Един Славейков в девет парламента

Само по линия на именития юрист, депутат и министър легендарната фамилия има наследници

Един Славейков в девет парламента | StandartNews.com
  • Христо остава в сянката на баща си и по-малкия си брат, жени се напук на майка си за вдовица със син
  • Само по линия на именития юрист, депутат и министър легендарната фамилия има наследници

На 30 ноември 2022 г. се навършиха 160 г. от рождението на Христо Славейков - петото от децата на големия български поет, публицист, фолклорист и политик Петко Славейков. Появил се на бял свят в Трявна, Христо Славейков отдава живота си на юридическата професия, политиката и обществената дейност. Ставал 9 пъти депутат и веднъж министър, Христо обаче остава в сянката на именития си баща Петко и надарения от музите брат Пенчо.

Христо Петков Славейков е погребан в Кюстендил, а от брака му са единствените наследници на рода Славейкови, разказва пред БТА експертът в Регионалния исторически музей в Кюстендил доц. д-р Ангел Джонев.

"Има видни кюстендилци с международно значение и авторитет, който надхвърля държавните граници, но има и кюстендилци, които не са родени в града, но поради стечение на обстоятелствата, се превръщат в местни жители. След Освобождението, когато Кюстендил е окръжен и околийски център, в града пристигат много специалисти в различни области, не само от тогавашните граници на държавата, а дори от чужбина, които живеят и се реализират в Кюстендил", връща историята Джонев.

Като най-значим административен център в периода от 1880-1912 година в Югозапада, Кюстендил се развива

благодарение на значими фигури

някои от които е реализират в обществено-политическия живот. Забележителното е, че част от хората, които идват да живеят и работят в Кюстендил, пристигат като специалисти, но в последствие стават народни представители, окръжни управители, кметове на града.

Христо Славейков, на когото историята обръща по-малко внимание, отколкото на Петко и Пенчо Славейкови, също е знакова фигура в обществено-политическия живот. "По отношение на паметта в историята, имаме един период, в който тя е изличена. В него съвсем други хора са представяни като герои и Христо Славейков не е сред тях. Във времето след началото на промените, тези години по никакъв начин не бяха "наваксани", така че подобни фигури да получат заслужено признание", продължава историкът.

Христо Славейков остава в сянката на фамилията творци, общественици и политици, въпреки че той не е само известен специалист и юрист, той е общественик, политик, окръжен и общински съветник, депутат в девет народни събрания в следосвобожденска България, председател на Народното събрание и министър на правосъдието.

Христо Славейков е роден в Трявна на 30 ноември 1862 година, в многолюдното семейство на Петко Рачов Славейков. През 80-те години на ХтХ в. за кратко се докосва до Кюстендил, където работи в Окръжния съд, но след това завършва право във Франция и се отдава на юридическия занаят. След 1890 година той се установява в Кюстендил като

председател на Окръжния съд

и остава в града до смъртта си. Жени се за вдовицата на бившия председател на Окръжния съд в града и с това вбесява родителите си, които са с консервативни нрави. "Това обаче е историческият шанс във фамилия Славейкови, защото само по негова линия те имат наследници, въпреки че семейството е многолюдно. Днес само по негова линия има продължители на рода. Част от тях са в Кюстендил, друга - в столицата, трети - по света", разказа Ангел Джонев.

За яда на родителите по-късно свидетелства семейната приятелка Екатерина Каравелова. Жената на Христо Славейков Милана е описвана от съгражданите си като красива, горда, с интелект.

"Непреклонна бе Ирина", пише Екатерина Каравелова за майката Ирина Славейкова. "Дошло до ушите й, че Христо, на служба в Кюстендил, щял да се жени за една вдовица със син. Без много приказки тя се стегна и замина за там, за да изрече своето "вето". Той не я послуша. Ожени се за избраницата си, създаде дом.

Милана му беше много добра другарка

Увеличи имотното му състояние, като умееше да ограничава широката разпиляност на Христо, който в много отношения най-много приличаше на баща си. Баба Славейковица остана до края на живота си непоколебима, непримирима", споделя още Каравелова.

