Неделя,

Илияна Йотова: Работим за сигурна и стабилна държава за всички българи

От: Екатерина Николова -
846
Илияна Йотова: Работим за сигурна и стабилна държава за всички българи
A
A
A
  • Притеснително е, че не чух категоричния отговор от Асен Василев дали той е писал текстовете от скандалния закон
  • Липсата на ясен план доведе до грозни сцени с бежанците
  • Българската позиция за Северна Македония няма да се промени
  • Две външни политики за Скопие означава да предаваш крепостта отвътре
  • Един от дефектите на кабинета е недостатъчно публичната политика
  • Няма активни мерки, които дават живот на малкия и среден бизнес
  • На път сме да обезсмислим и понятието червени линии - оказаха се доста променливи като форма и нюанс
  • Нито аз, нито президентът имаме отношение към проекта на Стефан Янев
  • Ако Радев иска партия, ще я поведе лично

Ако имаме Български национален културен институт, за чудесата на България ще разбере цял свят, казва вицепрезидентът Илияна Йотова, патрон на кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България" в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Г-жо Йотова, върнахте се от посещение в Копенхаген, където три часа разговаряхте със сънародниците ни в Дания. Какво ги вълнува?

- В Копенхаген бях поканена да участвам в традиционното най-дълго хоро и да открия VII Фолклорен събор "На мегдана на другата България", който събра участници от 28 танцови състава от цяла Европа - хора професионалисти. В този ден датската столица заживя с България.

Неизменна част от всяко мое и на президента Радев посещение в чужбина е срещата с българската общност. Българите зад граница не са другата България - това е нашето разбиране. Те бяха и част от промяната през 2020 г., защото повярваха, че могат активно да участват в обществения и политическия живот на своята родина. Друг е въпросът дали 2 години по-късно очакванията им са оправдани...

Нашите сънародници живо се интересуват от всичко, свързано с България - перспективите за развитието на страната, обезпокоени са от тревожните сигнали, че ни чакат трудни времена. За тях е важно как България ще изплува от всички кризи. Много исках да им занеса добри новини, но не мисля, че успях. Въпреки всичко им вдъхнах увереност, че сме поели в правилната посока.

- Празнувахте 24 май с българите в Босилеград. С какво държавата може да им помогне?

- Щастлива съм, че след двегодишна пауза заради пандемията, отново можем заедно да честваме празници, паметни дати. Имаме нужда да сме заедно, част от една общност, която събужда помежду ни невероятна енергия. Дава увереност, че заедно можем да постигнем много - и за българите в България, и за сънародниците ни в чужбина.

Българското малцинство е записано в Конституцията на Република Сърбия, която им предоставя много права. За нас най-важно е стимулирането на изучаването на български език. Но все още има нерешени въпроси като например договореното 30% съдържание на български език в учебната програма. Учителите и учениците в гимназията в Босилеград полагат неимоверни усилия да учат и упражняват български език, един ученик ми сподели, че вечер си превежда уроците от сръбски на български. Децата рецитират на прекрасен български език. Не се забравя онова пламъче в очите им, когато им заговориш на български език, те се чувстват част от духовната територия на България и се гордеят със своя произход.

На най-високо ниво срещаме разбиране от сръбската държава, въпросът е то да се превърне в реални резултати. Вярвам, че ще ги постигнем с диалог.

- Адекватна ли е държавната политика към българите зад граница и какво още трябва да се направи, за да се чувстват българските общности част от живота на Родината си?

- Структурирана държавна политика за нашите сънародници на практика няма. Замислям се обаче дали е необходима специализирана политика. Ако имаме добра политика към българите, тя не би трябвало да прави разлика между българите тук и навън. Последните кризи показаха, че немалка част от българите в чужбина обмислят връщане в родината. Но искат да се върнат в страната на правилата.   Президентската институция работи за това, те да знаят, независимо в коя точка на света са, че има едно сигурно и стабилно място, където може да се завърнат. Работим за сигурна и стабилна държава за всички българи.

