Мечтая "Филип Кутев" и "Балканска младост" отново да рекламират България на Айфеловата кула, казва авторът на книгата "По света и у дома"
"По света и у дома". Спомени от един живот в туризма на Гълъб Черпоков ("Изток Запад") е книгата, в която авторът разказва за бизнеса от различни гледни точки. Автобиографичните факти по любопитен начин се преплитат със събитията от две политически епохи и два века, през които българският туризъм търси своето място под слънцето. Четивото ще провокира вълнения не само сред хората от бранша, но и сред широк кръг читатели с интереси в историята, философията, пътешествията.
- Господин Черпоков, как се роди идеята за "По света и у дома"? Лесно ли написахте книгата?
- Дълго време дъщерите ми настояваха да разкажа за себе си, за моя път, за моето време. Писането на мемоари е сложна и отговорна работа. Но осъзнах и че няма кой друг да я свърши. Почувствах се задължен да оставя нещо за внуците, близките, колегите, приятелите. Да знаят откъде съм тръгнал, къде съм прекарал детство, ученичеството, младежките и зрели години...
- До колко енергията на Черпоковия род от китното родопско село Орехово предопределя пътя ви?
- Родното Орехово като природа и климат винаги е привличало туристи. От царско време съм виждал и слушал за летовници, посещаващи близката хижа "Персенк", открита от цар Борис III през 1936 г. Израснах около природните забележителности: Скакалото, Костен камък, Кабата с Цирикова черква, Чудите мостове (Ер кюприя), върховете Голям и Малък Персенк, Комините, Червен (Пилафя), Челевещата пещера и Дуплево. Природата и любознателният дух на Черпоковия род сигурно са изиграли огромна роля в живота ми.
- Вие сте доста познато лице в туристическата гилдия. Какви са настоящето и бъдещето на бранша, чието минало така подробно анализирате в мемоарите си?
- 48 години от моя съзнателен и активен живот преминаха в сферата на международния стопански туризъм. 24 години бяха в условията на централизирана планова икономика и 24 години - в свободна пазарна икономика. Развитието на туризма в България преминаваше през различни периоди на интензивност, но винаги бележеше положителен ръст. Успоредно с нарастването на базата, подобряването на обслужването, ефективността на рекламата се увеличаваха и туристите и валутните приходи от тях. В нашите курорти идваха туристи от десетки страни въпреки променящите се икономически и политически условия. Ситуацията и атмосферата, разбира се, бяха определящи при избора на ваканция в България. Но резултатите обикновено излизаха в наша полза. Затова
вярвам, че браншът ще се развива още по-мощно
и популярността на страната ни ще расте.
Но все пак да не забравяме, че на основните пазари - Германия, Великобритания, Дания, Швеция, Холандия и Унгария - има известни колебания. Туристите намаляха и в Румъния, дори в Гърция. Така че на Балканите трябва да се замислим.
- Какво липсва днес на бизнеса, какво е наследството му?
- На гилдията й липсва единство. В същото време обаче броят на браншовите организации е твърде голям. В повечето държави с развит туризъм има най-много три - асоциация на хотелиерите и прилежащите към тях ресторанти, на ресторантите и кафетериите и на туроператорите и агенциите. Членуването е задължително. На всяка от трите организации държавата прехвърля правата си по контрола на качеството на услугите, уреждането на неизбежните спорове, защитата на членовете. Рано или късно колегите ще осъзнаят, че разпокъсаното съсловие действа по-бавно и по-малко резултатно. На някои бизнесмени в бранша им липсва достатъчна инициативност - сякаш не вярват в собствените сили и възможности. Те изцяло прехвърлят отговорността за популяризирането на курортите ни на държавата. Обединението в акционерни дружества е добро решение. Вече натрупалите опит фирми могат успешно да регистрират представителства в страните, където "работят" морски, планински и културно-познавателни програми за България. Така ще бъде
услуга за услуга, турист за турист
- Има ли решение за временната заетост?
- Най-сигурното средство е да се удължи летният сезон - никак не е лесно, но може да се започне. Ако комплексите създадат фирми на пазарите, те ще могат да поемат риска и да чартират самолети от май до октомври. Така нашите оферти ще бъдат на тезгяха не само през юли и август - както се получава често сега.
Собствениците на хотели биха могли да създадат трудови фирми и да обменят кадри със зимните курорти в Австрия, Германия, Франция, Италия, Швейцария и с круизните кораби през цялата година. Така ще задържат най-добрите си служители, а път те ще натрупат още полезна практика.
- Чакаме ли повече търсачи на силни европейски усещания от Азия?
- Китайските туристи чакат за българска виза минимум 15 дни, а за Франция я получават за 24 часа. Чехия и Китай са направили социологическо проучване за нагласите и аргументите на китайските граждани за воаяж в Прага. На първо място бил поставен шопингът на дрехи, на второ - шопингът на бижутерия, на трето - харченето на пари за кристал и стъкло. "Златна Прага" е останала вън от топ 3.
- Какво куца още на рекламата?
- Министерството на културата трябва да настоява произведените с бюджетни средства игрални филми и тв сериали да включват кадри от красивите ни курорти, от фантастичната ни природа и феноменалното ни културно-историческото наследство.
- Какви са предимствата на българския туристически бизнес?
- Бог ни е дал най-голямото предимство - четирите годишни времена. Притежаваме културни, исторически и археологически паметници, за които всеки ни завижда - който знае за тях, разбира се.
Фолклорът и националната ни кухня са изключително почитани
по света. Но не помня откога не са провеждани кулинарните седмици в ресторанта на Айфеловата кула. Някога там дегустираха блюда и вина, аплодираха ансамблите "Филип Кутев" и "Балканска младост". Бюджетът на подобен проект ще бъде възвърнат десеторно.
- Има ли нещо, което не успяхте да кажете в томчето?
- Иска ми се говоря още за разработването на японския, китайския, сингапурския и южноамериканския пазар. Ако е дал Бог, ще споделя и това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
