Хасковлията заряза IT кариера в Париж, 2 г. ще върти педалите до Токио
С любимата му Нат се срещат през 3-4 месеца в различна точка на планетата
Какви чувства те обземат, когато празнуваш 29-ия си рожден ден на велосипед, пътувайки около света? Какви мислите ти се въртят в главата, посрещайки Новата година, пак на две колела, в съвсем непозната държава? "Чувството е на свобода, а усещането - за необятност", казва Еди Жамел Китар. Той е от поколението, за което казваме "граждани на света". За тях сякаш всичко е на длан. Говорят по няколко езика и лесно се адаптират. Хасковлията от арменско-тунизийски произход живее в сърцето на Франция - Париж от години, а в момента буквално е жител на света.
Вече 5 месеца Еди е на околосветска обиколка с велосипеда си. Походът му обаче е не просто с начало и край, не само гъдел от предизвикателството да минеш по земното кълбо, изпитвайки и доказвайки себе си. Еди иска да опознае хората, да срещне колкото се може повече култури, да се докосне до духа на различното, да се потопи в света на другите, да стигне до същината на техния живот. Младият мъж смята, че всичко това ще го обогати. Затова и избира пътуване с колело, защото с велосипеда можеш да достигнеш до такива места, които няма как да видиш нито със самолет, нито с автомобил. Пътуването за него не е самоцел, няма крайна точка, но все пак се надява да стигне до Токио. Категоричен е обаче, че ако в един момент този начин на живот му омръзне, ще се върне в Париж.
Еди завършва във Франция математика и информатика, той е реализиран млад мъж. Работи във френска IT компания, доволен е и от доходите и живота си. Разказва, че допреди няколко години е като повечето си връстници -твърде комерсилен, удовлетворен и зает да мисли как да се развива в кариерата. До момента, в който взима първата си заплата и
осъществява своя мечта от 8-годишен
- да има хубаво колело. В детството си получава велосипед BMX, но колелото се чупи бързо и още тогава Еди си обещава, че когато порасне и започне да вади пари, първо ще си купи нов и качествен велосипед. Прави го, но две седмици по-късно то е откраднато, затова още същия ден си купува ново.
Това е и началото на неговата страст към пътуването на две колела. Всеки ден прави преходи, първо в Париж, после в Прованс и постепенно увеличава километрите на походите. Първият му по-дълъг път е от френската столица до Лондон, който изминава за 5 дни през 2012 г. 0Казва, че в Европа има много велоалеи и да се кара по тях е удоволствие. След упоритите преходи достига и до 250 изминати километри дневно. Идва момента и за обиколката на Франция на следващата година, при която прекосява 2600 км за две седмици. Той обаче бързо излиза от регламентираните велопътища. Планирано пътуване никога не е отменял досега, дори и когато времето е лошо. Докато кара, не си запълва времето със слушане на музика например. Предпочита да чува звуците на природата, да се отдава на мислите си. Обича да среща по пътя си други колоездачи и да си говори с тях докато заедно карат.
Първо обиколките му са за отмора, за забавление, но после осъзнава свободата. "Разбрах, че до този момент всичко беше по ноти, но нотите на някой друг. Пътуването с велосипеда ми откри света и аз почувствах вътре в себе си, че искам промяна. Промених се. Разбрах, че пътят е смисъл във всеки аспект и всичко, постигнато до този момент ми се стори нищожно", споделя Еди. Затова в следващите 2 години започва да осмисля и обмисля плана си - да направи околосветска обиколка с колело. Толкова трае и подготовката му. Събира пари за специалното колело, с което ще обиколи Земята - немско, стоманено, тежко, конструирано за път на дълги разстояния.
Отделя и бюджета на пътуването - Е15 000 евро
Но най-важната част от подготовката е внимателното проучване на маршрута. Нелека нека задача се оказва и набавянето на визи. Освен това, внимателно планира преминаването си през различните държави така, че да се отзове на даденото място в момент на най-благоприятните метеорологични условия там.
