Патриотите ще се включат по-активно в управлението, а реформаторите ще си сменят формата
Доц. Антоний Гълъбов
- Доц. Гълъбов, кое за вас е политическото събитие на 2015 г. и с какво ще бъде запомнена тя?
- В известен смисъл политическо събитие ми е трудно да определя. По-скоро политически процес на изграждане на мнозинства. Имахме преместване на центъра на политическия живот обратно в парламента, който отново стана пространството за взимане на решение. В същото време имахме постигнати рекордни мнозинства в силно фрагментиран парламент с осем формации, които по принцип изграждаха по-скоро предпоставка за неустойчивост на законодателния процес. Големият въпрос е дали става дума за специфичен дизайн, в който формирането на мнозинства е по-лесно в условия на фрагментиран парламент, или става дума за изграждане на съгласие по отношение на някакви общи приоритети. Това е за мен най-важната поука от тази година.
- Какви са изводите относно политическата стабилност и управляващата коалиция в края на годината?
- Тази коалиция функционира през сътресения и вътрешни кризи и ще продължи да работи по този начин. Това е паянтова конструкция, това е гредоред, който се клати по-често, но същевременно е много по-издръжлив при силни трусове. В това отношение, доколкото изглежда, че това беше една от много малко възможните коалиции, сложната й архитектура генерира много повече напрежение, но в същото време успява да удържи някаква стабилност. Явно е, че правителството завършва тази година от мандата си с по-добри шансове за развитие, отколкото я започна. В края на миналата година съществуваше усещането, че това е единственото възможно управление и точно затова трябва да бъде подкрепено. В момента изглежда, че управляващата коалиция постига резултати и че през следващата година, независимо от вътрешните напрежения и непрекъснатото генериране на кризи, ще изглежда по-стабилна и по-способна да завърши мандата си.
- Прекроиха ли се и по какъв начин властовите амбиции на коалиционните партньори в кабинета?
- За съжаление имаме пред себе си процес на нарастване на властови амбиции сред по-малките коалиционни партньори. Имам предвид много ясно стратегията на поведение на АБВ. В същото време Реформаторският блок и Патриотичният фронт като че ли се изправиха пред съществени вътрешни напрежения, които бяха заложени в известен смисъл при формирането на предизборната коалиция. ПФ може би ще направи усилие за по-активно присъствие в управлението и отчасти, за да неутрализира твърде настойчиво заявяваните амбиции от страна на АБВ. От друга страна, дизайнът на Реформаторския блок със сигурност има нужда от промяна. Не е ясно доколко отчетливо партиите в РБ си дават сметка за това. Не е ясно в каква степен са готови реално да преминат към по-високо равнище на взаимодействие между партиите в блока. Със сигурност това ще е една от сериозните теми през следващите месеци. В досегашния си вид РБ не успява да прекрачи нивото на предизборна коалиция и това е източник на сериозно напрежение.
- Защо съдебната реформа се превърна в "ябълка на раздора"?
- Тъй като тя е критично важна в момента. В известен смисъл в нея са фокусирани всички въпроси, свързани с ясното развитие на страната. От една страна, е ясно, че доверието на гражданите и бизнеса в публичните институции е изключително ниско. В тези условия, при този ясно изразен дефицит на справедливост, най-съществени усилия трябва да бъдат положени именно в сферата на прилагането на закона. Гарантирането на равенството на гражданите през закона и прилагането му с неотменимостта на съвременната държава. Това е приоритет, защото от него зависи качеството на европейската интеграция на България. От него пък зависи възможността ни да се позиционираме в една много сложна външна среда, в която се намира България.
- Какво доказаха промените в конституцията?
- Промените в конституцията бяха обяснени зле, изпълнени частично, но в крайна сметка имат отношение в стратегически план. Разделянето на ВСС, възможността за пряк избор на членовете на съвета от магистратски общности - всичко това са неща, които са важни в перспектива и за постепенното подобряване на процедурите, през които се излъчват магистратите и се заемат позиции в съдебната власт. Оказа се, че равнището, на което може да бъде постигнато съгласие, е сравнително ниско спрямо хоризонта на реформите.
- Политическият сезон, а и годината завършва с избора на Екатерина Захариева за правосъден министър. Вот на доверие ли получи правителството?
- Да, за пореден път, тъй като имаме втори министър, който беше избран през тази година след подадена оставка от предишен министър. Имам предвид министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Това по всички класически критерии показва доверие в правителството. То може да разчита на устойчиво парламентарно мнозинство. Оттук нататък много важно е по какъв начин новоизбраният министър ще може да разчита на политическа и парламентарна подкрепа. Ако мандатът на новия министър на правосъдието остане затворен в този нисък хоризонт на реформи, възможностите ще се насочат основно към промените в Закона за съдебната власт, в процесуалните закони.
- Как тълкувате искането на предсрочни избори от ДПС и БСП?
- И двете формации спекулират с предсрочните избори. Никой не иска предсрочни избори, тъй като е ясно, че дълбочината на кризата на недоверие към партиите е толкова голяма, че ако се отиде сега на предсрочни избори, най-вероятно част от партиите няма да успеят да постигнат и сегашния си резултат. Не е вярно това, че има съгласие за предсрочни избори. По-скоро по темата ще се спекулира през следващите месеци много активно. Тъжният извод е в това, че предсрочните избори не биха дали нов тласък и нова легитимност на управлението. Сигурно е, че ще бъде възпроизведена схема с една доминираща политическа партия, която без съмнение е ГЕРБ, и най-вероятно един по-малко пъстър парламент с четири или пет формации, в който парадоксално ще бъде постигано по-трудно съгласие. Предсрочните избори няма да ускорят процеса на реформи. В този смисъл нито имат политически смисъл, нито са цел на която и да е формация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
