В Деня на труда Конфедерацията на националните синдикати в България (КНСБ) призова за по-справедливо разпределение на произведения брутен вътрешен продукт. Как може да бъде постигнат осезаем ръст на заплатите в страната и защо това е крайно наложително, обяснява президентът на КНСБ Пламен Димитров.
- Г-н Димитров, след проведената наскоро конференция за заплащането на труда в България стана ясно, че бизнесът никак не е склонен да преговаря за по-високи доходи...
- Ние искаме да преговаряме не само за ръст на доходите, там където е възможно. Мисля, че преди това може да постигнем съгласие с работодателите и държавата, че трябва да се издигнат на законово ниво, а не в наредби, разпоредбите как да се формира работната заплата, по какви принципи, критерии и правила. Също така какви са задължителните доплащания и как да се избират и прилагат различните системи на заплащане. В момента тази регулация е много слаба, почти липсва. Затова искаме в Кодекса на труда да вкараме всички критерии и механизми, които определят минималната заплата на национално ниво и формирането на работната заплата. Например - колко процента е нормално да бъде основната заплата от общия доход от труд. КНСБ счита, че е редно тя да формира най-малко 80%. Само така ще е ясно, че тежестта все пак пада върху основната заплата, а не върху бонуси. Освен това искаме да се регламентира в закона, че когато работникът е изпълнил задълженията си, работодателят е длъжен в срок да му изплати 100% от заработеното, а не 60%, както сега казва законът, без да определя условия кога тази т.нар. гаранция в случай на финансови затруднения може да се практикува. Тревожи ни, че определянето и плащането на възнагражденията е прекалено волунтаристично - всеки прави, каквото си иска. А трябва да е ясно, че срещу сумата Х стоят задълженията У. В момента това, на което се подписваш в трудовия си договор, никъде не е гарантирано в закона. Увеличението на минималната работна заплата е важно за цялата икономика, защото "подпира" и стимулира отдолу нагоре всички плащания. Но то не решава проблема с усещането за несправедливост, с усещането, че индивидуалният принос на работещите не е оценен справедливо в тяхното възнаграждение. Затова трябва да се гарантира и възможност за увеличение на всички работни заплати.
- Настоявате за 10-15% ръст на заплатите всяка година? Защо за вас е реалистично?
- Става дума за среден ръст, което означава в някои браншове и фирми да е 35%, в други - нула. Направили сме доста анализи по икономически дейности, стъпвайки на реални показатели - ръст на производителността на труда, ръст на промишлено производство, разходи за един нает. Не искаме просто ръст на заплатите, а преговори с работодателите, както става във всяка нормална държава - Германия, Австрия, Франция. Но преди това са нужни ясни процедури, срокове и правила за това. Искаме да започнем с договаряне, а не консултации, за минималната заплата за страната по определен брой критерии. След това на ниво икономически дейности да договорим препоръчителни индекси за увеличение на заплатите всяка година заедно с минималните осигурителни доходи. А те трябва да станат минимални заплати по категории персонал. Не говорим абсолютно и винаги само за повишение - при лоша конюнктура и тежка финансово-икономическа ситуация в бранша сме се договаряли и за нулев ръст.
- В кои сектори смятате, че има условия за по-осезаем ръст на заплатите?
- Цялата промишленост - лека и тежка, но тежката в по-голяма степен, добивната индустрия, цялата металургия, много сектори на машиностроенето, ИТ сектора, тежката химия, фармацията, голяма част от хранителната промишленост, дървообработването, целулозно-хартиената промишленост, разпределението на ел. енергия. В някои от тези сектори не с 20%, може и с 50% да се вдигнат заплатите. Но премиерът Пламен Орешарски е прав, че икономиката не търпи резки шокове. Разбира се, тези индекси по браншове са препоръчителни, защото не може да накараме частния сектор да вдигне заплатите по едно и също време и с еднакви проценти. Но те ще са сигнал, че това е логично и възможно да се случи за съответния бранш. И ако фирмите в този бранш искат да бъдат нормални и да не си загубят кадрите си, трябва да се придържат горе-долу към този процент. Това е смисълът на целия процес и той ще промени картината на изоставане на работните заплати от показатели като производителност на труда, промишлено производство и т.н. България е единствената държава членка на ЕС от бившия Източен блок, в която покупателната способност на трудовите доходи изостава в сравнение с началото на прехода. Ако още през 2003 г. сме достигнали нивото на БВП от началото на прехода и в момента то е с 36% по-високо, то средната работна заплата в реално изражение все още е 86% от тази в началото на прехода. Това показва, че икономиката произвежда повече, отколкото плаща. И като цяло няма изпреварване на ръста на заплатите. Освен това данните на Евростат показват, че производителността на труда в България е 47% от средната за ЕС. Докато средната работна заплата в индустрията и услугите у нас е 25% от средната за ЕС, като са изчистени ценовите различия в Европа. Затова смятаме, че е реалистично рез 2017 г. средните доходи от труд да достигнат 40% от тези в ЕС.
- Работодателските организации обаче заявиха, че 40% е недостижима цел...
- Ами да кажат коя е постижимата цел тогава. При положение, че имаме производителност на труда 47% от средната в ЕС, защо заплатите ни са едва четвърт от тези в ЕС? Оправданието с минали периоди и правителства не върви. Затова сме определили 40% - за да се доближат доходите поне малко до това, което се произвежда.
- Премиерът пък и други икономисти предупредиха, че в условия на неколкомесечна дефлация е много опасно да се вдигат заплати...
- Това са оправдания. Преди, в условията на инфлация, пък ни заплашваха с "инфлационна спирала". Не мисля, че е опасно в условия на дефлация да се вдигат заплати. Напротив, това е единственото лечение да върнеш обратно икономиката в режим на умерена, здравословна инфлация около 2-3%. Само инжектиране в ликвидност може да вдигне инфлацията. А това става с увеличавана на доходи и с инвестиционни проекти. Само така може да се излезе от стагнацията и дефлацията, която завлича надолу всички.
- Ако сега средният доход в България е малко над 800 лв. колко би трябвало да стане след три години?
- Да се увеличи поне с 50-60%, т.е. около 1200-1300 лв. Само така може да догонваме европейските доходи, да задържим работната сила и да дадем шанс и перспектива за младите да останат в България. Да, ние не можем да изравним заплатите с тези в ЕС, но можем да дадем перспективата, че те ще се движат по-бързо нагоре. Това дава по-голямо усещане за справедливост.
- Значи трябва да убедите бизнеса в това...
- Да, но държавата трябва да определи законово как се формира основната заплата, а също и ясни механизми за договаряне, такива които да не дават шанс синдикати и работодатели да не се договорят. Това изисква промяна в Кодекса на труда. Нашето предложение е, ако до 6 месеца не се постигне договореност, да се задейства автоматичен колективен спор. Т.е. да може да обявим стачка, без да се правят подписки, общи събрания на работниците, каквато е сегашната тромава процедура. Защото сега може да водим преговори по 3 г., но работодателят няма задължения да подпише нищо. И тогава работниците, ако искат да воюват за правата си за по-високи заплати, трябва да правят общи събрания, на които 50% да гласуват за ефективни протестни действия, а това е доста трудно, защото хората ги е страх. После като започнат ефективни стачни действия, трябва да се формират стачни комитети, да се взимат решения и т.н. Цялата тази усложнена процедура създава предпоставки бизнесът спокойно да отлага преговорите до безконечност. Ние казваме, че ако искаме да водим преговори, 6 месеца стигат. Ако не се договорим - автоматична стачка. Според нас тези преговори на фирмено ниво трябва да се водят през есента на всяка година. Преди това през лятото трябва да сме договорили препоръчителните индекси на браншово ниво.
- Звучи сякаш поставяте ултиматум на фирмите.
- Не е ултиматум, напротив, това е призив, покана. Ние искаме да се договаряме. И да бъде записано в Кодекса на труда, че колективни преговори по заплащането на труда се водят всяка година. На 9 май ще внесем тези предложения за утвърждаване в нашия висш орган - Координационния съвет, и впоследствие в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
