Проф. Румен Стаматов e ръководител катедра "Психология и педагогика" - Естетическо възпитание, в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", зам.-декан на Педагогическия факултет, автор на книгите "Детска психология", "Психология в общуването", съавтор с д-р Невен Енчев на "Човешкото поведение". От две години консултира пациенти към болниците "Централ Онко Хоспитал" и "Медлайн" в Пловдив и ги подпомага в битката им със заболяванията.
- Проф. Стаматов, вие сте консултант на пациенти и лекари в две модерни болници вече повече от 2 години. Какъв е ефектът от работата ви като психолог?
- Съвременната медицинска грижа предполага един по-цялостен холистичен подход. Това означава, че освен тясната и конкретна медицинска интервенция, свързана с лечението на заболяването, тя изисква да не се забравя, че пациентът не е просто физиологична единица, залепена с една табела на едно легло, а е реален човек, със своята съдба, с всичките си преживявания, емоции и душевни страдания.
Когато попадне в болницата, човек изпада в ситуация, която безспорно е много стресова - затова му е необходима психологическа помощ. Една хирургична интервенция, колкото и да изглежда рутинна, си е сериозно изпитание за психиката на всеки болен. Който е измъчван от неспирните въпроси: "Дали ще понеса упойката?", "Ще се събудя ли?", "Колко време ще ме боли?", "Ще видя ли децата си отново?" и всякакви притеснения от този род.
Затова смисълът на психологическата помощ е да разсее този предоперативен стрес и цялата тази повишена тревожност, свързана с неизвестността. Работата ми показва, че
разговорите успокояват хората
защото има с кого да споделят всичките си притеснения, страхове и опасения за това, което ще се случи по време, а и след операцията. Работата след интервенцията също никак не е малка, когато болните трябва да получат отговори на всичките си питания .
Спомням си как пациент след прекаран инфаркт имаше притеснения дали ще може да продължи да се справя със семейните си задължения. Питаше дали с наложените от лекарите ограничения ще може да работи, защото има две деца, които трябва да издържа. Интересуваше се дори дали ще бъде добър съпруг и как ще живее, непрекъснато спазвайки режима, който докторите изискват от него.
- Кое представлява стрес за пациентите с онкологични диагнози извън самото заболяване?
- При онкоболните стресът е свързан с това как те ще се справят със заболяването, което винаги ни напомня за някакъв край. И понеже пациентите вече са достатъчно информирани и те имат идея за това, самата мисъл, че краят е обозрим, ги прави лабилни психически. Тази мисъл поставя на изпитание всичко у него - смисълът на живота, защо да живее, как да живее, какво трябва да се случи оттук-нататък?
По-голяма част от болните казват: "Ако оздравея, аз ще продължа да живея, знам какво да правя." Но си спомням един случай с жена - тя все казваше: "Аз не виждам какво мога да правя?" И в хода на консултирането, в разговорите ни тя бавно започна да вижда и да осмисля малките неща - по малко да излиза, да се вижда със своя внук, да му помага, да разказва. Тези дребни постижения, които й костваха много усилия, особено след химиотерапията, започнаха обаче бавно да събуждат жаждата й за живот.
- Допускат ли ви лесно пациентите до себе си?
- Да, защото в един такъв момент най-ужасяващо е чувството за самота -
изведнъж се усещаш захвърлен в някакво легло
обграден с медицинска апаратура. Тягостно ти е, виждаш отвсякъде страдания, може дори и да няма с кого да си кажеш една дума. В една такава ситуация най-хубавото е да можеш да поприказваш с някого, да споделиш цялата си тревожност и притеснения за това какво ли ще се случи. Затова и харесвам инициативата за психологическа подкрепа на болните, която е по предложение на мениджъра на МБАЛ "Медлайн" д-р Невен Енчев. И наистина, ако чуете хората, лежали в болница, без значение къде и за какво, основното им оплакване е от бездушността и по-малко - от некачествена интервенция.
Когато пациентите намерят разбиране и съчувствие - това не ги прави по-здрави, но им помага да се справят с всичките предизвикателства. И подкрепата в един такъв момент е може би едно от най-важните неща - така те се чувстват разбрани, приети, независимо от това, което се случва.
Много често и разговорите с близките са изключително полезни. Те са не по-малко объркани от пациента, защото болестта променя живота не само на един човек, а на цялото семейство.
- Създава се впечатление, че приоритетно пациентите с онкологични заболявания имат нужда от подкрепа на психолог. Така ли е?
- Психологическата помощ е необходима не само за онкологията. Има диагнози, които са не по-малко леки - примерно, едно изгаряне, един инфаркт, особено в днешно време. Ние сме държавата с най-много инсулти и инфаркти. В "Медлайн" има кардиологично отделение и аз го виждам - един човек в разцвета на силите си - на 45-50 г., когато е постигнал всичко в професионален план и когато трябва да почне да бере плодовете на труда си и да се наслаждава на този живот, изведнъж получава един инфаркт. Той трябва тотално да преструктурира целия си живот. И какво си казва: "През целия си живот блъсках и сега, когато трябва да се наслаждавам на живота - не мога да ям месо, не мога да пия червено вино, не мога да излизам с приятели, имам само ограничения."
И тук вече е ролята на психолога - да насочи мисълта му какви други наслади може да изпита той от този живот, които
не са пряко свързани само с ядене, пиене и секс
Има много други неща, с които човек може да осмисли живота си, когато отгоре му е дадено едно такова изпитание. Психолог трябва да има до всеки болен, защото 80% от заболяванията са психосоматични. Затова смятаме, че държавата трябва целенасочено да се намеси. Защото психическото здраве е равно на физическото здраве. Те са едно - не трябва да бъдат разделяни. Това е здраве.
- Мислите ли, че сме узрели за тази философия - до всеки болен да има психолог?
- Философията на тази политика на нашите болници не може да бъде разбрана веднага, но трябва да има първопроходци. Това е будителско дело - едно добро за пациентите, което знам, че постепенно ще се въведе и от други частни болници, и от държавните, защото хората ще започнат да го изискват. В западните болници, освен че има психолог, има и капелани, пастори, свещеници, имами - хората разговарят и с тях. Но трябва да има хора,които да се грижат за психиката на болните. Това не могат да бъдат санитарките в повечето случаи само защото те имат най-продължителен контакт с пациентите.
- А консултирате ли и лекари?
- Да. И смятам, че честите обвинения, че са бездушни, цинични, претръпнали, не са съвсем точни. Лекарите също са човешки същества, техният стрес е не по-малък, техните проблеми не са по-малки. И колкото и да си слагат бариери и предпазни граници, действайки професионално, те всеки ден преживяват този стрес. Те са хора като нас.
Една грешка на лекар се представя пред обществото като нещо огромно. Да, защото те боравят с най-скъпото - здравето, живота на хората. Наскоро стана дума, че в известна автомобилна компания е направен пропуск от един служител, който ще доведе до изтеглянето на над 10 млн. автомобила и щети за милиарди. Няма безгрешни. И в Библията го пише: Един Бог е безгрешен! Затова - трябва да сме критични, но не и критикари.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
