Вежди Рашидов днес прие в Министерството на културата посланика на Виетнам Ле Дък Лиу. Те се договориха да бъдат организирани седмици на българското и на виетнамското кино в двете страни, гастроли на артисти от различни жанрове. Преди броени дни Вежди пък откри изложба в холандския град Херде. На премиерата кметицата Инес Пейненбюрх призна, че присъствието на световен скулптор от ранга на Рашидов е чест за местната арт гилдия. 13-те пластики и 17-те акварела събраха овациите на меценати, колекционери, политици, артисти и бизнесмени. Министърът тези дни очаква екип на Лувъра, с който да коментира бъдещата изложба с тракийско изкуство в мегамузея. Датата вече е ясна - 16 април 2014-а. Тогава Севт Трети и България влизат в световната арт история.
- Г-н Рашидов, как ще коментирате случката с Доган?
- Има органи, които би трябвало да се занимават с въпросния инцидент. Но не може да го превръщаме в безкраен публичен дебат. Не е редно от сутрин до вечер всички да бъдем занимавани - от децата до старците. Този стрес не ни е необходим. Проблемът "Доган" да се реши от институциите. Защото всичко това влияе върху съзнанието на обществото. А то става все по-болно.
- Дали, според вас, можеше да се стигне до фатална развръзка?
- Това също е тема на съответните служби - да установят дали някой е искал да го сплаши, дали става дума за сплашване или става дума за нещо друго. Хората си имат достатъчно проблеми. До гуша ни дойдоха "личностите", пазени за по 2 милиона от обичта на българите. А дали Доган е направил нещо, та да се чувства застрашен? Не знам. Но нима аз съм по-малко ценен за българската държава? Но не ползвам охрана. Нито пък ние имаме нужда да стресираме цялото общество.
- Ще разберем ли някога поне малко за това кой какво е извършил през изминалите дотук години на прехода?
- Някои хора поназнайваме някои неща - нали сме го живели заедно този живот. Но стига с тази чернилка. Новините трябва да стимулират положителна енергия и емоции. Ако продължаваме така, негативизмът ще затрие държавата ни. Понякога правим всичко, за да продадем вестниците. Лошото е, че вече започнахме да продаваме и душите си. Забравихме да бъдем градивни. Първите страници са унищожителни. А това действа върху психиката. Дори игрите на децата вече са изродени, нямат аналог - ученици бият учители, тийнейджъри ходят с газови пистолети, по-големите крадат пари от джоба на по-малките. Никога не е било така. Кой сега наблюдава тези процеси? Защо те да бъдат в основата на социалното поведение? Вместо да коментираме например, че Дунав мост ще събуди отново бизнеса от Европа към Азия и ще подобри живота на хората в тези региони, ние се занимаваме с маловажни неща. Не обръщаме достатъчно внимание на достойните, на талантливите, на умните. За съжаление големите репортажи са за престъпниците. А медиите би трябвало да са учителите на обществото. Да спрем да неглижираме позитивното. Защото въпреки тежката криза се опитваме да правим нещо за хората, които очакват човешка и естетическа наслада. Доброто трябва да е водещо.
- А дали това е възможно, след като се стреля в центъра на столицата - като в екшъна в Съдебната палата?
- Ами като продължаваме да плащаме охраната на мутри?! Време е да получат ефективни присъди и да спрем да се занимаваме с тях - примитивни персонажи, които забогатяха чрез кражба и налагане на страх в труден преход. Елементарни образи са тези "герои" на медиите. Когато правораздаването в държавата не е достатъчно ефективно, подземният свят задейства своето. Как така неговите присъди се издават и изпълняват, а другите - не?
- Не ви ли дразни, че всичко това го гледаме и в "Под прикритие"?
- Няма да вкарваме творците в политиката. Артистите и творците не са докарали нито комунизма, нито демокрацията. Те само отразяват реалността. Не бива да ги обвиняваме в нищо. Всички ние създадохме условия, в които злото бележи надмощие.
- Какво ще кажете за спора около логото?
- Подобно лого не може да се прави от посредствени хора или от чиновници. Граничи с кича - пренебрегнат е конкурсът, не се питат експерти в хералдиката. Имаме изключителни автори в жанра. Как е възможно да се плати един милион и 600 000 лева - за тях щях да направя 10-метров паметник на Аспарух и на половината му войска.
- Как трябва да изглежда логото, според вас?
- Ако аз бях авторът, бих го коментирал, но нямам право да правя подобен проект. А сега логото е примитив за много пари.
- Как оценявате емоциите из държавата в момента?
- Започнах много силно да усещам, че политиката е много неприятно нещо - не е за чувствителен човек. Ако това е пътят, не го разбирам. Някои политици доказаха, че не разбират елементарни факти. Тъжно. Последните две седмици се забавляваме с досието "Буда". Вътре пише ДОН - държавно оперативно наблюдение. Така че Борисов не само не е бил доносник, а е бил наблюдаван от доносниците. И в моето досие пише ДОН. Шести отдел на ДС шест години са слухтели зад гърба ми. Премиерът също е бил жертва. А днес доносниците и ченгетата обръщат смисъла на тези неща в общественото пространство. И го вкарват в обяснителен режим.
- Защо са ви следили?
- Всяка моя крачка е била анализирана - още от училище. Но там пише: Отказва да сътрудничи!
- Как общувате с народа? Виждате ли мизерията?
- Отблизо. А бедността не е от последните три години. Започнах активно да ремонтирам театрите - дотук десетина. Когато поех поста, 80 процента от трупите бяха с неплатено парно и ток. Кой ще седне в счупения стол за два часа да гледа Шекспир? Училищата за изкуства бяха през разпад. Ако реформата не се харесва на артистите, ще я отменим. Но те си я искат. От първия ми ден направих екип, който да работи за финансиране от Европа.
- Как ще коментирате скандалите в Сатирата?
- Има мениджър, той преценява.
- Идват ли звезди, за да ви се жалват?
- Да. Но им припомням, че сме на пазара. Иначе никой не отрича достойнствата им - поклон.
- За какво мечтаете?
- Нацията ми да има достоен национален музей - там се съхранява паметта й. Знам, че никой няма да ми каже "мерси". А ме одумват хора, които не са посадили едно дърво. Те не остават в историята. Пеньо Пенев е казал, че само построеното има място в нея.
- Работите ли в ателието?
- Да, макар че не ми стига времето. Никой не може да ми забрани да бъда творец. Вдигнал съм арматурата - два метра композиция, мои сънища. До дни отива в леярната. Изкуството е страст. Минаваш по света, виждаш нещо интересно. Закачки има милион. Събрах десетина страхотни тетрадки с прекрасна фина хартия от заседанията на европейския съвет на министрите. Драскам в тях - вече напълних три-четири. Имам готови ескизи. Свободни рисунки, които душата ми позволи.
- Има ли хубави жени, които ви вдъхновяват?
- Това е малко литература. Хубавите жени не са повод да правиш изкуство. Важни са интересните. персонажи. Изкуството е съдба.
- Кога влизаме в Лувъра?
- На 16 април догодина започва първата голяма изложба на тракийско изкуство. До дни идва екип за селекция. Предлагат акцентът да бъде в Севт Трети. Важно е да е уникално, а не златно. Подготвят грандиозен каталог на много езици, ще се разпространява из целия свят. Надявам се, че ще излезе с предложеното от мен заглавие "Изкуството на траките по българските земи". Очаква се 3-4 милиона да минат през залите. Лувърът гради историята на изкуството. Така България влиза в нея. Имаме покана от "Бритиш музеум" - ще говорим за експозиции с тракийски и византийски артефакти. В "Уфици" във Флоренция до автопортрети на Леонардо и Ботичели ще бъдат сложени автопортрети на наши големи автори.
- Вашата прогноза за изборите?
- Аз съм експертен министър. Не присъствам на заседанията на управляващата партия. Не крия, че харесвам Борисов. Дай Боже, повече мъже като него - диалогичен човек, при когото има чуваемост.
- Ще има ли коалиционно правителство?
- Ситуацията е сложна.
- Мина ли ви бесът срещу Волен Сидеров?
- Българската простотия трябва да си наложи мярка. Всичко в живота има граници. Колко пъти от трибуната на парламента се говорят глупости? Не взимам страна, не слушам и чалга!
Не раздавам пари, самият аз кандидатствам за субсидии. А най-малко съм посредник на турските сериали в България. 60 години съм бил отворена книга. Не желая извинение от човек, който е слугувал пред очите ми. И за разлика от него, аз съм ваял произведения за най-добрите световни музеи. Това са тъжните неща. Ако такива като него са бъдещите политици и патриоти - горката България! Може би в парламента вече трябва да се влиза с удостоверение от психиатър.
Компромиси не бива де се допускат.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
