Фотографът на големите

Атанас Карастоянов е снимал Левски и Караджата

Фотографът на големите | StandartNews.com
  • Атанас Карастоянов е снимал Левски и Караджата

Не е възможно да не сте виждали негови снимки. Те са в учебниците по история, в научните публикации и дори в документалните филми. Той обаче не е обикновен фотограф. Фотографирал е големите наши революционери - Васил Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ангел Кънчев, Ильо войвода и др. Умира през 1880 г. И тази история е от преди сто и четиредесет години. Анастас Николов Карастоянов е известен български щампар и фотограф. За него знаем, че е роден е в Самоков през 1822 г. Учи глиптика при Д. Антикаря и печатарство при Я. Прайнин от Баден-Баден, живеещ в Самоков. Работи в печатницата на баща си Никола Карастоянов и му помага при рязането на гравюри.

 

  • Ателието му се превръща в средище и дом за българските емигранти в сръбската столица

Анастас Карастоянов е изтъкнат представител на Самоковската художествена школа, печатар и фотограф. Основател на първата българска печатница в Самоков. Начални познания по рязане на метални печати и гравиране на скъпоценни камъни получава при самоковеца Димитър Антикаров. Придобитите умения му помагат по-късно в рязането на гравюри, така необходими в печатницата на баща му. Анастас Карастоянов има изключителната възможност да черпи знания от опита на самоковските зографи в период, когато гравьорската школа в родния му град бележи своя разцвет. 

Първите му работи  ("Св. цар Константин и Св. царица Елена", "Св. Козма и Св. Дамян") са повлияни от гръцките светогорски щампи.

Новите елементи, които прибавя, не засягат композицията, а се отнасят до интерпретацията на образите, облеклата и другите елементи на изображението. Рисунъчните и гравьорски умения на Карастоянов особено ярко се проявяват в по-късните му гравюри на дърво - "Възнесение Христово" и "Св. Богородица Сладкоцелувателна". Освен щампите той изработва заглавки, концовки, начални букви и илюстрации към текста на издаваните книги.

 С неговото име са свързани едни от най-изящно отпечатаните книги на Карастояновата печатница - "Чудеса Пресвятия Богородици" (1851), "Страдание Светаго славнаго великомученика Христова Димитрия" (1852), "Служба с житием и страданием Светаго великомученика Георгиа Новаго" (1855). През 1848 г. Карастоянов съставя "Ирмения или книга откритие художеств, собрана от различних книг и от изкусних майсторов", която може да се смята за първото ръководство по графични техники у нас. От неговата ръка е останала още една ерминия, която съдържа рецепти и упътвания за зографисване. Ръкописът се съхранява в сбирката от славянски ръкописи на Центъра за славяно-византийски проучвания "Акад. Иван Дуйчев" към СУ "Св. Климент Охридски", пише gtrees.net. 

През 1862 г. Анастас Карастоянов заминава за Белград, за да закупи букви за семейната печатница. Попада в града по време на размириците срещу турския гарнизон, разположен в Белградската крепост. Закупеното имущество е унищожено и 

  • Карастоянов е принуден да остане в Сърбия

Животът му се променя след срещата му  с Анастас Йованович, българин по произход, управител на княжеския дворец, художник и фотограф по призвание. Ан. Карастоянов (известен в Сърбия като А. Н. Стоянович) започва да се занимава  с фотография от 1863 г. и става придворен фотограф на княз Михаил Обренович. Ателието му се превръща в средище и дом за българските емигранти в сръбската столица, а самият той често посещава хотел "Спрска круна", известен като Щаба на Раковски. 

Българските революционери живеят в дома му и там се срещат с пратеници на чети от различни краища на България, монахът Мертирий под прикритието на расото обикаля България и извършва революционна и разузнаваческа дейност. Около 200 български момчета са обучавани на военно дело от сръбски офицери до разпускането на легията на Раковски и изгонването на българските революционери от Белград поради обрат в политиката на сръбското правителство. Княз Михайло Обренович е убит и на Анастас Карастоянов е отнета титлата придворен фотограф. Изключителна ценност от този период представляват неговите 

  • панорамни снимки на сръбската столица от това време

Благодарение на фотографската му работа до нас достигат портретите на най-изявените борци за национално освобождение - Панайот Хитов, Стефан Караджа, Васил Левски, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Видул Странски и др. Ан. Карастоянов прави и много портрети на цивилни лица, градски изгледи и интериорни фотографии, повечето от които днес се съхраняват в Сърбия. Между тях се отличават достигналите до нас снимки на членовете на неговото семейството, на участниците в Легията на Г. С. Раковски и групови портрети на български ученици и младежи. 

  • Негова е една от първите репортажни фотографии на сръбски артилеристи

сред които е и синът му Иван Карастоянов, правена след приключването на Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877/1878) Карастоянов изявява желание да работи като военен фотограф, но получава отказ от руското командване. 

Той прави всичко възможно синовете му да получат европейско образование. Иван специализира фотография във Виена, Париж и Лондон, после минава военно обучение в Белградската артилерийска школа, дори участва като доброволец в Руско-турската война. Димитър също специализира в Париж и Лондон. Фамилията Карастоянови се превръща в емблема на българското фотографско изкуство в Третото българско царство, пише списание "Свет".

През 1872 г. синът на Анастас - Иван, се завръща в Самоков с идеята да създаде фотографски кръжок и пуска обява в цариградския вестник "Право". Такова обучение действително е проведено и двама от обучените младежи започват работа като фотографи в Самоков. 

  • Синовете на Карастоянов често се връщат в родния град, снимат града и хората

След приключване на военните действия се установява в София и отваря едно от първите фотографски ателиета в Княжество България. Анастас Карастоянов умира през 1880 г.

През 2017 г. община Самоков приема статута и учредява Национална награда за фотографско изкуство "Анастас Карастоянов". Целта е да се отдаде признание на самоковеца Анастас Карастоянов и рода Карастоянови - пионери на българската фотография, както и да се подчертае голямата роля на Самоков за развитието на фотографията в страната ни.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай