Фундаментална наука не се прави в гаражи

Фундаментална наука не се прави в гаражи | StandartNews.com

София. Проф. Николай Николов, математик, член на Изпълнителния съвет на фонд "Научни изследвания"

- Проф. Николов, защо избрахте на тази сесия фонд "Научни изследвания" да финансира само фундаментални изследвания, а не и приложни?
- Фундаменталните научни изследвания са много слабо финансирани у нас, затова фонд "Научни изследвания избра да финансира основно тях в тази сесия. Приложните изследвания изискват повече средства, а бюджетът, с който разполагаме за тази сесия, не е много голям. Освен това приложните изследвания имат и други форми за финансиране - например чрез иновационния фонд, бизнесът също може да отпусне пари за тях. Докато фундаменталните изследвания са сираче.
- Защо отнехте възможността и фирми да кандидатстват за пари от фонда?
- Едната причина е натрупаният негативизъм в научната общност по повод предишната сесия на фонда. Общността има голямо основание за това.

Разбира се, не искам да кажа, че няма читави организации извън университетите и БАН, които могат да правят изследвания, но не са толкова много. Другата причина е свързана с условията за безвъзмездна финансова помощ. Приложните изследвания предполагат печалба, което трудно се съгласува с режима за безвъзмездната помощ. Не искаме да се повтаря скандалната сесия от 2012 година. А твърденията на някои хора в медиите, че фундаментални изследвания могат да се развиват в гаражи и килийни училища са, меко казано, несериозни. Ще се изненадам, ако наистина има фирми, които развиват фундаментални научни изследвания, защото това са изследвания без пряко приложение в практиката, поне на първоначалния етап. Едва ли в България има фирми, които могат да си позволят да инвестират средства в това. А ако могат, значи са достатъчно големи и нямат нужда от малкото пари, които раздава фондът.

Нещата в момента са чисти и да се надяваме, че сесията ще бъде проведена успешно и ще има много по-малко критики, отколкото към предишната. Най-важното е временните научно-експертни комисии да успеят да изберат добри рецензенти. Ние все още работим с предложения за членове на тези комисии основно от институциите. Стараем се да подберем най-добрите от тях и същевременно да има разнообразие. Но в голяма степен сме ограничени от факта, че учени, които ще участват в конкурса, нямат право да бъдат членове на комисиите. И всъщност се оказва, че е много трудно да намериш достатъчно качествени хора за тях.

- Предишния път имаше секретарка и театрална разпоредителка от администрацията на фонда, които бяха отхвърлили над половината проекти още на първия етап. Как ще бъде избегнато това?
- Този път подобно нещо няма да има, защото на практика няма да има пряка намеса на администрацията. Хората, които ще селектират проектите за допустимост, ще бъдат самите временни научно-експертни комисии. А и секретарите им сега са по-добре подготвени, отколкото предишните.
- Ще има ли проследяване на резултатите от изследванията, за които сте дали пари?
- Това е залегнало в правилата. Проектите са разделени на два етапа и за всеки от тях се представя отчет. Имайте предвид, че при фундаменталните научни изследвания понякога залагаш едно, а се получава друго. Така че, ако това е истинско фундаментално изследване, там едва ли може да се търси конкретен резултат с бързо практическо приложение. Някой ще каже "Вие тогава наливате пари напразно". Не е така. Всъщност именно фундаменталните научни изследвания са в основата на човешкото познание.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай