Емигрант е дума, която не харесвам. Тя издава някаква крайна форма на отрицание, която у нас често се свързва с предателство. На фона на тази деформация информационният поток съобщава за българите в чужбина в суховат телеграфен стил, а родните политици не обелват и дума за тях. Човек остава с впечатлението, че тези хора чудодейно са изчезнали от лицето на земята и вече нямат нищо общо с България. Това обаче съвсем не е така. Съществуват около 2,5 млн. българи, които работят зад граница и по-никакъв начин не са престанали да бъдат свързани с родината си. Всъщност българите в чужбина стоят зад една значителна част от родната икономика, а техният принос е съпоставим с този на преките чуждестранни инвестиции у нас. Факт, който незнайно защо продължава да отсъства от всички дебати и анализи. Както знаете, повечето българи в чужбина изпращат редовно пари на своите близки и приятели в България. Официалната статистика сочи, че всяка година по този начин в родната икономика се влива сума, варираща между 700 и 800 млн. евро, което се равнява на около 2% от брутния вътрешен продукт на страната.
Това обаче е доста заблуждаваща цифра, тъй като официалната статистика отразява само тези парични преводи, които надхвърлят 5000 лева. Освен това данните не обхващат парите, които се внасят у нас на ръка, а само тези преводи, осъществени по банков път. Сами се сещате, че българите в чужбина изпращат у нас много повече от официалните 800 млн. евро на година. Според някои наши икономисти реалният принос на сънародниците зад граница възлиза на над 2 млрд. евро годишно, което се равнява на 5-6% от БВП на България. Има и мнения, че добавената стойност, която генерират тези парични трансфери, е по-голяма от тази на основен икономически сектор за страната, какъвто е туризма. За сравнение, преките инвестиции в страната за 2012 година възлизат на 1,478 млрд. евро или на 3,7% от БВП на страната. Защо обаче чуждестранните инвестиции влизат ежедневно в новините за сметка на българите зад граница? Навярно е много по-лесно политическите ни герои да развиват теореми, свързани с чуждестранни вложения, вместо да търсят отговор на въпроса, защо има повече млади българи в чужбина отколкото в собствената им страна. Освен всичко друго масовата емиграция е основната причина за демографската криза в България.
Това че 2,5 млн. българи в трудоспособна възраст живеят, работят и създават деца в чужбина, сякаш убягва на родните експерти. Разбира се, че ще има рекордно ниска раждаемост, когато в страната просто няма кой да отглежда деца. От друга страна, тези които остават да живеят у нас, обикновено отглеждат само по едно дете. Причината за това е същата тази, която кара хората да бягат от страната - неестествено трудният живот у нас. Редовият българин е толкова беден, че мисълта за второ дете по-скоро буди представа за съдия-изпълнител, който чука на вратата, отколкото за щастливо голямо семейство. Официално обаче всичко това не съществува. Икономиката се гради на 300 евро средна заплата, правителството ще връща българи от чужбина чрез емисари, които да обикалят по отделните страни, а демографската криза ще се бори с по-високи майчински и нови детски градини. Сякаш 2,5 млн. емигранти за 25 години е нормално явление. Това че маса народ у нас оцелява единствено благодарение на пари, пратени от чужбина, изглежда също не е проблем.
Признавам, че българите сме царе на нихилизма, но това ми идва в повече.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
