Народът ходи намръщен, а малките не се отделят от телефона, отбелязва юбилярят Димитър Пенев
70 години утре навършва любимецът на народа Димитър Пенев. Лично за мен няма по-колосална фигура в българския футбол. Участва на 4 от 7-те световни първенства. На три от тях като футболист, за успеха му като треньор през 1994 година са изписани тонове. Има уникално постижение и в ЦСКА - участва и в трите полуфинала в Европа - веднъж като футболист, веднъж като помощник и веднъж като треньор. Паметните мачове с участието на Пената са безброй. Два пъти футболист номер едно на България. Веднъж шампион с "Локо" и седем пъти с ЦСКА! Треньор номер едно на 20 век. Откривател на най-големите звезди на българския футбол - Стоичков и Бербатов. И най-важното - народен човек. Затова и тържествата в сряда ще съберат по традиция хора от всички части на обществото. Поканени са първите мъже в държавата, приятели, съперници, фенове. Да си ни жив и здрав, чичо Митко!
- Какъв житейски анализ би могъл да си направи човек на 70 години?
- Първо, не съм очаквал, че ще дойде ден, в който ще празнувам 70. Иначе се сещам за началото в спорта - бях на 7 години. Винаги съм бил с топката - на улицата, с по-големите. Забелязаха ме "Локомотив" (София), в този район бяхме. Стотици спортисти сме излезли от моя край. Трябва да бъда благодарен на родителите, на брат ми, че са ме пуснали на 10 километра от Мировяне - на игрището на "Локо" покрай бившия ТЕЦ "Сталин". И сега работи. Често минавам и си спомням игрището. Така започна всичко. Още веднъж благодаря на родителите. Винаги в главата са ми набивали да бъда внимателен, да не лъжа, да не крада.
- Разказа онзи ден пред приятели интересна история за дебюта в "Локомотив", отсреща е самият Тодор Диев, страшилището от "Спартак" (Пд)?
- Страхотен нападател, седми номер. 194 сантиметра и 104 килограма. Но преди дебюта има интересна история. Играхме на европейско за юноши през 1963 г. в Англия. Стигнахме полуфинал с Шотландия. После завършихме наравно за третото място, но станахме четвърти по жребий. Даже монетата от пет пенса е в мен. Прибираме се след месец турнир и по традиция всички футболисти и родители обядват заедно в ресторант "България". За жалост един от водачите съобщи, че шест човека сме наказани за по 6 месеца. И аз в това число. Заради искане, къде майтап, къде сериозно, да ни дадат още пет лири награда на тръгване от Англия. Смятайте, там изкарахме близо месец с по пет лири. За мое щастие обаче контузии в "Локо" получиха титулярите Тошко Велев и Чачевски. По молба на треньора ни Берков до федерацията нейните тогавашни шефове Донски и Орманджиев опростиха наказанието. Престоеше ни европейски турнир на железничарските отбори. Играхме във Франция и станахме шампиони. На следващата година пак станахме жп първенци на Европа. Бихме "Локомотив" (Москва) на техен терен с 2:0. Та да се върнем на дебюта. Дебютирах като ляв защитник, отдясно играеше Васко Методиев - Шпайдела. А бях на 17 години! Цяла седмица треньорът Георги Берков повтаряше: "Митко, няма да те е страх от Диев - голяма физика има, голяма скорост, затова само ще му чукаш топката в тъч". За мое щастие така и стана на мача - на два-три пъти ми се получи. Тошко Диев дойде при мен, погали ме по главата и каза "Браво, момче". Бихме, а "Спартак" станаха шампиони през 1963 г. На следващата година шампиони станахме ние, голяма радост. Бях още на 18 г. Тогава дебютирах и за националния отбор. Много статистици бъркат, но първата ми среща е срещу СССР в контрола на "Васил Левски". Завършихме 0:0. Тогава за тях се завърна големият им нападател Едуард Стрелцов след две години в затвора. Всички вестници пишеха за него. Излязох точно срещу него в дебюта си.
- Истинско щастие е ръка в дебюта ти да подадат хора като Котков и Дебърски? После съм чувал от брат ти, че точно Котков ти дава кураж да отидеш в ЦСКА, докато е на гости в Мировяне?
