Втората България. Под това заглавие известната журналистка Милена Димитрова, автор на десет книги, поглежда в света над два милиона българи, които се откъснаха от корените си след 1989 г. Книгата й разкрива 50 лични истории на българи емигранти в Канада, Дания, Китай, САЩ, Украйна и ред други страни. И анализира приликите с миграцията от нашите земи към Украйна, Аржентина, Щатите преди повече от век. Всяко семейство, всяка махала, всеки град, всяко село, всяка социална прослойка, всяка професия се изля извън границите на България, казва авторът Милена Димитрова. И допълва: "Тези хора не бягат от добро, но като че ли България ни ги чува или не си дава адекватна сметка какво причини този огромен излив - милиони хора да не бъдат там, където са родени, да бъдат изтръгнати от корените си."
Написах тази книга, защото не искам полуграмотни политици да започнат да изучават чуждестранния опит и добри практики как да се грижим за диаспората си, а с ум и сърце да помислим за тези наши роднини, споделя още Димитрова. Оставих 50 души да говорят това, което мислят. Защото нашите политици не ги чуват, не чуват техните гласове. А всяка история е прекалено лична и в същото време тя е и национална кауза, убедена е журналистката, която обобщава: Като че ли без война сме се докарали да сме половин народ.
"Стандарт" публикува разказите на нашите сънародници Меглена Хаджипетрова, която е принудена да нарича Австралия свой дом и на Григор Хаджиев, който живее във Франция. Днес ви представяме изповедта на Вера Радева-Хаджиева, която живее в Швейцария.
- Бих се върнала, ако мога да променя мисленето и отношението към деца с увреждания
- Близостта с Родината е много по-вълнуваща, когато се случва отдалеч
Вера Радева-Хаджиева, Швейцария
Заминах за Париж, за да уча. Тръгнах в момент, когато в България политическата и икономическата ситуация беше доста позитивна. Това допринесе за младежката ми наивност, че ще се върна в България един прекрасен ден, като завърша образованието си, за да го приложа.
Завърших психология и международни отношения, като през цялото си следване се връщах в България, карах стажове и идеята да се върна не ме напускаше. Бях изключително мотивирана, вярвах силно, че съм тук, за да уча, научавам се и се връщам в България. Това беше през 2005 година.
Мислех за следването си като за
кратко приключение, след което бързо ще се върна обратно вкъщи
при родителите ми. Смятах даже, че е мой дълг да инвестирам в бъдещето на държавата, без чиято база през първите 18 години аз нямаше да успявам да се реализирам във Франция, в Англия, в Америка - във всяка една система, до която се бях докосвала. Винаги съм се убеждавала, че базата, която България ми е дала, е изключително солидна.
Много малко съученици можеха да се похвалят с това. Критики към всяка система има, но е важно да се подчертае, че тези, които успяваме навън, успяваме и поради това, което сме научили през първите ни години в България. И че това е било период, доста важен за осъзнаването и усъвършенстването на личностите ни.
Днес съм на 31 години и не смея да произнеса на глас, че няма да се върна в България. Напротив. За мен това винаги е отворена врата, семейството ми, родината ми, независимо че вече имам и френско гражданство и пътувам из целия свят. Но България си остава България.
Аз никога не съм я напускала напълно и вярвам, че човек може да намери много начини да допринася за развитието на държавата си, включително и отдалеч.
Нужда от помощ има особено за социалната сфера
и що се отнася до политики за защита правата на децата - областта, в която работя, и в момента правя докторантура. Виждам обаче огромна нужда от външен опит, който да може да се адаптира през призмата на нашата действителност.
Независимо че живея в чужбина, се свързвам с неправителствени организации в България. Срещаме се, сътрудничим си, каня външни лектори, организирали сме конференции в София. Дори в моя научен труд, който е изцяло за България със сравнителна характеристика за Европа, аз целя именно това: този външен поглед, но и с вътрешно познаване, за да послужи за по-обективна оценка на случващото се. Социалната сфера е комплексна, промените в нея не могат да се осъществяват бързо и резултатите не се виждат веднага.
Близостта ми с България е много по-вълнуваща, когато се случва отдалеч. За разлика от Франция и Швейцария, виждам полето за изява много по-широко, отколкото е на Запад.
Какво би ме накарало да се върна? Аз вече не съм сама, имам семейство, това трябва да бъде решение, което да вземем всички заедно. Естествено, че с времето то става все по-комплексно, но не мисля, че е невъзможно. Бих се върнала, ако има възможност на практика и по активен начин
да се включа в правенето на социални политики
ако мога да променя мисленето и отношението към деца с увреждания, деца с проблеми, деца в неравностойно положение - това е професията, която ме интересува.
Няколко думи за Председателството: искрено се надявам българските политици да успеят да надскочат собствения си интерес и да мислят за това "евродомакинство" като за огромен шанс да сложат на дневен ред проблемите на българите и на България в тяхната сложност и в името на общия европейски интерес. За съжаление, оставам леко скептична за това, което ще се случи. От самото начало виждаме, че доста клиширано и повърхностно се разсъждава и не се дава достатъчно гласност на експертите в отделните области. Това лицемерие не се вижда само от българска страна, то се вижда и от европейска страна, чета внимателно и виждам как и в Брюксел се замазват дискусиите в някои от секторните политики.
Не говоря европейските експерти да бъдат наши полицаи или коректори, но поне могат откровено да влязат в разговор, в дискусия, в диспут с нашите политици и реално да има конструктивен диалог и полезна критика, която да ни ориентира и да ни поведе напред. В момента
ние, България и Европа, сме свързани
Колкото и да е малка България, нещата, които се случват при нас, са показателни за общностните процеси, за политическата реалност на Балканите, а и за посткомунистическите държави като цяло. Наша отговорност е да си изкажем проблемите, и не само за проблемите, а да бъдем горди и непреклонни с успехите си и със създаването на едно българско ноу-хау.
Разказано през януари 2018 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