Българите в чужбина трябва да получат статут, необходимо е институционализиране на представителството на българските общности зад граница, което ще реши редица проблеми, с които се сблъскват в страните, в които живеят. Много наши сънародници споделят за проблеми с намирането на помещения за учебни занятия или културни прояви. Не успяват да постигнат исканията си пред местните власти точно защото нямат статут. Разбира се, на дневен ред е и въпросът с избирателните права на българите в чужбина.

- Вашата голяма амбиция е създаването на Български културен институт. Президентската институция дори разработи варианти за проектозакон. Какво е отношението на управляващата коалиция към този въпрос и ще бъде ли реализирана идеята?

- Само България сред страните членки на ЕС няма такъв институт. Той е много успешен инструмент на меката дипломация, ще бъде от полза и за сънародниците ни зад граница. Ще ни позволи да си върнем изгубените позиции в културната и образователната дипломация, ще рекламира богатото ни културно-историческо наследство, с което да преобърнем негативния образ в чужбина.

Имам разбирането на председателя на културната парламентарна комисия, както и на редица депутати. На този етап не са достатъчни контактите ни с Министерство на културата. Не губя надежда, че заедно един ден ще направим този проект, защото тук няма място за политически и партийни интереси. Тук става въпрос за България на световната сцена, за онази духовна територия, която далеч надхвърля физическата. Ще направя едно сравнение - все едно социалдемократи и християндемократи в Германия да спорят дали е необходим Гьоте институт. Не, те много добре знаят силата на тази дипломация. Важно е да дадем път на такава институция, която непременно трябва да бъде създадена със закон.

- Позицията на България спрямо Северна Македония е една от горещите теми, по които и Вие с президента Румен Радев отправихте критика към премиера Кирил Петков и правителството. Възможно ли е да се стигне до промяна на българската позиция без да са изпълнени условията на страната ни за вдигане на ветото?

- Не е възможно, въпреки натиска отвън и двусмислената на моменти позиция на премиера. Много е опасно, когато във външната политика остава усещането за нещо недоизказано. Създаваме нестабилен образ на България пред нашите партньори. Трябва да се придържаме към националната позиция, приета с огромен консенсус от институциите, както и сред българското общество. Не искам да съм на мястото на власт, която ще се опита да заобиколи тази единодушна позиция.

Очевидно е, че РСМ не изпълнява критериите за членство, при това в най-важния им аспект - защитата на човешките права. Най-силната гаранция за правата на македонските българи е записването им в Конституцията като държавотворен народ.

Струва ми се, че България е принудена да даде старт на преговорите не толкова заради бъдещето на западната ни съседка, а заради геополитически цели. Ние сме сред най-заинтересованите Северна Македония да е член на Европейския съюз, но няма как България да изпада в позиция на изпълняваща страна, а не на изискваща. Загубихме ценно време, за да покажем резервите си към РСМ. Едва в началото на 2021 г. започнахме да говорим за настоящите проблеми, когато президентът постави темата пред Европейския съвет. Недостатъчно е времето, за да разберат европейските ни партньори нашата позиция, но все по-често на срещи с тях виждам одобрението им.

- А необходим ли е нов Консултативен съвет за национална сигурност по темата?

- Президентът преценява дали да има КСНС и по какви теми. Да не девалвираме значението и на този най-висш форум в държавата, както направихме с много други. Взетите на КСНС решения трябва да се изпълняват, а не да остават затворени в една папка, както неведнъж се случваше по време на предишното редовно правителство. На този етап не виждаме нови аргументи и промяна на ситуацията от последния КСНС по темата РСМ. Когато премиерът предложи свикването, не успя да посочи аргументи. Не смятам, че трябва да се свиква КСНС само защото има външен натиск. По-важни са вътрешните, националните аргументи. Отдавна чакаме следващата стъпка от западните ни съседи. Но все по-често сигналите са, че в рамките на френското председателство няма как да има решение за начало на преговорите за еврочленство.

