Проф. Емил Хорозов, бивш шеф на фонд "Научни изследвания"
- Проф. Хорозов, вече излязоха част от рецензиите на отхвърлените проекти от фонд "Научни изследвания". Какви са Вашите впечатления, основателно ли такова голямо количество проекти са под чертата?
- Прочетох някои от рецензиите на моите колеги. Прави впечатление, че са дисквалифицирани проекти с много висок резултат - 95-96 точки от 100 възможни. Това означава, че са класирани само проекти със 100 точки - нещо много съмнително и доста необосновано. На един от проектите по квантова физика, представен от един от най-силните научни колективи в България, например е отнета точка, защото разходите за командировки били най-голямото перо. Но когато един учен във фундаменталната сфера няма нужда от скъпи консумативи, за него най-необходимото е именно това - да види какво светът е постигнал в неговата област и самият той да покаже постиженията си. Друга точка е отнета, защото не е представено CV на консултантите. Но такова изискване просто няма. Това е измислица. Виждаме как две точки са отнети само за да може да отпадне проектът. На други места, където е даден максимумът точки, се вижда, че рецензентът няма представа какво всъщност рецензира. Друго, което ми направи впечатление, е много честото административно отстраняване на проекти. Най-много пък са елиминираните с аргумента, че финансовият план не съвпада с изискванията на фонда парите да бъдат разпределени в съотношение 70 към 30. Но тези изисквания не са към кандидатите, а към самия фонд, който трябва да направи финансовото разпределение накрая.
- Колко проекти са отхвърлени по този показател?
- Около половината. Аз говорих с много колеги от различни области - биология, химия, физика. Твърди се, че заради това те нямат и рецензии. Само че аз имам подозрения за някои от тях, че са имали рецензии, но после са ги скрили, за да бъдат отстранени по административен път. Това е, което ме притеснява, и тъкмо затова настоявам ние, учените, да влезем и да погледнем как стоят нещата. А отказът да ни допуснат ме кара да мисля, че съм прав.
Аз познавам много фондове в света - всички те имат една дълга верига от служители, които да помагат на хората да си направят проекта правилно. Проектът не е хитро и остроумно написване на някакъв текст. Главната му част е 99 на сто научното съдържание и доказателството, че колективът може да се справи. А останалото е 1 на сто. В него голяма част от учените са не съвсем сръчни, затова и във фондовете има цели отдели, които помагат.
- При нас сръчността доминира над научните качества...
- Да. Друг е въпросът, че грешките на отхвърлените учени често са съчинени. Много от хората са печелили проекти в международен план, отлично знаят как се пише проект. В друга страна, ако около половината проекти са отстранени административно, ще си отиде самият фонд. Не може половината участници в един конкурс да са толкова глупави, че да не разберат изискванията.
- Твърдите, че по Ваше време много се е лобирало за проекти...
- Лобираше министър Игнатов и хората около него. Например Рангел Гюров, който ми беше натрапен като съветник. Министъра рядко го виждах, но според мен той ги пращаше - както Гюров, така и началника си на канцеларията. Но пред мен да се лобира, е съвършено безнадеждно. Управителят по принцип не класира проекти, но сегашният - Христо Петров, се занимаваше с това и със сигурност знам, че той е отстранявал проекти административно.
- Какво е решението на проблема според Вас?
- Според мен трябва да влязат и учени да проверяват. Не защото мисля, че инспекторатът към Министерския съвет не би свършил своята работа. Просто учените могат да видят неща, които инспекторите поради квалификацията си не могат. Например при оценяването на квалификацията на даден колектив рецензентът е написал по-малко точки. Инспекторът не може да направи преценка на качествата на научен колектив, това трябва да го видят учени. Другото, което трябва да се направи, е изцяло нова структура на фонда, като в Европа и света.
- Вече има нов проект за правилник, той не решава ли проблема?
- Той е със същите слабости като предишния. По-добро е само това, че има ограничения за хората, които заемат ръководните длъжности във фонда. Но не са пипнати неща, които в други фондове заемат две трети от правилника. Например за какво може да се харчат пари. В България примерно има перо "Помощ от външни организации", което е неограничено. Може и 50 на сто от парите по проекта да отидат във външна организация, зад която всъщност стои нечий чичо или леля. И тя може да върши нещо съвършено безумно уж като помощна дейност. Парите се получават на ръка и никой не може да им проследи пътя. Можеш да дадеш подкуп с тях например. Това е едното място, което задължително трябва да бъде изчистено. Другото са неща, свързани с етиката. Не само конфликта на интереси, но дори само това да премахнем, пак ще е някакъв успех.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
