2/3 от абитуриентите искат да се махнат от родните места, всеки пети мечтае за чужбина
Традицията от години повелява да твърдим, че мозъците на България изтичат. Всъщност - изтичат не само те. И не само в чужбина.
Две трети от абитуриентите, които са завършили училище миналата година, са декларирали намерение да сменят населеното място, в което живеят. Всеки пети млад човек пък е посочил, че има намерение да се пресели в чужбина ако не сега, то в близките две-три години. 10% от зрелостниците са заявили, че ще го направят в мига, в който вземат дипломата си за средно образование.
Изследването е правено сред последния випуск завършили абитуриенти, като са анкетирани 2130 млади хора. То се провежда от Икономическия и социален съвет и бе представено вчера от неговия председател Лалко Дулевски и лидера на КНСБ Пламен Димитров. "Това не са нагласи за трайна емиграция - българинът по душа не е емигрант, а гурбетчия", посочи Дулевски. Меракът за гурбет обаче е на път да обезлюди напълно малките населени места, които са най-уязвими откъм напускащи млади хора. Ниските заплати и липсата на работа са основните причини, заради които значителна част от младите заявяват, че искат да емигрират ако не в чужбина, поне в по-големия областен град или столицата. Докато учениците от по-големите градове се насочват навън, за много деца от села и паланки "обетованата земя" носи името София. В същото време в столицата и големите областни градове нагласата за емиграция е далеч по-малка - тук не две трети, а
само 40% от младите хора са посочили, че искат да отпътуват
навън. Естествено това засега са само нагласи, но според Пламен Димитров данните на Националния статистически институт посочват, че от България всяка година емигрират между 50 000 и 70 000 души - тоест стопяваме се с един средно голям областен град. Това означава, че емигрират между 150 и 170 души на ден, подчерта Димитров.
Парадоксът е, че докато малките общини правят планове за привличане на инвестиции по програми за растеж на регионите, изчезват младите хора, които да изпълняват тези програми, посочи Димитров. Строят се пътища, по които няма да има кой да пътува утре, подчертават авторите на изследването.
Основните мотиви младите да имат такова масово желание за напускане на страната са липсата на работа и ниските доходи. Две трети от анкетираните са посочили, че в тяхното населено място липсва каквато и да било работа. 50% все пак конкретизират, че някаква заетост има, но липсва "подходяща и добре платена" работа, която те биха искали да вършат. Твърдението частично разбива мита, лансиран от доста работодатели, че работа има, но не могат да намерят подходящите хора за нея. Младите в цели региони
очевидно учат за потомствени безработни
което ги кара спешно да сменят ако не страната, то поне населеното място.
Едва една четвърт от запитаните зрелостници посочват, че се ориентират към чужбина заради недоброто образование у нас. 14% излизат навън с желание да учат, като сред готовите да напуснат държавата в съкратени срокове най-висок е процентът на отличниците. Децата с висок успех от големите градове, които при това имат родители висшисти, са най-много сред заявилите желание да отидат в чужбина. Според авторите на изследването това е една от основните разлики в нагласите - младежите от големи градове с висок успех заминават с желание да учат, а децата с нисък успех от по-малки селища свързват с чужбина мечтата си за работа.
Страшното е, че всъщност предишните емигрантски вълни пораждат следващата и по този начин вече са се създали цели гурбетчийски династии. 70% от запитаните млади хора са посочили, че имат близки и роднини в чужбина, при които могат да отседнат, докато се адаптират. При това посочилите, че имат близки извън страната, са повече в по-малките населени места, откъдето очевидно липсата на препитание е разселила в чужбина цели фамилии. При това, докато младежите от големите селища изявяват желание да си търсят късмета навън сами, у тези от малките градове и селата все още е силна една по-патриархална нагласа да емигрират заедно с цялата фамилия. Лалко Дулевски от ИСС отчете, че неотдавна се е появила статистика, според която си имаме вече над 200 000 емигрантски бебета, родени някъде навън. Не се знае колко от тях носят български имена и какъв процент утре ще се наричат българи. Факт е обаче, че стратегиите за демографско развитие на страната ни се изпълняват - но някъде другаде.
Ако по-голямата част от анкетираните млади действително изпълнят плановете си, градовете призраци, които ежегодно заличаваме на картата, вероятно скоро ще станат много повече. Утехата е в това, че в нагласите за емиграция въпреки всичко не присъства негативно отношение към родината. Едва 3% от запитаните зрелостници са заявили, че твърдо не желаят да живеят у нас, докато 97% биха се върнали, ако проблемите с липсата на работа и ниските доходи се разрешат. Вероятно обаче това няма да стане, докато политиците ни продължават да рекламират България като оазис от евтина работна ръка, която чуждите инвеститори могат да наемат на половин цена.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