- Да добавим Иван Димитров, Тошко Велев и останалите. Иначе да, с Котков бяхме близки. Редовно идваше у нас. ОТ ТЕЦ-а се хващаше тролей, после автобуса от Илиенци. Някога и пеша сме ходили. С него и с Дебърски постоянно движехме. Предложението от ЦСКА дойде, тъй като се отказа Манол Манолов - Симолията. Сменяше се поколението- тръгна си още Гацо Панайотов. Заварих от по-старите Жоро Найденов, Тулата Ковачев, Кирил Ракаров, Ването Колев, Васко Романов. От младите бяха Кольо Цанев, Митата Якимов, Боби Станков. Познавахме се отлично. Условието беше, че влизам година по-рано в казармата с подпис на родителите. И като се уволних, не се върнах. Локомотивци тогава вдигнаха шум. Казаха: "Няма фронт, няма война, дадохме го доброволец, а не го връщате". Иначе на тръгване не се сетиха. Даже, помня, водиха ме при Пенчо Кубадински, като отивах в ЦСКА. Пихме коняк, пожела ми здраве и късмет. Такива години бяха.
- Къде остави повече приятели?
- Не ги деля. Аз общувах с всички. В "Спартак" бях близък с Гигата, Митко Шопа, бог да го прости. В "Славия" се имах с Шаламана, Давидов, Пецето Петров, Чоко Василев, Ларгов. Събирахме се по центъра в малките сладкарнички. Ние, "Локомотив", идвахме от гарата. Отделно всички софийски отбори преди и след всеки мач ходехме на банята в Панчарево. Невероятна вода за мускулатура, за стави. Не знам защо не се ходи вече. Всеки понеделник се събирахме там, после заедно на биричка. Чак на телевизията се разделяхме, на ресторант "Дълбок зимник". Пеша, батко, няма коли.
- Послушен футболист ли бяхте?
- Абсолютно, послушен, възпитан.
- От кой треньор взехте най-много?
- Да започнем с Петър Димитров - Бикона, който отговаряше за школата на "Локо", а после завърши в ЦСКА. Беше директор, когато бяхме "Средец". Бикона и Конов ме взеха в "Локо". Копирал съм винаги Георги Берков, неслучайно с него България взе медали от Олимпиадата в Мексико. Той ме взе от младшата възраст направо в първия състав на "Локо". Брат ми Младен дойде тогава от старшата. Учил съм се от Пинайчев, от Симолията, от Добромир Ташков. Първият урок във футбола го помня и до ден днешен. Понеже бях център халф от малък, Бикона ми повтаряше, че главата удря топката, а не топката главата. Сгрешиш ли, главата те боли. Учеха ме как да пазя нападателя, а не да влизам като ренде. Да скачам с ръцете настрани, а не да се катеря по съперника. Той да не е стълбичка в детска градина! Като скачах, другите падаха надолу. Берков, Котето и Иван Димитров ми викаха "асансьорчето".
- Тренирахте ли специално отскока, има снимка, на която сте над Георги Аспарухов?
- Имах здрави мускули, не съм тренирал, какво да тренирам - скока на Стефка Костадинова ли. Да, снимката с Гунди я знам, метър отгоре съм.
- Той ли е най-трудният за опазване нападател, срещу когото сте излизали?
- Всеки е труден, ако не си сериозен. Нападателят винаги има предимство. Важно е да има дисциплина, да слушаш треньора. Първо това прави. Пък ако добавиш нещо - добре. Така им говорех и в националния отбор. Гочето Василев беше научил защитниците в "Левски" да се включват в атака. Викам им: "Къде сте тръгнали? Имам си Насо, Любо, Балъков, Лечков. Подайте им я и се огледайте зад гърба. Какво ми я юркаш, центрираш и врабчетата падат зад вратата. Ако не можеше да подадеш, ритни я в тъч. Тъкмо аз ще си почина да не викам, а и ти ще си починеш". Като треньор трябва да си и приятел, и баща, и майка, но трябва да си взискателен.
- Как ги обединяваше тези трудни характери през 1994 година?
