- Г-н Симеонов, кой е най-добрият сценарий за управление в близките месеци: кабинет "Борисов" в оставка, две служебни правителства или кабинет в рамките на този парламент – с мандат на Патриотите или Реформаторите?
- За страната е добър всеки вариант, който осигурява стабилност и реформа. Големият дефект на последните години е, че реформа практически отсъстваше. Гордеехме се със стабилността, която обаче честно казано на моменти също я нямаше. А има обществени системи, която крещящо се нуждаят от реформа. Системи, за които продължаваме да харчим безсмислено пари. Реформата обаче означава на практика загуба на рейтинг и малцина се осмеляват да я започнат. Така че за страната е добър всеки един вариант, които гарантира стабилност в бурните външно-политически времена, но в същото време покаже непоколебимост в провеждането на реформите. Няма значение дали се минава през избори или ще бъде кабинет в рамките на този парламент.
- Какво да очакваме на днешния Консултативен съвет по национална сигурност при президента Плевнелиев ? И как да тълкуваме отказа на Румен Радев да участва в него.
- Аз виждам две стратегии в случая. Едната е на президента Плевнелиев – стратегията на изчакването. На него очевидно не му се отива на варианта да съставя трети служебен кабинет. В същото време Радев закономерно не желае да споделя отговорност с Плевнелиев при положение, че не е встъпил в длъжност. Така че ситуацията е абсолютно ясна - предпазливост от страна Радев и неохота от страна на Плевнелиев.
- На съботния червен пленум се дадоха знаци за истинска революция в БСП – мажоритарни избори, мандатност на лидера и депутатите. Как да си обясням тази рязка промяна?
- Това е очевиден опит за обновление и освежаване на БСП. Второ, това е част от изключително амбициозната и рискова политическа игра на Корнелия Нинова. Тя играе ръба на риска, но засега й се получава. Плюс това на вълните на шеметния резултат от президентските избори новото ръководство може да прочисти партията. Това е и духът на времето. Това каза й българинът с вота си – прочиствайте! Нинова правилно долови този знак. Тя видя, че последните няколко години бяха белязани от края на цяло едно поколение политици на прехода. Ахмед Доган се оттегли, макар и символично. Иван Костов напусна политическото поприще. Не казвам за добро или лошо, просто констатирам. Георги Първанов отказа да направи това и в момента е сериозно победен. Да си припомним, че БСП през 2013 година сложи за премиер човек със синя биография - Пламен Орешарски, за да покаже че се променя и за да не дразни. Друг е въпросът, че той с назначението на Пеевски подразни още повече. Но явно в последните години е дошло времето за политически пенсии на основните политици на прехода. Този дух на времето се потвърди от последните изборни резултати. Сменя се политическото поколение. И Нинова правилно улови духа на времето. Преди години се чудехме как ще рестартира новата десница. Дойде един генерал и направи нова десница, а старата остана в ролята на по-малък партньор. Сега, докато се чудехме как ще рестартира новата левица, пак се появи един генерал със сериозен политически капитал в него. Казвам го с усмивка, но Нинова явно усеща, че пътят към обновлението минава през новите лица. Това казват хората – искаме новото. Често това е доста наивен обществен стремеж.
- Ето, Радан Кънев също иска ново. Напусна Реформаторския блок и има нов политически проект.
- Питането има ли бъдеще минава през питането има ли план. Още не съм видял такъв при Радан Кънев. Виждам заявено намерение. През цялото време не мога да се отърва от усещането, че г-н Кънев продължава да играе по-скоро за самия Реформаторски блок или по-скоро неговите хора, отколкото за радикално нов проект. За безусловен успех са нужни коалиционни отношения, а г-н Кънев отрича такъв вариант. Второ, на няколко пъти вече е обявявал този проект, а после някак си е давал назад. Според мен и самият Радан Кънев осъзнава и е наясно, че само с едно ребрандиране ще е трудно. Вярвам, че Кънев има концепция, но досега тя не се е появила. Този десен проект на г-н Кънев е постоянно на старт но нека го видим вече как потегля. Тогава можем да се произнесем.
- Българинът, със своята изборна и политическа култура, дали е готов за мажоритарен вот ? И кой вариант е по-добър- смесена система или мажоритарна в два тура?