Когато решава да тръгне, не намира подкрепа от шефа си за дългата отпуска, която иска, казват му да напусне. Находчивият българин обаче проучва внимателно френското трудово законодателство и намира вратичка за регламентираното си 2-годишно отсъствие от работа. Така на 31 август 2015 г. Еди потегля за околосветското си пътешествие. Багажът му е побран в 4 чанти с общо тегло от 45 кг. Храната му е високоенергийна, като за из път избира шоколадите и ядките, водата. Няма компас, ориентира се по слънцето. Най-ценното в багажа му са са неопреновата екипировка, фотоапарата и компютъра. Всяко тръгване планира да е в понеделник - за него първият ден на седмицата е символ на началото. Всяка точка от маршрута си възприема като пътуване към нов свят, като нова мечта.
Тръгвайки от Париж, Еди има и идея - по време на похода да води дневник. Пътеписите му да са придружени и със снимки. Затова създава свой блог в Интернет, който да попълва, когато се натъкне на wi-fi. Новата му мечта е един ден да има готова схема, по която
да създаде свой бизнес за околосветски велотуризъм
Изминавайки пътя сам, той ще е абсолютно наясно с всичко. Не съм комерсиален, агенцията за околосветските велопоходи искам да я създам, защото разбрах, че колкото и да си обичам работата на IT специалист, тя не е най-важното в живота ми. Откакто се преобразих, работата за мен е просто комерсиално занимание. Животът е пътуване!", разкрива Еди.
"Тя е нежността на живота ми", казва пък младият хасковлия за приятелката си Нат, французойка с която са заедно от 2 г. За да не се наруши баланса в личния му живот, той планира и срещите си с Нат като част от своето околосветско пътешествие. На 3-4 месеца те ще се виждат на място в света, на което е Еди. Първата им среща е в България, през ноември. Еди достига до родината по една от най-известните и най-дългите велоалеи не само на Стария континент, но и в света - "Велоалея № 6". Тя го води от френското крайбрежие, през държавите по реките Рейн и Дунав. Преминавайки през различните страни, първото нещо, което Еди опитва да научи, е поздрава за "добър ден", защото е разбрал, че в Европа обичат вежливите. В Унгария му е било най-трудно да запомни завъртяното изречение, но се справил. Еди казва, че никога не е изпитвал страх по пътя си и смята, че това е заради настройката му, че хората са добри по презумпция. Един от най-неприятните моменти е преживял
в Сърбия, където го гонили глутница кучета
Докато изчаква Нат да пристигне за срещата им в България, той прави пътешествие из родината по възрожденските градчета, в които не е бил никога - Карлово, Копривщица, Калофер, Сопот. Посещава и манастирите по пътя си - естествено, пак на колело. От родното Хасково пътят на Еди продължава към Турция. Там посреща и 29-ия си рожден ден - на 24 ноември 2015 г. В Иран са най-емоционалните му срещи. Казва, че там хората са приветливи, гостоприемни както никъде другаде, където е бил. А в Индия го заварва новата 2016-а. Навръх празника той е със своя най-добър приятел - велосипеда, насред летището в Мумбай. В последния си пътепис от 7 януари Еди разказва, че първите дни в Индия е прекарал на хамбургери, все не смеел да пробва от екзотичната местна кухня, но един ден се "нахвърлил" директно на тръстиковия сок, който се прави и продава в колички на улицата.
Сега Еди е истински щастлив, защото с приятелката си Нат отново са заедно и планът му досега сработва напълно. Предстои да купят колело и на Нат и да карат заедно през следващите 3 месеца. А после се разделят, за да поеме Еди към следващите си дестинации - Лаос, Камбоджа, Виетнам, към крайната точка Япония, която е планирал да достигне през март 2017 г. Като най-предизвикателни за себе си точки е набелязал Хондурас и Нигерия, заради огромната престъпност, която се шири там. Въпреки всичко обаче Еди е категоричен: "Не се притеснявам, че някъде ще ме разочароват. Хората са много важни за мен, възприемам ги с техните негативи, добродетели и целия им колорит. Всичко е в главата на човек и самият живот е всъщност едно пътуване".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