- И аз съм бил като тях. Знам, че трябва да си им приятел. Второ, да ги убедиш, че преди всичко играта е колективна. Колко разправии сме имали навремето в ЦСКА с Боби Станков, Якимов, Цането кой да лъже и кой да изнася топката. Треньорството е труд. Сега гледат да завършат, да изкарат веднага мангизи, да завъртят трансфер. Ами нали трябва преди това да научиш децата. Но нашите треньори си имат друг занаят. Сделки. Стават бизнесмени и след две години изгорят без един лев. А преди това трябва да работиш при децата, да изкараш 4 футболисти. Сбъркано е всичко при преливането. Има момчета на 13 години, които са достатъчно добри да им подадеш ръка и да ги прехвърлиш една група нагоре. Нека влизат чужденци, но двама-трима.
- Кой е любимият ти ученик сред футболистите - Ицо, Любо, Емо, Бербатов, Мартин, Стилиян?
- Имам много Пелета. Всички са ми любими.
- Кажи сега за това прословуто американско лято, легенди се носят за купоните, а успехът е налице. На гениалност ли само се дължи?
- Каква гениалност! Аз помнех световното в Мексико през 1970 г. като футболист. Басейнът ни беше пред вратата, а ни забраняваха да си топнем краката. Глоба от 50 долара ни чакаше. Всички отбори в басейна, но на Стефан Божков му наредиха началниците. Не даваха журналистите да ни снимат, та се катереха западните ви колеги по оградите и викаха "Божков, Божков". Помня, германците бяха с жените си. Една от тях беше журналистка - мисля съпругата на Уве Зеелер. Помоли за снимка, отидоха Гунди, Жеков и Токата Колев. У нас го изкараха страшен скандал. Виждате ли - снимали се по бански. Подлудиха ни. По този повод сме говорели много пъти с Бекенбауер, с Фогтс. Затова като треньор ги пусках. Като си свободен, има правила, които спазваш. Трябва да си имаме доверие, иначе всеки може да те топне. Сто пъти съм им казвал - като пиете днес, утре ви действа като допинг, но в други ден ще сте гроги точно на мача. Имаше случаи, обажда се Сашо Динев , администраторът, в 8 вечерта. Някой си няма да дойде на лагер, че трябвало да се види с майка си. Викам: "Саше, той цяла година не се обажда на мама и тате, сега се сетил". Оставял съм ги. Но да не ме лъжат.
- За кое във футбола ти е тежко, че не успя да постигнеш?
- Че не успяхме да отидем на финала в САЩ. Дузпата на Костакурта беше с двете ръце. Не ни надиграха италианците. Имахме по-добри ситуации - на Наско, на Лечков.
- Как потушаваше вътре тези тежки характери?
- Не влизах в съблекалнята пет минути. Исках да се наприказват. Този не подал, онзи не подал. Влизах и пусках мои си термини. Или прочутият случай на полувремето на мача с Германия (2:1), когато се скараха Ицо и Краси Балъков. Съблекалнята беше разделена на две. Още на терена вървим и питам: "Какво става! Балъков я подава само надясно към Емо, а Ицо до него. Това е Германия, губим само 0:1, все пак е световен шампион". Казах на двамата да идат сами в едната стая. Другите ме питат къде са Ицо и Краси. Казах, че съм ги оставил да се бият или целуват в тяхното помещение. И се готвя да ги сменям. Излязоха последни, едва спрях смените им.
Болката ми като футболист е полуфиналът на ЦСКА с "Интер" през 1967 г. Разните истории за подкуп с автобуса са пълна глупост. Той отдавна беше поръчан. След двата равни мача се падна да играем на стадиона на "Аустрия" (Виена), на неутрален терен. Събраха се федерацията и генералите, решиха, че теренът там е малък. Като разделят приходите, нищо няма да остане. Хвърля се нов жребий и се разбират да не играят в София или Милано, а в друг град от страната. Затова решиха Болоня. Ако се беше паднала България, нямаше да играем в София, а в Пловдив или в Сливен, например. Иначе спокойно можехме да бием. Рано ни вкараха в третия мач. Стоян Йорданов извика "аз" при корнер и замръзнахме. Капелини вкара, после ние изпуснахме две положения. Така стана. Яд ме е, една грешка. Същото като в САЩ. Две бързи грешки и Баджо ни вкара. Трифон Иванов трябваше да е до него, но прати Златко Янков. Неподготвени ни хванаха.
- Защо сега половината герои от САЩ не си говорят?
- Е, чак толкова. Претенции имаше още тогава кой играе, кой не. Семейства се разделят, ти искаш 30 човека да се обичат. Психология.
- Търсят те ли сега за съвет?
- Какво да ме търсят, те правят вече 50-годишни юбилеи. Нали и вие писахте. Аз им казвам: "Колелото се върти". Те ми отговарят "Бурето се върти, бате Пенчо си пие бялото вино" (смее се).
- Говори ли ти се за драмата с твоите ЦСКА и "Локо", едновременно се сринаха при аматьорите!
- Ох, не че не ми се говори, но дай, боже, да тръгнат с по-здрава основа.
- Оптимист ли си?
- Трудно, малко далечна работа. Щях да бъда оптимист, ако имахме готови 10 юноши, както беше преди 3-4 години. Изчезнаха. Сега не ги виждам. Из цяла България са пръснати. От 4-5 години нямаме нито един юноша. Не е оправдание, че липсват игрища. Едно време от улицата тръгваха. Не е и толкова до парите. Важно е как се насочват. А не да идват някакви чужденци с номера 88, 99. Децата не ги знаят кои са. Те пък не знаят на плакатите кой е Пенев и кой Жеков.
- Извън футбола каква е равносметката?
- Минал съм и през много перипетии. Първият брак на дъщеря ми беше с един голям хокеист - Ставрев. Играеше в "Левски". Беше се отказал, работеше. Децата им бяха малки, когато направи тежка катастрофа и умря. Били на юбилей на друг хокеист в Студентски град. На връщане се забил с кола в бензиностанцията в "Дианабад". Бях на лагер преди реванша на ЦСКА със "Сервет". Заминал си на място, прекъснал му се вратът. Точно преди мача.
Най-щастливите моменти са свързани с дъщерята Катя, с внучките. Вече имам и правнучка - Никола, кръстена е на баща й. Дете е на голямата внучка Димитра. Малката внучка е Надежда, защото се роди точно преди световното в САЩ. Учи в Англия втора година, ще става ваша колежка, телевизионна операторка. Миналата година беше на стаж в БНТ. Голямата е счетоводителка във фирма, сега е по майчинство. Иначе съм имал много приятели, не съм бил сърдитко, не съм бил капризен. Спортът ми помогна много. Бил съм добър, затова имам хиляди приятели.
- Иначе как ти се вижда държавата за толкова години промени - комунизъм, демокрация?
- Когато се вижда, че народът е намръщен, значи не са добри работите. Малка страна сме, кокетна, сами трябва да се оправяме, а не само да плачем за помощ. Не може само да чакаме и държавата. Жалкото е, че селските райони загинаха. Купуваме скъпи зеленчуци, младите не влизат в градина. Искат в града, в чужбина. Нали трябват пари за тази работа. И като нямат, започват да крадат!
Гледам по улиците, няма "здрасти", няма "добро утро". Малките зяпнали в телефона. Какво мисли - и той не знае. Вървиш по тротоара, той навел главата. Аз понеже всички поздравявам. Само се заглеждат, ако мине някоя кака. Ако някоя баба падне в разбитите плочки, няма кой да я вдигне. Излизаш на шосето, той ти свири с клаксона: "Кво ходиш тука, бе". А тротоарът пълен с коли и боклуци.
- Ходиш ли си по Мировяне, някъде прочетох, че вече не стъпваш?
- Как! По два-три пъти на седмица съм там. Имам къща, братовчеди ми помагат, гледам животинки, градина. Аз ги зареждам.
- Последно, не съжаляваш ли, че не се роди един син или внук, наследник във футбола? Е, изключвам малкия син на племенника ти Любо, който тренира?
- Да, при мен е женско царство. Сега пазаря малката внучка да роди син (смее се).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
