- През 2023 г. ще отбележим 100 г. от създаването на Богословския факултет
- Благата вест за идването на човешки потомък, който ще строши главата на змията, ни е дадена веднага след прогонването от Рая, казва доц. д-р Ивайло Найденов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Доц. д-р Ивайло Найденов е водещ преподавател и научен изследовател в областта на Свещеното Писание на Стария Завет. След дипломирането си по специалностите теология и немска филология (1990-1995 г.) в Алма матер, доц. д-р Найденов е член на академичната общност на Богословския факултет от 1996 г. - в началото като хоноруван преподавател, от 2001 г. - редовен асистент, а от 2012 г. след спечелен конкурс е назначен за доцент по библеистика (Стар завет) в Богословски факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира в университетите в Берн (Швейцария) и Йена (Германия). През 2007 г. успешно защитава пред ВАК научната степен "доктор", специалност "Теология", на тема: "Книгата на свети пророк Йона-екзегетико-исагогически аспекти". Гост лектор в университетите в Берн, Йена, Регенсбург и Айхщет.
Той e член на Съюза на учените в България, на Обединението на библеистите "Библейски колегиум", на Комисията за най-новия превод на Библията на български език и на Института "Библия- култура- диалог". Директор на библиотека "Библика" при Богословския факултет. Ръководител и участник в множество международни и национални научни проекти. Автор на книги и съставител на сборници, монографии и статии в специализирани научни издания. Участва с доклади в редица научни конференции и симпозиуми у нас и в чужбина. Доц. д-р Ивайло Найденов преподава старозаветна библеистика и библейски еврейски език както в бакалавърските и магистърските специалности, така и в курсовете за следдипломна квалификация на Богословския факултет. Активно участва в Докторантския център "Св. Климент Охридски" и стартиралото Докторантско училище на Софийския университет. Основен двигател на преподавателската и студентска мобилност във факултета по програма "Еразъм".
Под научно му ръководство успешно са защитили тезите си множество магистри. От 2015 г. доц. д-р Ивайло Найденов е зам.-декан по международна, научноизследователска и проектна дейност на факултета. На 11 юни 2019 г. Общото събрание на Богословския факултет избра доц. д-р Ивайло Найденов за декан на Богословския факултет.
- Доц. Нейденов, предстои един от най-семейните празници у нас - Рождество Христово. Защо народът ни така се е привързал към този празник и го отбелязва особено тържествено, около трапезата, с множество традиции?
- Рождество е най-семейният празник в целия християнски свят. Представите ни са свързани с едно семейство, което се намира в нелеко положение, тръгнало за преброяване по задължение, по заповед на кесаря, в дните, когато трябва да се роди първата им рожба. Пътят е дълъг и труден, подслонът, който намират, е една животинска кошара, гостите са непознатите овчари-номади, пасящи стадата си край Витлеем и мъдреците от Изтока. Всичко е толкова обикновено и същевременно тържествено: една особена звезда осветява небето, ангелски химн се носи от висините, а в яслата проплаква Спасителят на света. Това празнуваме и то е най-осезаемо в семейството, защото е историята на едно Семейство. Трапезата и всички други народни обичаи, свързани с този ден, имат за цел да предадат тази тържественост. Тя е отразена и в народната представа, че в този момент Земята и Небето се срещат. Бог реши да стане един от нас. Посрещаме го!
- Знаем, че раждането на Спасителя е пророкувано от много от старозаветните пророци. Може ли да ни кажете повече за тези пророчества? Кога са казани, при какви обстоятелства?
- Основен момент в Старозаветното откровение е подготовката за идването на Спасителя - Месия. Благата вест за идване на човешки потомък, който ще строши главата на змията, ни е дадена веднага след прогонването от Рая: "и ще всея вражда между тебе (змията) и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата" (Бит. 3:15). Това обещание минава през цялото Откровение. За да не се изкушаваме и по човешки да търсим указания за Спасителя там, където ги няма, Църквата ни е подарила една малка, но много полезна книга - Паримийник. В нея са определени старозаветни четива, които се четат в навечерието на празниците. Такива са и за Рождество Христово, като
проследяват идването на Спасителя по човешка линия:
Избраничеството на Израил, откъдето ще дойде Спасителя: "ЕВиждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израил" (Числ. 24:17);
Избраничеството на Юда: "ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни" (Мих. 5:2).
Избраничество на Йесей: "И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон (жезъл) ще израсне от неговия корен" (Ис.11:1).
Христос идва между нас, човеците: Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. След това Той се яви на земята и живя между людете. (Варух 3:36-38)
Чудното явяване без човешка намеса: "докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби" Дан. 2:34.
Според църковното тълкуване камъкът е Христос, а планината - Света Богородица
Откъсването на камъка, без да го е съборила човешка ръка, е безмъжното зачатие на Светата Дева и раждането на Спасителя.
Младенецът ще принадлежи на целия народ, на цялото човечество, а не на конкретно семейство: " Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира" Ис. (9:6). Изредените четири имена по отношение на Младенеца Го описват като изключителна личност. Той ще обладава извънредна мъдрост (9:7), продължава пророчеството на Исаия. Младенецът ще донесе мир, но ще има и власт. Отново, както и в предходните пророчества, се потвърждава царствеността на очаквания Спасител.
Обещанието от Бит. 3:15 е изпълнено, което ни дава увереност да кажем: "с нас е Бог" (това означава името Емануил), за което свидетелстват думите на св. пророк Исайя: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син и ще Му нарекат името Емануил (Ис.7:14).
- За какво най-много трябва да се молим днес?
- Нормално е всеки да се моли за личните си потребности, които са все повече и все по-непостижими и недостъпни - "насъщния ни хляб".
В ежедневието се молим за сили да преодоляваме именно тези постоянни трудности
Христос се появи сред учениците си и ги поздрави с традиционното "Мир, вам!". Този мир, който Спасителят ни пожела, не е самопонятен и постоянен, нито е някаква наша заслуга, вечна привилегия. Той трябва да се пази, умножава, предава, носим отговорност за него и когато го загубимЕ Трябва да се молим за него!
Да се молим за мир!
- Намираме се в края на годината. Каква бе изминалата 2022 г. за Богословския факултет и каква ще бъде новата 2023?
- Краят на годината е време за равносметка. Ако резултатът е усмивка, значи е била добра, ако ли неЕ Не знам! Ние завършваме годината с усмивка, защото я определяме като успешна: добър прием на студенти в различните образователни степени; поредното успешно приключване на групите СДК "Учител по религия" (40 човека) и регистриране на нова по програма на МОН "Квалификация", разрастване на академичната колегия с нови млади преподаватели и естествено - ремонта на сградата на Факултета, който не е каприз, а необходимост.
А новата 2023 година ще е тържествена за Богословския факултет - 100 години от образуването му. Предвиждаме много инициативи, за които сме изготвили календар и сме го предоставили на Св. Синод за санкция, както и за планиране на общи мероприятия.
В контекста на казаното по-горе, Бог да ни дарува една по-здрава и по-мирна година, а ние да я изпълним със смисъл и съдържание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