- Българинът е готов за всякакви новости. Това е характерна черта. Парадоксът, е че малцина могат да си представят България без Бойко Борисов. Трудно им е някак си. До степен такава, че като криза бе изтълкувана една нормална безболезнена смяна на властта, едни нормални предсрочни избори, и то избори които бяха зад ъгъла, постоянно се говореше за тях. Защо? Това е част от демократичната зрялост на едно обществото. Смените във властта да не са криза. Най-нормалното нещо е властта да се предаде спокойно. В противен случай има проблем с демократичната култура на това общество. Точно тука е и парадоксът – постоянно искаме новото, а сега сме стъписани има ли живот след Борисов. Вторият парадокс – мажоритарната система в два тура има много сериозни потенциални дефекти и ми се струва, че може да се постигне точно обратен ефект на очакваното. С големи райони тя вероятно ще даде бонуси на големите формации, а не както си го представят хората – бонус на гражданите. С по-малки райони пък могат да се получат по-скоро пробиви на местни велможи. Може да влязат в парламента хора, от които после ще ни е срам.
И трето, което е най- опасното, в смесените райони може да се стигне до гласуване етнос срещу етнос на балотажа. А това никак не е добра перспектива за България. Големите проблеми на държавата не са свързани с политическата процедура. Тя не е лоша, нищо не налага нито Велико Народно събрание, нито нова Конституция, нито нови мажоритарни системи, нито нови републики. Това е популистка вълна, която праща обществото ни за зелен хайвер. Нашият проблем е икономически. Проблемът на липсата на производство, ние сме периферна икономока на услугите и за съжаление като такава трудно можем да живее добре. Трябва планомерно развитие на човешкия капитал в България, няма демографска стратегия, няма стратегия за хората в гетата, няма производство, няма високи технологии. А когато нищо не добавя стойност в една икономика, няма как да живеем добре. Дори и монархия да станем. А елитът са страхува да каже на хората, че бързи решения по тези проблеми няма. Още по-малко пък решението е чрез политическа процедура. Много, много съм притеснен от тази популистка вълна.
- В тази връзка – като търсене на ясни решения,
възможен ли е партиен консенсус и голяма коалиция БСП- ГЕРБ, която да се нагърби с решаването на тези важни и големи проблеми?
- Това го казах още преди месеци – че ми мирише на голяма коалиция. Този вариант стои актуален предвид няколко фактора. Единият е общото усещане за нестабилност отвън, което извиква желание за стабилност вътре. А това минава задължително през някаква форма на единение на елита. Второ, не се знае каква ще бъде следващата конфигурация в парламента. Може да се окаже че това чисто аритметично би било най-стабилната коалиця. Но това е по-скоро хипотетична перспектива и опция. Възможност на хоризонта. Този тип коалиции съдържат в себе си обаче един вроден дефект – слабият контрол. Когато всички са във властта, всички могат по-спокойно да крадат. Но да не забравяме, че такива коалиции се появават тогава, когато стане напечено в исторически план. В България в момента има силна заплаха от изявленията на Ердоган и отношенията му с ЕС. И бежанският проблем свързан това. Освен това имаме нагнетаване на напрежение вътре. Имаме сриване на част от западните авторитети, на които сме вярвали и надявали. Самият Брюксел не излъчва вече тази увереност, САЩ не е ясно накъде ще поемат. В такива ситуация обществата търсят сигурни варианти. Всичко това може да е подтик към мислене за голяма коалиция, но засега това остава само една възможност. В кръга на шегата, има още един проблем – в такава коалиция Борисов може и да не премиер. А аз не знам дали би се съгласил на такъв вариант.
- Да не пропуснем бежанския проблем и размириците в Харманли. Нинова и Бъчварова се обвиняват взаимно за разпалването на конфликта. Какъв е изходът според вас, какво е възможното решение?
- Такова нагнетяване на напрежение може да се привиди на някого дори като шанс за ГЕРБ. Когато Борисов напусна първия път властта имаше няколко месеца, в които изведнъж избуяха много неща - несигурност, отвличания. Хората се огледаха в създалия се хаос и видяха пак Борисов като сигурна опция. Не е изключено на някого да му е минал през главата такъв сценарий - че симулираният и стимулираният хаос може да помогне отново на „здравите сили" да се върнат на власт. Силно се надявам да не съм прав. Докато обвиненията Бъчварова – Нинова са на втори план. Пак повтарям, надявам се нечий политически инженеринг да не е измислил теорията на контролирания и необходим хаос. Защото от контролиран, лесно би станал безконтролен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
