен пост, който е нужен на всеки един православен християнин и за това Църквата е отредила тези благодатни периоди в годината, в които ние по-особено да се мобилизираме и да се върнем дълбоко, вътре в сърцата си, за да може да открием онези добродетели, които някога сме затрупали под праха на страстите и на пороците. Да изчистим тази своя, своеобразна духовна стая на сърцето си, за да можем наистина да подредим в правилен ред приоритетите в житейския ни път, които са свързани с послушанието и смирението към Бога и изпълнението на Неговите заповеди.

- Как вие ще отбележите празника Рождество Христово във вашата епархия в Западна Европа? Знаем, разстоянията там са големи, а нашите български общности са разпръснати в различните европейски столици и големи градове. Кои общности се очаква да посетите и къде всъщност ще отслужите Светата Литургия за празника Рождество Христово?

- В навечерието на Рождество Христово посетихме българските православни общности в швейцарските градове Веве и Женева. На 24 декември служих в българската ни църковна община в Кьолн Бон, където имахме духовната радост да ръкоположим един кандидат за дякон, с благословението на Св. Синод на Българската православна църква, който да служи в българската православна църковна община в Кьолн Бон, а самия празник Рождество Христово посрещаме в българския катедрален храм в гр. Берлин, посветен на св. цар Борис-Михаил Покръстител, заедно с паството на града, за да можем да се зарадваме за този хубав празник.

И както е по традиция в престолния град на нашата епархия, където посрещаме Рождество Христово, да се поздравим с всички наши съработници и сътрудници на митрополията, както и с паството, което живее в Берлин.

- Какво си пожелавате вие за празника Рождество Христово и какво е вашето пожелание за всички българи в Западна Европа?

- Пожелавам си Бог да ми дава сили да нося достойно, доколкото мога, кръста на архипастир на православните българи в Западна Европа. Благопожелавам на всички Христовият мир скоро да възтържествува на земята. Да се прекратят всички конфликти. Да търсим преди всичко Божията воля и Царството Божие, а всичко останало ще ни се придаде. Да се уповаваме всякога на Бога, да просим от Него онези невеществени блага, които са добродетелите и те да украсяват сърцата и душите ни и да свидетелстваме за Христовата любов чрез нашите дела.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай