Бащата е един от най-големите български кинорежисьори. Синът - от най-известните рапъри. Никола Корабов е създал "Тютюн", "Юлия Вревская", "Свобода или смърт" и още петнадесет филма. Александър е автор на хитовете "Там, където ангелите спят", "Горе главата", "Счупен рицар". На шест години Старшията имал ръчно прожекционно киноапаратче и превърнал мазето в семейната русенска къща в киносалон. На същата възраст наследникът ходил на пиано, удрял барабани и пеел.
Никола Корабов се дипломира в специалността кинорежисура и актьорско майсторство в Москва. На 31 години прави първия си филм "Малката". Втория си и може би най-значим - "Тютюн", - година по-късно. И синът завършва кино във Варненския свободен университет. Още не е снимал филм. Смята, че това е работа за възрастни, а той тези дни навърши едва 38. Авторът на киноепопеята "Юрия Вревская" по принцип не дава интервюта. Не съм политик, говоря само за кино. Ако имам нещо да казвам, правя го чрез филмите си, пояснява големият режисьор. И все пак "Стандарт" е вестникът, който през годините се е отнасял към него с особено уважение. Приема поканата ни за разговор с готовност. За нас това е чест.
- Г-н Корабов, имате рядка и странна фамилия. Откъде идвя тя?
Бащата: Русе е моят град, най-европейският в България. Дунавът свързваше Русе повече с Европа, отколкото с околността. Всички русенци знаеха, че могат винаги да отидат до Букурещ, Будапеща, Белград, Чехия и до Виена с кораби. И пътуваха. Т. нар. "Доходно здание" е чист виенски барок. Друга такава сграда в България няма. Първата болница в родния ми град е направена още през 1860 г., Хиршовата железница е от 1864 г. Тя има стойността на Суецкия канал като връзка между Европа и Азия.
- Изпитвате силна носталгия към родното си място, но нека се върнем към фамилията ви?
- Корабови е заможна фамилия. Прадядо ми е имал мощни гемии. Пренасял дървен материал. По устието на Дунава влизал в Черно море и после в Гърция. Оттам е донасял маслини. Дядо ми пък става доброволец в Сръбско-българската война. Тогавашните руски офицери го питали как се казва. Отвърнал Стефан Антонов. Фамилия няма. "Какво е работил твоят баща?", питали. Пренасял дървен материал с гемии, нещо като кораб. Ще се казваш Стефан Антонов Корабов", заключил руснакът.
- Някой още казва ли ви Корабчето?
Бащата: Да, но аз не обичам умалителната форма. Синът: И на мен ми викаха така. Измисляха и други: Яхтов, Платноходков.
- Защо се хванахте с кино?
Бащата: От дете имам огромна слабост към киното. Веднъж човекът, който продаваше пуканки, фъстъци, лимонада, боза и в четирите русенски кина, ми каза:"Ти си интересно дете, много хубаво разказваш. Това е част от дарбата на кинорежисьора. Хайде да направим с теб куклен театър. Казах: "Хубаво, но имам молба. Тежка ти е количката с лимонадата, ще ти помагам, но ми дай свободен вход за филмите през седмицата". Така до 12-годишен гледах всички филми по няколко пъти в четирите салона - "Модерен театър", "Роял", "Св. Георги" и "Одеон". Това беше моето първо кино образование. Подарък от небесата! Знаех наизуст филми, сцени, всичко. И Сашо е възпитан да обича страшно много киното. Исках да продължи по моя път..
Синът: Едно време баща ми ме записваше на магнетофон. Бях цапнат в устата и ставаше добре. Нямах срам от камери и микрофони.
Бащата: Сашо има талант. Знае много за киното, но в един момент осъзнах, че няма диплома. Предложих му да кандидатства във Варненския свободен университет кино. Завърши и сега е добър съвременен киноактьор. Дипломната му работа беше отлична.
- Как попаднахте в престижния московски киноинститут?
- Постъпих във ВИТИЗ през 1948 г. Учех кинорежисура в класа на Боян Дановски и Стефан Сърчаджиев. Голямо нещо е да попаднеш при тези преподаватели! Когато търсеха човек, за да го пратят в Москва да учи кино, ректорът казал:" Вземете този. Не стои на сцената, непрекъснато снима на улицата".
- Сашо, как приемахте баща си като учител?
Синът: Когато сме заедно всичко се пречупва през киното. А аз избрах музиката. За мен това бе важен избор. Исках да бъда различен от фамилиите, в които децата следват известните си бащи. Не съм го правил напук. Музиката си ме хвана още като малък. И си е моето място. Един клип е миникино. Не се чувствам готов за филми. Всеки, като стане малко по-известен, започва с размах да иска да прави филми. Да играе, да пуска собствени парфюми, да шие дрехи. Не се прави така. Човек трябва да се посвети на едно нещо. Да го овладее перфектно. Когато бях студент, настоявах изпитите ми да са публични. Да се вижда как си изкарвам оценките. Защото самите преподаватели ми казваха: "При теб ще е трудно заради баща ти. Лупата ще е по-голяма". Нарочно спорех с тях пред другите съученици, защитавах тезите и те заслужено ми пишеха добри оценки. Дали е кино или музика, трябва да те посети музата. Да се повлияеш. Нататък всичко е абстрактно. Как ще го доведеш до края, е вече Божа работа.
- Г-н Корабов, огорчихте ли се от факта, че синът тръгна да прави кино, за което е учил, а стана рап певец - доста странен занаят ?
- О, не! Аз му се възхищавам. Рапът е поезия, това са стихове. Общественото начало на рапа е грандиозно. То е протестиращо изкуство, това е важно. Сашо се появи в зараждането на рапа. Той се запозна с тази музика в Америка, родното й място. Първата му песен "Горе главата" я включих в последната си работа "Филмова орис".
Синът: В тези филми, той разказва зад кадър какво се е случило по време на снимането на предишните му известни ленти, но не пикантерии. Това е тежък филм. Накрая има кадър, баща ми е в мола. И се появява моя клип. Един вид надежда. Предаваме си щафетата.
- Сашо, славата на баща ви пречеше или помагаше?
Синът: Като съм си вървял по пътя, не съм обръщал внимание. Затова избрах псевдоним, който не съдържа никак фамилията Корабов. За да не кажат после нещо. Ние живеем в страна на щуробаджанащина, която ме отвращава. На много хора бащите им са били големи писатели, художници, а те са средни изпълнения и се бутат за пари, за постове. Никога не съм искал да бъда такъв. Уважавам много творчеството на баща ми и съм повлиян от неговото трудолюбие. Той мисли, че талантът е най-важен, а аз, че трудът. Познавам много талантливи момчета, които са страшно мързеливи и затова не им се получават нещата. Нямат дисциплина. Когато работиш в изкуството, сам си си шеф и сам трябва да си подредиш графика. Виждал съм как баща ми става в шест сутринта, пие бързо кафе и започва да мисли, пише на сценарии, ходи по срещи. Сега работи на компютъра, предполагам, че така поддържа мозъка си. Държи във форма.
- Кое парче на Бати Сашо ви е любимо?
Бащата: "Горе главата" затова г сложих на края на "Филмова орис". А в следващия си филм искам да включа "Клетва за родината".
- Сашо, кой от филмите на баща ви ви е любим?
Синът: На кантар са ми. "Тютюн" ми е фаворит. Учудвам се как диалогът може да е толкова актуален! Особено отношенията между мъжа и жената. Имам един брак зад гърба си, имам доста преживявания и всичко това ми звучи толкова прясно. "Орисия" е страхотен. Актьорската игра, дивите места, в които е заснет... Не мога да кажа кой. В семейството сме преживяли всеки един проект на баща ми. Аз имам само едно участие при него. С едно приятелче ни снима в "Копнежи по белия път".
- Г- Корабов, гледате ли филмите си?
Бащата: Има и такива. Като "Юлия Вревская", правен преди 35 г. по случай 100 г. от Освобождението на България. Тази година ме поканиха на московския фестивал. След толкова години филмът е включен в паралелната програма на феста. И кой ме чака там? Актриса Людмила Савелева, операторът Вадим Юсов. Всички се събрахме
- Сашо, вие пеете за Райна Княгиня, за Ботев. Редно ли е те да бъдат персонажи на рападжийското творчество?
Синът: Пречупвам всичко през родословното ми дърво. Дядо ми по майчина линия е бил царски офицер. Спираха го по улицата хора, с които са били в окопа заедно, истинско братство! Усетих, че това у нас изчезва. По-малките знаят трите имена на Азис, но не знаят трите имена на Васил Левски. Родителите нямат време да разказват историите. Учителите също претупват материала. И в един момент младите хора се обръщат към мен с въпроси, чиито отговори отдавна трябва да знаят. Гласът, като стане известен, носи обществена отговорност. Искам да насочвам погледите като лунна пътека - тъмно е навсякъде, но тя просветва и ти я следваш. Ако феновете ми открият по нещо за себе си в песните ми, супер. Аз пея и за любов, повечето рапъри не могат. Те пеят за курви и други работи, защото не са опознали Жената. Личи си кой е комплексиран, кой е слабак. Смешно е да наричаш жените така.
- Опряхме до парите. Те все не стигат до изкуството. Искат то да си ги спечели само?
Бащата: Тук е голямата спекулация. Българското кино даже най-големият си шедьовър да направи, не може да покрие зрителския успех на големите държави. Винаги киното трябва да бъде субсидирано щедро. Както за децата си даваш пари, така и за децата. Защото то ги възпитава. Стига сте говорили, че от киното може да се спечели!
- Може ли човек да се прехранва от музика?
Синът: Преди не го мислех, но сега казвам да. Много хора ме съветваха: Продавай песните си". Последната година реших да подарявам каквото мога, защото е криза. Има хора обаче, които се появяват и ме питат колко пари ми трябват за следващия клип. Събрали сумата тайно от съпругите си и ми ги дават. Знаят, че ми е трудно, но искат да помогнат. Казват: "Ти си ме докоснал, седял съм там на корабите сам, сомалийски пирати са ме атакували и съм слушал твоите песни. Искам да ти се отблагодаря". И аз гледам да им се отблагодаря по подходящ начин. Не ги взимам просто ей така. Често споменавам Бог в песните си? Вярвам, че Исус е съществувал, но не вярвам в църквата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