В последните дни отново има тревожни сигнали. Защо е необходим нов КСНС, ако продължаваме да имаме две външни политики според твърденията на външния министър?! Какво да направи КСНС - да бъде арбитър на тези две политики, да попита кой реално води външната политика на България или да направи забележка на премиера, че въпреки дискусията мерки в това отношение не са взети?!

Министър-председателят се опита да прехвърли цялата отговорност на парламента. Задължително е, ако има някаква промяна в българската позиция, декларацията на Народното събрание да бъде актуализирана, да бъде превърната в решение, което е по-солидният акт. С това решение да са въоръжени всички български институции и политици и да защитават българската позиция на всички нива. До този момент няма проект на нов документ. Задавам си и въпроса каква точно е ролята на Министерски съвет, сякаш стои встрани от процеса.

Относно различните сигнали от външнополитическия екип на премиера - по толкова важна за България тема да има две политики, означава да предаваш крепостта отвътре.

- По другата горещата тема - бежанците от Украйна, справи ли се правителството?

- Още на 14 февруари - 10 дни преди началото на конфликта в Украйна, предупредих, че България трябва да бъде готова да поеме евентуална бежанска вълна. Призивът ми беше въз основа на опита, който имам като евродепутат при огромната мигрантска вълна от Сирия.

Да, трудно е, но имахме представа какво предстои и трябваше да сме подготвени. Днес бежанците нямаше да имат претенции, ако знаеха какво да очакват. В началото направихме много, за да изведем от Украйна тези, които търсеха спасение от войната. На следващия етап обаче липсата на ясен план и координация доведе до очакваната ситуация - грозни сцени. С началото на летния сезон хотелиерите не успяха да подготвят хотелите за туристи. А още по-трудно е сега да се преместят бежанците от петзвездни хотели в центрове като този в Елхово. В моята практика няма случай бежанци да се настаняват в хотели. България има достатъчна леглова база, можеха да се създадат и допълнителни центрове - прави се сега, но е късно. Разбирам, че имаше интерес и за хотелиерския бизнес, но и тук липсата на ясни правила доведе до недоволство. Трябва сериозно да помислим за българския туризъм и хората, заети в него - доста пострадаха от пандемията!

Още в началото на граничните пунктове трябваше да има регистър на пристигащите, да бъде събрана цялата необходима информация - какви са намеренията им, планират ли да останат за по-дълго в България, да работят и какво. Тази информация трябваше да се осъвременява всяка седмица. Създаден беше щаб, който да организира и съблюдава процеса, но далеч от обществения поглед остана какво свърши той. Не стана ясно и защо беше отстранен началникът му.

- Как оценявате т.нар. антикризисни мерки на кабинета? Опозицията и повечето анализатори ги определиха като закъснели и проинфлационни?

- Липсва средносрочната перспектива как ще се развива България. Точната преценка дали мерките са адекватни може да се направи, когато стане ясно как те ще бъдат реализирани през актуализацията на бюджета, когато видим финансовите гаранции за тях в следващия редовен бюджет. Споделям съмненията на бизнеса, че няма активни мерки, които дават живот на малкия и среден бизнес.

За да се реализират мерките, се вземат заеми. В тази връзка искам да повдигна въпроса за проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост и оперативните програми. Работата на правителството в тази част за мен е енигма. Нямаме одобрени програма, заложени проекти, което означава, че още една година българските общини и българският бизнес няма да получат свежи пари от европейския бюджет.

- Кабинетът прие План за въвеждане на еврото без да има анализ и дискусия в Народното събрание. Готова ли е България при огромната бедност и галопиращата инфлация да приеме еврото?

- Редица въпроси не са представени пред българското общество - имаме ли уверенията на страните от еврозоната, че са готови за ново разширяване, на кой етап е реформата на еврозоната и на кой етап ще се включи България. Не сме чули достатъчно ръководството на Българската народна банка по темата. Един от дефектите на кабинета е именно недостатъчно публичната политика.

Смятам, че България трябва да бъде част от еврозоната. Ако влезем и в Шенген, тогава ще бъдем пълноправен член на Европейския съюз. Отговорност е на българските институции да преведат българите през този процес, а не отново да подхождаме емоционално и популистко, вместо експертно и прагматично.

- Огромен скандал предизвика подготвеният от финансовото министерство проектозакон, който дава право на кабинета са прави наказателни списъци на хора и фирми, да запорира имущество само по доноси. Опозицията, видни юристи и партиите в управляващата коалиция без "Продължаваме промяната" го определиха като "фашистки". Какво е Вашето мнение?

- Притеснително е, че не чух категоричния отговор от вицепремиера Асен Василев дали той е писал тези текстове. Не знаем каква е идеята на такъв закон, който е чужд на европейската практика. По-скоро е лош превод на чуждо законодателство.

Трябва адекватно да въведем в нашето законодателство целия пакет от директиви, насочен към прането на пари и организираната престъпност. Защо не и България най-сетне да се пребори да бъде седалище на една от европейските агенции - агенцията за борба с прането на пари.

- Какви са отношенията между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2?

- Работни. Доста добре работя с някои министри от кабинета. Министри, които не се интересуват от това колко време ще останат на власт, а имат цели и се стремят да изпълнят обещанията си пред хората. Министър-председателят отговаря за правителството въпреки сложната коалиция. Дали е успешно или не, зависи от него.

- По всеки един важен въпрос някоя от партиите в управляващата коалиция прокарва червени линии. Всяка седмица се говори за предсрочни избори. Стабилна ли е властта и очаквате ли извънредни избори?

- На път сме да обезсмислим и понятието червени линии - оказаха се доста променливи като форма и нюанс. Използват се конюнктурно, когато на една политическа сила вътре в правителството не й е изгодно.

Ако тази коалиция иска да просъществува, партиите трябва да работят за това, което обещаха на хората. Ако дясната партия направи съдебната реформа, няма нужда от червени линии и хората ще прибавят този плюс върху цялата коалиция. Ако се постигне справедлива и адекватна социална политика, пак няма да има нужда от червени линии. Ако се постигне нулева толерантност към корупцията и управлението не генерира съмнения в тази посока, няма да има нужда от червени линии. Ако има ясно разписана управленска програма, няма всеки ден по няколко пъти да се развяват червени линии.

А лозунгът "предсрочни избори" - когато се вдига от управляващите, е, за да се плашат един друг.

- Възможно ли е съставянето на второ правителство в рамките на този парламент и при какви обстоятелства това би могло да се случи?

- Не мисля. Ако се случи, за пореден път политическата класа ще покаже на българските граждани, че за нея е по-изгодно да стои на власт, независимо от това за какво са гласували хората.

- Бившият служебен премиер Стефан Янев обяви партията си "Български възход" и първите реакции бяха, че това е президентската партия. Така ли е и какво бъдеще виждате Вие в проекта?

- Стефан Янев започна своя самостоятелен път като партиен председател. Сега трябва да убеди българските граждани в своите идеи. Желая му успех! Нито аз, нито президентът имаме отношение към тази партия. Работейки вече шест години с президента Радев, зная, че ако иска да прави партия, ще я поведе самият той.

- Патрон сте на кампанията "Чудесата на България", която "Стандарт" провежда вече 12 години. Каква е оценката Ви за политиката на Министерство на културата в опазването и популяризирането на културно-историческото наследство на страната ни?

- За българската култура като че ли се чува само през такива инициативи на сърцати хора, които са готови да платят цената за това да показват България и нейното културно-историческо наследство. Постигат всичко със собствени средства, търсят сами партньори, не срещат достатъчно институционална подкрепа. Върнахме се в началото на разговора - ако имаме Български национален културен институт, за чудесата на България ще разбере цял свят.

Обща е мисията българското културно-историческо наследство да върне своите достойни позиции в световната съкровищница. Затова президентската институция планира международен форум с учени от цял свят, посветили своите търсения на старобългаристиката, на кирилицата, на българския език.


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички