Иванка Иванова, директор на "Правна програма" в "Отворено общество"
- Според проучване на вашия институт, огласено наскоро, всеки трети българин слага знак за равенство между политик и престъпник. Според вас коя е причината за това?
- Ние не сме търсили причините, защото това би изисквало друг метод на изследване. Мога да ви кажа обаче какви са последиците - когато политиците са трайно делегитимирани, не могат да се провеждат никакви обществени политики и никакви обществени проблеми не могат да се решават. Парадоксът е, че хората не харесват политиците, но точно от тях трябва да дойде водачеството за решаване на всеки проблем включително и този с езика на омразата.
Мога да споделя лично мнение относно причините: трайната делегитимация на политическия елит се дължи на това, че гражданите са изключени от управлението. Демокрацията не е процес, в който хората просто гласуват на всеки четири години - тя е процес на постоянно включване и участие в управлението. Това включване се постига, когато политиците дебатират публично теми, които пряко засягат интереса на гражданите и отчитат мнението на всички заинтересовани групи в процеса на формулиране на публични политики (включително и при изготвяне на промени в законодателството). Това у нас не се прави и даже напротив, целенасочено се ескалира напрежение по определени теми само и само да се изплашат хората и да се отвратят от политиката. Това е целенасочено насаждано, за да ги откаже и отчужди от желание за участие във властта.
- Кое в нагласите на българина според проучването е най-обезпокоително за вас?
- Най-обезпокоително е, че езикът на омразата у нас е разпространен в своята най-остра и агресивна форма - почти една трета от хората са чували изказвания в публичното пространство, които според тях могат да доведат до агресия и насилие спрямо представители на малцинства.
Повод за тревога дава и лошият обществен образ на политиците и ниското доверие в институциите - от тях трябва да дойдат решенията на проблема, а такива засега не се виждат.
Повод за тревога е и фактът, че ние всъщност не можем да ограничим броя на малцинствата, които са жертва на езика на омразата у нас. В изследването излязоха много тревожни знаци, че жертви са може би и социални групи, които обикновено никой не приема за "малцинства", като пенсионерите например или бедните хора. Много от тях съобщават, че са били силно обидени от изказвания на политици и журналисти по техен адрес. Дискриминацията срещу възрастни и срещу бедни е също разпространена, а от това да обидиш някого до това, да го третираш като малоценен има само една крачка.
- Става ли по-агресивен езикът на политиците? В каква степен медиите са "отговорни" за начина, по който сънародниците ни интерпретират действителността, и за агресията, на която ставаме свидетели?
- Не мога да кажа в каква степен, но те носят голяма отговорност. Всяка медия трябва да има вътрешен механизъм, чрез който да отличава и да пречи на разпространението на изказвания, които представляват престъпление. Фашизмът, агресивният национализъм и проповядването на етническа и расова омраза у нас са престъпления и те не трябва да бъдат тиражирани от медиите като валидна гледна точка към обществените проблеми. Медиите знаят например, че не трябва да дават възможност на убийците и крадците да обясняват защо са убили или откраднали. Същото трябва да е отношението им и към фашизма, агресивния национализъм и проповядването на етническа, расистка или религиозна омраза. Това са все престъпления.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
