Цените на черното злато се сринаха с още 10% през седмицата, нов удар по рублата
Американски и германски банки заложиха отрицателна лихва за големи депозити
Петър Пешев, Управител и брокер на финансови инструменти в ИП "Бул Тренд Брокеридж" ООД
Изминалата седмицата приключи с нови върхове за борсовите индекси в САЩ, ръстове за европейските и азиатските акции, срив в цената на петрола, рублата и норвежката крона и нови ръстове за щатския долар.
Решението на петролният картел ОПЕК да не намалява производството въпреки растящите резерви и дневния производствен излишък засега повече прилича на самопрострелване в крака. Решението на организацията бе в основната на срива на борсовата цена на петрола. Цената на щатския суров лек петрол поевтиня до $66 за барел, докато сорт брент се търгуваше за малко над $70 за барел. И двата сорта поевтиняват с над 10% за седмицата и с над 30% от началото на годината, което застрашава сериозно икономиките на страните производителки и износителки на петрол. Но пък представлява положителен шок от страна на предлагането за икономиките - вносителки на петрол, каквито са повечето европейски страни, България включително. Не само, че заради евтиния петрол компаниите от непетролния сектор ще имат основание да намалят производствените си цени и да увеличат производството, но и потребителите ще имат повече доходи за потребление на различни от петрола стоки и услуги.
През седмицата руската рубла поевтиня до нов исторически минимум спрямо долара и еврото, като последно се търгуваше до около 49 рубли за долар. Норвежката крона поевтиня до 5-годишен минимум. Тези движения са продукт на срива в цената на петрола.
Акциите на петролните производители в целия свят се сринаха, включително книжата на американските производители на шистов газ и петрол. Именно шистовият газ и петрол са причина за ръста в глобалното предлагане на горива и в излишъка на пазара. Една от целите на ОПЕК е чрез решението да не променя предлагането на петрол от картела, да се свали цената до такива нива така, че производителите на шистов газ и петрол да започнат да произвеждат под себестойност. Това ще накара последните да прекратят производство и чрез намаленото глобално предлагане цената на петрола би трябвало да поскъпне.
Нереформираната руска икономика, която разчита силно на петродоларите, е една от най-засегнатите от срива в цената на долара. Бюджетът на страната за следващата година е разчетен при цена от над 95 щ.д. за барел. Себестойността на немалко производители на петрол е в диапазона 60-70 щ.д. за барел (това най-вече важи за новите находища). Сривът на рублата изправя пред пропаст руските компании, особено производителите на петрол, които в последните години получиха многомилиардно финансиране в долари и евро, за да разширяват и подновяват производствения си капацитет, но сега изпитват трудности да обслужват тези дългове.
Иран, Венецуела и самопровъзгласилата се Ислямска държава също са сред силно засегнатите субекти на петролния пазар.
Ниските лихви в глобален мащаб подсигуряват ръст на цените на финансовите и реалните активи. Лихвите най-вероятно ще останат ниски за дълъг период от време, поне към това ще се стремят централните банки заради факта, че много корпоративни и индивидуални заеми бяха отпуснати и рефинансирани при новите ниски лихвени проценти. Евентуален техен ръст ще доведе до вълна от необслужвани заеми и до нова глобална финансова и икономическа криза.
Лихвите са толкова ниски, че двугодишните германски ценни книжа се търгуват от месеци с отрицателна доходност до падежа, а големи номинални депозити в американски и германски търговски банки се сключват при отрицателна депозитна доходност, т.е. сключвайки договор за депозити, депозантът осъзнато се съгласява да изгуби част от главницата.
Ниските лихви и ниските цени на петрола имат големи шансове да задвижат глобалната икономика на по-бързи обороти, особено страните нетни вносители на петрол, като Китай, Япония, ЕС-членките и редица други.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