Христо и Милана имат шест деца: Вера, Пена, Надежда, Петко, Стоян и Люба. Установявайки се в Кюстендил, Христо Славейков първо работи в Окръжния съд, впоследствие се посвещава на адвокатската професия, която упражнява до края на живота си, съвместявайки адвокатската си практика с политическата си дейност. Той е и журналист - издава в Кюстендил вестници на Демократическата партия (в. "Знаме" и в. "Борба"), с която е свързан потомствено. Баща му е съосновател на Демократическата партия заедно с Петко Каравелов, в тази дейност по-късно участва и брат му Иван Славейков.

В Кюстендил Христо Славейков оглавява Демократическата партия, а през 1896 година е избран за народен представител в 9-то НС. По-късно представлява Кюстендил в 11-то, 14-то и в няколко следващи народни събрания.

Христо Славейков се занимава и с литература и също пише, но не е известен с тази си дейност. Установявайки се в Кюстендил той

живее в кокетна двуетажна къща

на сегашната улица "Ал. Стамболийски", която все още съществува. Развива и един чифлик в махалата "Кошарите" на село Жабокрът, днешното село Ябълково. Там създава ябълкова градина по европейски образец, като специално довежда агроном. "Сградите още стоят и са собственост на фамилията Славейкови", разказва историкът Ангел Джонев. Допълва, че в този чифлик е посещаван и от брат си Пенчо Славейков, който пише няколко стихотворения там. Един от примерите за това е произведението "Катунари".

"Славейков е бил широко скроен човек, занимавал се и с лов, откъдето също е черпел обществено влияние. Ангажирал се е с множество проекти в Кюстендил, особено когато е бил във властта, представлявайки Демократичната партия. Има заслуга за изграждането на емблематичния "Железен мост" в града, което е описано в протоколите на обществения съвет. Той е и

един от меценатите на Владимир Димитров - Майстора

През 1903 година група адвокати и общественици изпращат тогавашния писар от съда в Кюстендил да учи в Рисувателното училище в столицата. Защитник е и на обществени каузи. Пример за това е подкрепата, която заедно с други адвокати оказва на писателя Стоян Михайловски, когато Княз Фердинанд му завежда дело за обида на Особата.

В 14-то НС Славейков е избран и за негов председател, през 1908-1910 г. Това съвпада с обявяването на Независимостта на България в Търново. Като председател на парламента, когато Княз Фердинанд прочита манифеста, Славейков е част от групата в църквата "Св. Четиридесет мъченици" и от името на народа предлага на негово височество да поеме титлата цар на България, което след това прави и премиерът Александър Малинов.

През септември 1910 г. Христо Славейков е избран за министър на правосъдието. Остава на поста до края на правителството на демократите през март 1911 г. Докато работи в София, той не прекъсва връзката си с Кюстендил. Остава да живее в града, откъдето след това няколко мандата е избиран отново за народен представител, разказа още доц. д-р Джонев.

По време на Първата световна война 1915-1918 г., когато в Кюстендил е настанена главната квартира на действащата армия, а градът е военната столица на България, местната власт реквизира за квартира и къщата на Славейков, където е настанен главнокомандващият на българската армия - ген.-майор Никола Жеков.

Жеков остава в жилището на Славейков

от 14 октомври 1915 г. до 29 юли 1917 година. Много пъти е упрекван от тогавашната власт на либералите - на Васил Радославов и тогавашния монарх Фердинанд, в заговори срещу правителството, което става една от причините да бъде изградена вила в местността "Хисарлъка" над града, за да бъде настанен там ген. Жеков, въпреки че връзката между Славейков и Жеков продължава и след това.

Като народен представител в 17-то НС Христо Славейков участва във всички събития в Кюстендил, посреща делегации, сред които последният крал на Бавария - Лудвиг Трети, Сакскобургготския херцог Карл Едуард. Знаково е посещението на 18 май 1918 г. на последния австро-унгарски император Карл Първи.

Обществената кариера на Христо Славейков продължава до смъртта му през ноември 1935 година. Той умира в Кюстендил, погребан е в кюстендилските гробища и остава навеки в града, с който е свързан в продължение на 40-50 години.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай